ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 134   София, 29,01,2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 януари  две хиляди и  десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров            ЧЛЕНОВЕ:    Дария Проданова                                      Емил Марков                                                         при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 52 /2010 год.   Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на У. Б. АД-София против определение № 533/9.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1077/2009 г. на Великотърновски ОС, с което се потвърждава разпореждане № 1496/8.09.2009 г. по ч.гр.д. № 1047/2009 г. на Горнооряховски РС, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед по чл.417,т.2 ГПК и изп.лист по чл.418 ГПК, както и допускане на незабавно изпълнение срещу Б. Г. Л. от Г. О. за главница и лихви по договор за банков кредит № 254/23.08.2007 г. С обжалваното определение е прието, че кредиторът не е отправил уведомление към длъжника, че кредитът му е обявен за предсрочно изискуем. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК, и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане. В случая това е въпросът за предсрочната изискуемост, който е решен в противоречие с практиката на ВКС-чл.280,ал.1,т.1 ГПК, и затова частната касационна жалба следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение е неправилно. С определения № 543/25.09.2009 г. по ч.т.д. № 464/2009 г. на ІІ т.о., № 638/16.11.2009 г. по ч.т.д. № 655/2009 г. на І т.о. и др., ВКС вече се е произнесъл, че уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с акта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем, но само когато това е изрично договорено. В случая е точно обратното. В т.16.2.1 изрично е посочено, че във всеки един от случаите на т.16.1 кредиторът има право по свой избор да пристъпи едностранно без предизвестие към незабавно изпълнение на изискуемите суми. Следователно, произнасянето на Великотърновски ОС по посочения въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС и затова следва да бъде касирано. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Следва да бъде допуснато издаването на заповед за незабавно изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентност на Горнооряховски РС. Водим от горното, ВКС-І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   О. определение № 533/9.11.2009 г. по ч.гр.д. № 1077/2009 г. на Великотърновски ОС и потвърденото с него разпореждане № 1496/8.09.2009 г. по ч.гр.д. № 1047/2009 г. на Горнооряховски РС, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед по чл.417,т.2 ГПК и изп.лист по чл.418 ГПК, както и допускане на незабавно изпълнение срещу Б. Г. Л. от Г. О. за главница и лихви по договор за банков кредит № 254/23.08.2007 г. Да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2 ГПК за заплащане от Б. Г. Л. от Г. О. на У. Б. АД-София на заявените суми, произтичащи от неизпълнение на договор за банков кредит № 254/23.08.2007 г., ведно с направените по делото разноски пред трите инстанции. Връща делото на Горнооряховски РС за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: