Ключови фрази
Лека телесна повреда без разстройство на здравето * доказателствен анализ * доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр.София, 14 юни 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА
МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 271/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба от пълномощника на частния тъжител К. К., срещу въззивна присъда № 111 от 15.12.2015г., постановена по внчхд № 2031/2015г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с позоваване на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
С присъда № 30 от 29.09.2015г., постановена по нчхд № 699/2014г. по описа на Карловския районен съд, подсъдимият Х. С. С. е признат за виновен в това, че на 05.12.2014г. в [населено място] е причинил на К. С. К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000лв. На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Х. С. е осъден да заплати на пострадалия К. К. сумата от 300лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно с законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на увреждането - 05.12.2014г. до окончателното й изплащане, като гражданският иск е отхвърлен за разликата над 300лв. до пълния претендиран размер от 3000лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и на държавната такса.
Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от подс. С.. С въззивна присъда № 111 от 15.12.2015г., постановена по внчхд № 2031/2015г. на Пловдивски окръжен съд, присъда № 30 от 29.09.2015г. по нчхд № 699/2014г. на Карловски районен съд е отменена и вместо това, подсъдимият Х. С. С. е признат за невиновен в това, на 05.12.2014г. в [населено място] да е причинил на К. С. К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 130, ал. 2 от НК. Предявения граждански за претърпени неимуществено вреди от К. К. срещу Х. С. за сумата от 3000лв. е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските.
В допълнение към касационната жалба се съдържа аргументация на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се подробно доводи за неправилна доказателствена дейност на въззивния съд и за нелогичност на изводите му. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда, без да се уточнява кое свое правомощие следва да упражни касационният съд.
В съдебно заседание пред касационната инстанция касационният жалбоподател и частен тъжител К. К., както и неговият повереник по делото не се явяват.
В писмена молба повереникът - адв. Д., моли за уважаване на касационната жалба.
Защитникът на подс. С. – адв. Д., моли да бъде оставена в сила атакуваната присъда. В писмено становище излага аргументи за правилност и законосъобразност на съдебния акт. Претендира да бъдат присъдени на доверителя му направените пред настоящата инстанция разноски.
Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият Х. С. не участва лично в касационното производство.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по съществото си, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заявеното в касационната жалба искане касационният съд да възприеме фактическата обстановка, възприета от Районния съд - гр. Карлово, е лишено от основание. Касационната инстанция дължи произнасяне съобразно възприетата от последната инстанция по фактите – въззивната такава, фактическа обстановка, като няма право да внася промяна във възприетите от тази инстанция фактически положения. Проверката, която касационният съд следва да извърши, е за спазване на процесуалните правила по събиране и оценка на доказателствата, като съблюдаването на тези правила е гаранция за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, чиито акт е предмет на касационен контрол. Поради това, както и с оглед на наведените от касационния жалбоподател доводи, на първо място настоящият състав извърши преценка за съблюдаване на процесуалните правила при осъществяване на доказателствената дейност от въззивния съд – дали са събрани, проверени и подложени на задълбочен анализ всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото, дали доказателствата са оценени според действителното им съдържание, дали фактическите изводи не почиват недопустимо на предположения.
Проверката на атакувания съдебен акт води до извод, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, съобразно вложеното в нормата на чл. 348, ал. 3 от НПК разбиране, не са допуснати при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда. Не се набелязват и нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на въззивния съд.
Окръжният съд, като е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова въззивна присъда, с която е признал подс. С. за невиновен и го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, е бил задължен да обективира в съдебния акт собствените си изводи за обстоятелствата, които приема за установени и за доказателствената обезпеченост на тези обстоятелства. Противоречивите гласни доказателствени средства са го задължавали да извърши задълбочения им анализ и да обоснове кредитирането им с доверие, респ. некредитирането на определени доказателствени източници. Постановеният въззивен съдебен акт отговоря напълно на изискванията за съдържание на присъдата, по чл. 305, ал. 3 от НПК, като анализът на доказателствената съвкупност е направен задълбочено и при спазване на правилата на формалната логика. В мотивите на въззивния съдебен акт е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд чрез обсъждане на гласните доказателствени средства и експертните заключения, и посредством логично извеждане на доказателствените факти.
Лишени от основание са възраженията в касационната жалба срещу правилността на изводите на въззивния съд за допуснато от първата инстанция нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че решаващият съд се е позовал на твърдения на частния тъжител при обосноваване на фактическите си изводи, преценявайки тези твърдения като източник на доказателства. Няма съмнение в доктрината и в съдебната практика, че твърденията на частния тъжител, наведени в частната тъжба, представляват само фактическо обосноваване на обвинителната му теза, но не и доказателство или доказателствено средство. Тези фактически твърдения подлежат на доказване в производството по реда и със средствата, предвидени в НПК. Поради това, доколкото тези твърдения определят фактическите рамки на обвинението, възведено от частния тъжител, те не съставляват средство за установяване на доказателствени факти, а са фактически обстоятелства, подлежащи на доказване в наказателното производство. Правилно въззивната инстанция е констатирала допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, понеже при обсъждане на противоречията в гласните доказателствени средства, районният съд е съпоставил твърденията на частния тъжител от една страна, и от друга – тези на подсъдимия. По този начин първият съд е анализирал противоречия между твърдения на частното обвинение, нямащи характер на доказателства или доказателствено средство, с обясненията на подсъдимия, които съставляват гласно доказателствено средство. Така че твърдението в касационната жалба, че тъжбата не е третирана като доказателство, са без основание. Този порок е бил отстранен от въззивната инстанция, която е подложила на анализ единствено валидно събрани доказателства.
Спазвайки процесуалните изисквания, окръжният съд е направил преценка за достоверността и надеждността на доказателствените източници, съдържащи информация за началото и развитието на процесния инцидент. А тези обстоятелства, и по-конкретно, свързаните с инициалната фаза на конфликта, са били от съществено значение за правилното изясняване на фактическата обстановка и оттам – за правилното приложение на материалния закон.
Доказателствени факти за конкретните действия на частния тъжител К. и на подс. С. при започване на конфликта, правилно са изведени въз основа на внимателно съпоставяне и оценка на обясненията на подсъдимия и на показанията на свид. Д., защото само от тях е било възможно да се изведат преки доказателства за релевантните факти за началото на инцидента. Кредитирането на гласните доказателствени средства е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд, но то не може да бъде произволно и е необходимо да е внимателно аргументирано. В случая, контролираният съд е направил задълбочен анализ както на самостоятелното информационно съдържание на посочените доказателствени източници, така и на тяхната подкрепеност в останалата доказателствена съвкупност, отчитайки тяхната заинтересованост – на подсъдимия, от благоприятен изход на делото, на свидетелката – поради близката й родствена връзка с частния тъжител. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че кредитирането на обясненията на подсъдимото лице е сторено само въз основа на „задълбочен психологически анализ“. Оценката за достоверност на обясненията на подс. С. е направена не въз основа на психологическа оценка, за каквато са необходими специални знания, а според приноса на тези обяснения за изясняване на фактите в предмета на доказване, и съобразно тяхната подкрепеност от данните в заключението на съдебномедицинската експертиза. В тази връзка, показанията на свид. Д. са били оценени от въззивния съд като „несигурни“, не защото е отречена тяхната истинност, а защото свидетелката в разпита си не е възпроизвела конкретно и убедително възприети от нея обстоятелства за конфликта между баща й – частния тъжител и чичо й – подс. С.. Няма как при заявеното от свидетелката, че й се е „сторило“, че чичо й ударил баща й с ръка, при липса на конкретно възпроизвеждане на лични възприятия за нанасяне на удари, на фона и на заявеното от самата нея състояние на уплаха, да се направят категорични фактически изводи в подкрепа на доказаност на факта, посочен от частния тъжител, че подс. С. е влязъл в коридора на жилището му и му е нанасял удари с ръка – юмрук в областта на лицето. Едновременно с това, обясненията на подсъдимия, при съобразяване на двояката им същност като средство за защита и доказателствено средство, са били преценени като заслужаващи доверие, поради конкретното и последователно възпроизвеждане на фактите на началото и развитието на инцидента. Разбира се, категоричността и липсата на колебания в обясненията на подсъдимия не биха могли да обосноват самостоятелно извод за тяхната надеждност. Такъв извод е направен от въззивния съд след съпоставянето им с обективните данни, съдържащи се в заключенията на съдебномедицинските експертизи. Заявеното от подсъдимия, за това, че след като е направил на частния тъжител забележка за паркирането на колата пред общия вход и се е обърнал да слиза по стълбите, е бил ударен от последния по главата с лопатка за смет, както и в слабините; че след това подсъдимият е изблъскал частния тъжител в коридора на жилището му, издърпал го навън и се сборичкали на площадката, отговаря на установеното по експертен път в заключенията на съдебномедицинските експертизи за това, че на подсъдимия са били причинени множество телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в областта на лявото око; контузия на роговицата на лявото око; кръвонасядания в областта на долната устна, на лявото око, по лигавицата на лявата очна ябълка; травматични отоци в областта на дясното и лявото око, долната устна и в дясна слабинна област, докато на частния тъжител са били причинени увреждания, обясними с удар с ръка или с крак, при това, по-леки по своя характер. Така че обвинителните твърдения в частната тъжба за нанесени множество удари от страна на подс. С. на частния тъжител К. и само опит на последния да нанесе удар с лопатка, са останали недоказани.
Фактическите изводи за развитието на конфликта не са и логически неиздържани, каквито доводи излага касационният жалбоподател. Възприетото обстоятелство на нанасяне на удари с лопатката за смет от К. на С., освен, че почива на обясненията на подсъдимия, кореспондиращи с експертното заключение, логически се обосновава и от експертните изводи за характера на увреждането на подсъдимия и локализацията му в областта на лявото око. Тази локализация е съответна на заявеното от подсъдимия обстоятелство, че стълбището „върти“ надясно за слизане. А характера и степента на увредата говори за целенасочени удари с твърди тъпи предмети, като на подсъдимия, според експертните заключения са причинени увреждания, по-тежки от увреждането, причинено на частния тъжител. По отношение на причинените на частния тъжител травматичен оток на лицето в дясната му половина и кръвонасядане и травматичен оток на долния клепач на лявото око, липсват доказателства те да са в резултат на удар, нанесен от подсъдимия именно след отварянето на вратата на жилището от К., като при това, тези увреждания са обясними с последващата размяна на удари, след като подс. С. повалил на стълбището тъжителя К., за които обстоятелства се съдържат фактически данни в свидетелските показания.
Оспорването в касационната жалба на възприетото обстоятелство, че К. е бил спрял автомобила си пред общия вход за двора на къщата, на практика съставлява оплакване за необоснованост, която не съставлява самостоятелно касационно основание. Освен това, не е налице и превратна интерпретация на доказателствата, касаещи този въпрос, понеже правилно е била оценена информацията в гласните доказателствени източници, че именно позиционирането на автомобила на частния тъжител е било непосредствен повод за конфликта.
Поради изложените съображения за липса на основания да бъде оспорвана доказателствената дейност на въззивния съд, касационната инстанция счита, че заявените в касационната жалба оплаквания за „несериозно“ и „недопустимо“ свободно интерпретиране на доказателствата, аргументиращи основанието по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, не могат да бъдат възприети и да обосноват отмяна на постановения акт.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон касационният съд също намира за неоснователно.
Въз основа на установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не могат да бъдат направени изводи за това, подс. С. да е реализирал състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, каквато претенция има касационният жалбоподател. Обвинителната теза, изложена в частната тъжба за това, че подсъдимият е влязъл в имота на брат си К. К., безпричинно е започнал скандал и му е нанесъл побой, не е била възприета от окръжния съд. Въз основа на пълноценно и аналитично обсъждане на цялата доказателствена съвкупност са направени фактически изводи за това, че подс. С. е позвънил на вратата на брат си, направил му забележка за паркирането на колата и е казал, че следващия път ще му спадне гумите, обърнал се да слиза, при което частният тъжител К. го ударил с лопатка за смет в лицето, ударил го и в слабините, като последвала взаимна размяна на удари и поваляне на К. от С. пред входната врата. В рамките на установеното по фактите, правните изводи на въззивния съд, обосновали оправдаването на подс. С. по възведеното в частната тъжба обвинение, са съответни на материалния закон. Това е така, понеже макар подс. С. да е причинил на частния тъжител К. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, то това увреждане е причинено чрез действия на подсъдимия, съставляващи защита срещу непосредствени и неприключили нападателни действия на частния тъжител. Така че, правилно въззивният съд е приложил института на чл. 12, ал. 1 от НК, приемайки, че К. пръв е започнал нападение спрямо С., като му е нанесъл удари с лопатка, срещу което последният се е защитавал. Забележката на подсъдимия спрямо брат му, частния тъжител, за паркирането на автомобила пред общия вход и предупреждението му, че ще следващия път ще му спадне гумите, не могат да бъдат оценени като съзнателно провокиране на нападение, което би изключило приложимостта на неизбежната отбрана. Това е така, понеже провокирането следва да е с активни действия и да е насочено съзнателно към предизвикване на нападение, какъвто не е настоящият случай, доколкото отправените реплики по съдържанието си са такива, за изясняване на битови по характера си въпроси досежно паркирането на автомобила. Следователно, правният извод на контролирания съд за това, че подс. С. е причинил на частния тъжител К. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК, при неизбежна отбрана, следва да бъде споделен като верен. Този извод е обосновал отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и признаването на подс. С. за невиновен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Изложените съображения сочат, че подадената касационна жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на искането от защитника на подсъдимия за присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция, и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените пред тази инстанция разноски от подс. С. за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител К..

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 111 от 15.12.2015г., постановена по внчхд № 2031/2015г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. С. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от 500лв. /петстотин лева/ направени пред касационната инстанция разноски.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.

2.