Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр.София, 14 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 850/2013 година Производството пред ВКС е образувано по жалба,именувана „въззивна”, от подсъдимия Д. И. М. против „присъда № 96 от 18.ІV.2012 год.” на Софийския апелативен съд. В жалбата се твърди наличието на допуснати от апелативния съд „груби” процесуални нарушения:”категорично” противопоставяне между назначените и изслушани „балистична и съдебно-медицинска експертизи”;процесуално незаконосъобразно кредитиране показанията на „потърпевшите”,което,предвид обстоятелството,че освен свидетели,те са конституирани като частни обвинители,е „само по себе си недопустимо”;неправилно приемане липсата на родствена връзка между свидетелката И. Н. и пострадалите,след като родителите им са „кумове на свидетелката”.Сочи се в жалбата,че изброеното е „само малка част от допуснатите груби процесуални нарушения”,а останалото ще бъде представено „подробно...в писмен вид в съдебно заседание”. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник поддържат жалбата.Защитникът набляга върху ненамирането на оръжието на престъплението,както и върху липсата на следи от стрелба с огнестрелно оръжие върху дрехите и тялото на подсъдимия.В писмената си защита подсъдимият оспорва още доказателствения анализ на въззивния апелативен съд и липсата на преки доказателства,извън казаното от пострадалите,той да е автор на престъплението,за което е обвинен и осъден.С представена в съдебното заседание молба иска да бъде оправдан или делото да се върне „за ново следствие”.Искането на защитника е за ново разглеждане на делото в първата инстанция. Устно и в писмени бележки,повереникът на пострадалите иска оставяне на въззивното решение в сила,каквото заключение дава и представителят на ВКПр. ВКС установи: С присъда № 96 от 18.ІV.2012 год. по нохд № 14/2012 год. на Благоевградския окръжен съд,Д. И. М. е признат за виновен в това,че на 17.ХІІ.2010 год. в [населено място], действайки при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” НК и със средство,опасно за живота на мнозина,е направил опит чрез огнестрелно оръжие кал. 6.35 мм,неустановено по вид и модел,умишлено да умъртви 39-годишния И. Д. А. и 37-годишния му брат В. Д. А.,като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини,за което и на основание чл. 116,ал.1,т.4,6 и 12 във вр. с чл. 18,ал.1 НК е осъден на 15 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.На пострадалите И. и В. А. са присъдени по 30 000 лв. за възмездяване на причинените им неимуществени вреди. С решение № 473 от 25.І.2013 год. по внохд № 710/2012 год. на Софийския апелативен съд,горната присъда е изменена с оправдаването на М. да е извършил престъплението и със средство,опасно за живота на мнозина. Жалбата на подсъдимия,която,по арг. от чл. 346,т.1 НПК, е допустимо да бъде разгледана като насочена не срещу първоинстанционната присъда,а срещу въззивното решение,е неоснователна. Неоснователно е оспорването от подсъдимия,той да е извършил престъплението,за което е осъден.В обясненията си пред първоинстанционния съд М. е твърдял,че при физическото стълкновение между него,пострадалия В. А. и свидетеля А..А.,станало в отсъствието на пострадалия И.А.,В.А. се е самозастрелялал с държания от него,В.А.,пистолет. Това твърдение въззивният съд е подложил на проверка и го е отхвърлил,обосновавайки се със заключението на назначената в тази инстанция експертиза /л.87-88 от възз.д./.Втората версия,свързана с авторството на престъплението,е приписването му на „А. Б.”.В „заявление” до въззивния съд /л. 45-46 от възз.д./ подсъдимият е поддържал, че лице с това име е присъствало на конфликта между него и „братя А.”-твърдението е в противоречие с първата поддържана версия относно участниците с включването вече и на И.А.- и с цел да „сплаши” последните „по някакъв начин произвежда тези фатални изстрели”.В проведеното пред въззивния съд на 11.ХІІ.2012 год. съдебно заседание предложената втора версия не се поддържа,името „А. Б.” по никакъв повод не се споменава,присъствието на местопрестъплението на лице с такова име не е установено от никой от свидетелите,а и подсъдимият не го е сочил в обясненията си /л. 204-206 от първ.д./.Третата версия е сега предложената в писмената защита,на с.4 от която М. вече не твърди нито В.А. да се е самозастрелял,нито „А. Б.” да е застрелял двамата братя,а че „инспирирано от пострадалите, с умишленото или неумишленото сътрудничество на техните близки”,се цели „да бъде скрит или защитен истинският извършител на деянието”. По въпроса за авторството на деянието и двете предходни инстанции обстойно са анализирали установените факти. Въззивният съд,по-специално,макар да се е съгласил с фактическата обстановка,приета от първата инстанции,сам е направил подробен преглед на доказателствения материал,обсъдил е показанията на всеки свидетел и след съпоставка с показанията на другите свидетели е изложил убедителни и логични мотиви,защо и за коя част от показанията им счита едни свидетели за обективни,а други-не.Обосновано е защитена истинността на показанията на двамата пострадали относно това,кой,с какво оръжие и при какви обстоятелства е причинил нараняванията им.Със същата обоснованост са отхвърлени като защитни и необективни твърденията на подсъдимия,че не той,а неизвестно-вече-кой е прострелял братята И. и В. А.. Свързаното все с авторството на престъплението възражение неоснователно се опира още на: фактът,че оръжието на престъплението не е намерено,след като видът му е установен;на липсата по дрехите и тялото на подсъдимия на следи от стрелба с огнестрелно оръжие,причината за която липса е изяснена в първата инстанция от експерта Г.М. /л. 174 от първ.д./;на несъществуващи противоречия в експертното заключение на М. /на същото място/ относно разстоянието,от което са произведени изстрелите-от близка дистанция,до 0.50 м, към И.А. и от 0. 80 до 1.50 м към В.А. в зависимост от броя на намерените по дрехите им в областта на проникващите наранявания капсулни микрочастици. Доводите срещу авторството на подсъдимия се изчерпват с твърдението /което можело,но не било проверено при досъдебното и съдебни разследвания/,че никога не е притежавал разрешително за каквото и да било оръжие,а след като не е имал разрешително,не е имал и оръжие,с което да извърши престъплението.Такава проверка действително не е била вършена,нито е била нужна за доказване на факта,че М. е прострелял двамата пострадали с късоцевно огнестрелно оръжие,без значение свое или чуждо,законно притежавано или не. Не е допуснато процесуално нарушение при ценене показанията на Е.Н. като свидетел,ненамиращ се в каквито и да било отношения с някоя от страните по делото,след като наличието на такива отношения,”кумство” с пострадалия И.А.,е посочено от свидетелката още при снемане на самоличността й,отразено в съдебния протокол за проведеното в първата инстанция на 15.ІІ.2012 год. съдебно заседание /л.126,гърба,от първ.д./. Не е процесуално нарушение,още по-малко пък „недопустимо”,да се обсъждат наравно с показанията на останалите свидетели и тези на пострадалите,независимо от участието им в процеса още като частни обвинители и граждански ищци. Последното налага единствено по-внимателно вглеждане в казаното от тях,каквото внимание,впрочем,е било необходимо и приложено от съдилищата не само към показанията на И. и В. А.,но и към болшинството от останалите свидетели,които-с изключение на разпитаните полицейски служители,двете поемни лица,присъствали при огледа на местопроизшествието и кмета на [населено място]-са в родствени,по произход и сватовство,и/или приятелски отношения било с подсъдимия,било с пострадалите. С оглед на дотук казаното,изчерпващо възраженията на подсъдимият и защитникът му срещу обжалваното въззивно решение,и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: Оставя в сила решение № 473 от 25.І.2013 год. по внохд № 710/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/