4 Р Е Ш Е Н И Е № 461 София, 18 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Николай Дърмонски при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 415 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 1040/09 г. Софийският градски съд признал подсъдимата М. Н. П. за виновна в това, че в периода от 15.05.2001 г. до 23.07.2003 г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – касиер към учрежденска автоматична телефонна централа към Техническия университет в гр.София, присвоила чужди пари, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази, на обща стойност 48 627,11 лева, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.203, ал.1 във връзка с чл.201, чл.26, ал.1 и чл.54 НК я осъдил на 10 години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл.203, ал.1 НК СГС наложил на подсъдимата конфискация в размер на 1/3 част от имуществото й. На основание чл.45 ЗЗД подс.П. е осъдена да заплати на ТУ-гр.София обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 48627,11 лева, ведно със законната лихва. С решение № 153 от 30.04.2010 г., постановено по внохд № 21/10 г., образувано по жалба на подс.П., Апелативният съд-гр.София изменил присъдата на СГС, както следва: преквалифицирал извършеното от подсъдимата престъпление от такова по чл.203, ал.1 във връзка с чл.201 и чл.26, ал.1 НК в такова по чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201 НК; намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от 10 на 3 години; на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 5 години; оправдал подсъдимата по първоначалното обвинение по чл.203, ал.1 във връзка с чл.201 и чл.26 НК; отменил присъдата в частта, с която на подс.П. е наложено наказание конфискация на 1/3 част от имуществото й; отменил присъдата в гражданската част и отхвърлил гражданския иск за имуществени вреди, предявен срещу подс.П. от ТУ-гр.София като недопустим; присъдата е отменена и в частта, с която е ангажирана отговорността на подсъдимата за държавна такса. В останалата част присъдата е потвърдена. Срещу въззивното решение са постъпили протест от прокурора и жалба от гражданския ищец. Прокурорът оспорва съдебния акт в две посоки – срещу неприложението на чл.26, ал.1 НК при преквалификацията, извършена от С. и срещу отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Излагат се съображения за наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения. Пред ВКС протеста се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. По отношение на жалбата на гражданския ищец прокурорът намира, че правилно е приложен института на давността. Гражданският ищец оспорва отхвърлянето на предявения граждански иск. Пред ВКС жалбата се поддържа от представителя му. Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Съдържанието на постъпилите протест и жалба очертават пределите на касационната проверка – осъждането на подсъдимата за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201 НК; приложението на института на условното осъждане и отхвърлянето на гражданския иск. В останалата част въззивното решение не се оспорва. По протеста: Ползването на висока технология крие рискове и предполага насочено внимание. Очевидно е, че несъобразяването с това е довело до съществена непълнота в мотивите на въззивното решение – на л.26 очевидно липсват пунктовете от № 314 до 324 включително. По аналогичен начин стоят нещата и с обвинението по чл.26, ал.1 НК, макар да са изложени съображения за наличието на условията на посочения институт – л.53 от мотивите, при преквалификацията на деянието съдът фактически не го е отчел. За да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода С. е приел, че „данните за личността на подсъдимата не налагат ефективно изпълнение на санкцията” – л.54. Лаконичността относно наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 НК при отсъствието на извод, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подс.П. не е наложително тя да изтърпи ефективно наложеното й наказание лишаване от свобода, е недопустима. Няма спор, че приложението на чл.66, ал.1 НК наред с формалните основания предполага решение по последно посочения въпрос, което следва да бъде убедително защитено. От друга страна, данни за личността на подсъдимата са анализирани при индивидуализацията на наказанието по вид и размер. ВКС намери, че при това, са пренебрегнати обстоятелства имащи значение за определяне на степента на обществената опасност на личността на подс.Петрова, а други неправилно са отхвърлени от кръга на отегчаващите отговорността й обстоятелства. Вярно е, че по силата на чл.56 НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Извършеното от подсъдимата е квалифицирано по чл.202, ал.2, т.1 НК – присвояване в големи размери. Както добре е известно, съгласно указанията, дадени с ТР № 1 от 1998 г. на ОСНК на ВКС т.1, при определяне на квалифициращия признак „големи размери”, ако друго не е посочено в закона, какъвто е настоящият случай, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля 70 пъти установената в страна минимална работна заплата, естествено към момента на довършване на престъплението. Към 23.07.2003 г. минималната работна заплата за страната ни е 110 лева. Иначе казано, съставомерно необходимата стойност на предмета на престъплението възлиза на 7700 лева. Установената по делото обща стойност на предмета на престъплението е в размер на 48 627, 11 лева и доколкото възлиза на 486 минимални работни заплати, очевидно значително надхвърля съставомерно необходимото. Последното обективно отегчава отговорността на подсъдимата и не е в конфликт с изискването по чл.56 НК. ВКС не може да се съгласи и с приетото от С., че спрямо подс.П. са налице само смекчаващи отговорността й обстоятелства. Наред с казаното по-горе, не е съобразено, че за инкриминирания период около 24 месеца, по установения по делото начин, подсъдимата си е осигурявала среден месечен доход в размер на около 2 026 лева допълнително към трудовото й възнаграждение. На последно място, невъзстановяването на причинените вреди също отегчава отговорността на дееца. Изложеното определя протеста като основателен и налага отмяна на оспореното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Решението следва да се отмени в осъдителната част по чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201, чл.54 и чл.66 НК. При новото разглеждане на делото съдът по същество следва да се съобрази с пределите, очертани от уважения в настоящото производство касационен протест. По жалбата на гражданския ищец: Същата е неоснователна. Като е установил, че гражданският иск е предявен след изтичане на срока по чл.100 ЗЗД, С. е имал основание да отмени присъдата на СГС в тази й част и да отхвърли претенцията на ищеца. Правилно са съобразени указанията, дадени с ТР № 5 от 2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Съображенията на плоскостта на чл.207 Кодекса на труда, не налагат друг извод. Пълната имуществена отговорност по глава 10 на КТ предполага вреда, причинена по небрежност – чл.203, ал.1 КТ. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление (чл.203, ал.2 КТ), какъвто е настоящият случай, отговорността се определя от гражданския закон, а именно ЗЗД. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 153 от 30.04.2010 г., постановено по внохд № 21/10 г. на Апелативния съд – гр.София, както следва: - в частта, с която подсъдимата М. Н. П. е осъдена на основание чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201, чл.54 НК, - в частта, с която на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в тази част от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. В останалата част оставя в сила посоченото въззивно решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: