3 Р Е Ш Е Н И Е № 572 София, 16 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Николай Дърмонски при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 523 по описа за 2010 година. С присъда по нохд № 947/09 г. Окръжният съд-гр.Стара Загора признал подсъдимия Т. В. М. за виновен и на основание чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия и времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест – считано от 28.08.2008 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 ЗЗД подс.М. е осъден да заплати на Д. Х. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. С решение № 133 от 01.07.2010 г. по внохд № 195/10 г. Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение са постъпили три касационни жалби от името на подсъдимия, с които се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска се оправдаване, намаляване на наложеното наказание и присъденото обезщетение по реда на чл.45 ЗЗД. Пред ВКС подс.М. и защитата му поддържат подадените жалби. Поверениците на гражданския ищец Д. С. и представителят на Върховната касационна прокуратура изразяват становища за неоснователност на оплакванията. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: Обобщени възраженията, развити в трите касационни жалби, подадени от името на подс.М. указват, че са изложени съображения само относно наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, поради което най-напред се иска връщане на делото за ново разглеждане. При алтернативност се поддържат искания за намаляване на наказанието и присъденото обезщетение на неимуществени вреди, оправдаване и отхвърляне на гражданската претенция. В жалбата на адв.Анков се твърди, че съдът по същество изобщо не е обсъдил доводите му за „неправилно квалифициране на деянието”, като се игнорират съображенията, изложени в мотивите на въззивното решение – л.75-77, които очертават отсъствието на нарушение на чл.339, ал.2 НПК. Възражението, че показанията на свидетелите К., Е. и С. са оценени формално от съда, не намира опора в данните по делото. Същите показания не са останали вън от погледа на П., като изложените от него съображения (л.76 и 77 от мотивите), макар и лаконични, не дават основание да се оцени дейността на въззивния съд като формална. По-важно е това, че показанията, на които се акцентира, са вътрешно и взаимно противоречиви, изолирани от останалата, събрана по делото съвкупност от множество доказателства, поради което съдът правилно не им е дал вяра. Претендира се, че неоснователно е отхвърлено искането за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза със задачите, предмет на обсъждане от страна на тричленната експертиза, назначена от първостепенния съд. В тази връзка в жалбата на адв.Анков се твърди, че последната е необективна, а в съдебно заседание пред ВКС се допълва, че същите експерти не са тесни специалисти в областта, която е необходима за направените изследвания - КАТ и Е., а последните – не са направени от тях. Възражението е неоснователно. Експертният екип на оспорваната експертиза включва невролог, неврохирург и съдебен лекар и като такъв е компетентен да се произнесе по поставените му от съда въпроси. От представеното писмено заключение е видно, че експертите са направили изводите си въз основа на личен преглед на пострадалия, представените им документи, свързани с 1) констатации за здравословното му състояние и провеждано лечение (амбулаторни листове на наблюдаващия невролог, етапна епикриза), 2) ползвани лекарствени препарати (рецептурна книжка по НЗОК), както и резултати от изследвания – (невро-психологическо, КАТ и Е.). Всички писмени документи, за които стана дума, не са изготвени от експертите, но няма спор, че те могат да бъдат обсъждани от тях. Обстоятелството, че същите писмени документи са изготвени от други лекари, не налага извод, различен от направения. Достатъчно ясно, в съдебно заседание, същите експерти са изяснили обема на квалификацията си, както и това, че не само изследванията КАТ и Е. са интерпретирани от тях, но и останалите данни, съдържащи се в цитираните по-горе писмени доказателства. Оценката на последните не се оспорва от страна на защитата на подсъдимия. Внушението за манипулиране на част от писмените доказателства, ползвани от експертите, не намира опора в данните по делото и като такова е предположително. При това П. не е имал основание да приеме, че са налице предпоставките на чл.153 НПК, тъй като заключението по коментираната съдебно медицинска експертиза е достатъчно пълно и ясно, обосновано и липсват основания за съмнение в неговата правилност. Възраженията на адв.Йотов, свързани с липсата на биологични следи по инкриминираното оръдие, относно начина, по който е държано от подсъдимия, както и за мястото на увреждането и възможността то да бъде причинено от последния, са неоснователни. Оръдието е предадено на органите на досъдебното производство от подс.М. на третия ден след извършване на деянието, предмет на настоящото производство (л.97 от досъдебното производство), а останалите обстоятелства имат своята доказателствена основа - показанията на св.Карагьозов, подробно и внимателно анализирани от съда, срещу оценката на които не се възразява. Що се отнася до „лопатите и коловете”, на плоскостта на изяснения по несъмнен начин механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия С., те няма как да се свържат с предмета на делото, очертан от обвинителния акт. При горното ВКС не намери при разглеждане на делото да са допуснати претендираните от подсъдимия и защитниците му нарушения на процесуалните правила, още по-малко такива, за които касационната инстанция следи служебно. Ето защо искането за връщане на делото не може да се удовлетвори. Всички обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са изяснени посредством събраните доказателства, произтичащи от множество, различни по вид, доказателствени средства. Събирането, проверката и оценката на доказателствата е съответна на процесуалните изисквания, гарантиращи достигането до обективната истина. Липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК не позволява подмяна на изводите по фактите, приети за установени от съда по същество. В тези рамки законът правилно е приложен. Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Правилно то е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, въпреки принципната възможност за смекчена отговорност по чл.58 б.”а” от НК. Преценката на обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК препятства приложението на последната, тъй като не дава основание за извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Подсъдимият е довършил изпълнителното деяние на престъплението, но то не е довело до целения престъпен резултат, единствено и само поради навременната, съответна животоспасяваща операция, успяла да съхрани живота на пострадалия, но не и неговото качество. Определено в размер на минимума от предвиденото в закона, наложеното на подсъдимия наказание е справедливо. Няма основания за намаляване, още по-малко за отхвърляне на обезщетението по реда на чл.45 ЗЗД. То по-скоро е занижено предявено, отколкото несправедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД. Водим от горното ВКС, І-во наказателно отделение, като не намери основания за изменение или отмяна на оспореното въззивно решение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 01.07.2010 г., постановено по внохд № 195/10 г. на Апелативния съд-гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: