Р Е Ш Е Н И Е № 72 София , 09.10.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Тонева Милена Панева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 635/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. И. В. адвокат С. К. против решение № 67 от 15.03.2017 г. по внохд № 731/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като е базирано на предположения за авторството на инкриминираното деяние. Алтернативно се обосновава явна несправедливост на наложеното наказание с аргумент за неправилен отказ от приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Пловдивският окръжен съд с присъда № 107 от 08. 11. 2016 г. признал подсъдимия М. И. В. за виновен в това, че · на 27. 09. 2012 г. в [населено място] пазил предмети / два броя отливки/ за които знаел, че са предназначени за подправка на платежни инструменти по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 246, ал. 3, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е укривал тези предмети · на 27.09.2012 г. в [населено място] съхранявал информация за съдържанието на пет броя платежни инструменти / банкови карти /, поради което и на основание чл. 249, ал. 4, вр. с ал. 3 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода На основание чл. 23 от НК съдът групирал така определените наказания до размера на най-тежкото от тях - една година и шест месеца лишаване от свобода, приспаднал времето на задържане на подсъдимия в рамките на процеса и постановил изтърпяване на санкцията при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с решение № 67 от 15. 03. 2017 г. по внохд № 731/2016 г.изменил първоинстанционната присъда, като отменил частта, с която е определен видът на затворническото общежитие. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Основният упрек, който се отправя към проверявания съдебен акт, се свежда до процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствата, установяващи авторството на деянието. На първо място жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е игнорирал данни, които свързват инкриминираните вещи не само с подсъдимия, а и с лицата Г. К., Т. К. и Д. С.. Извършената от касационния съд проверка не подкрепя тези разсъждения. Въззивният съдебен състав е подложил на логически вярно обсъждане цялата доказателствена съвкупност. Изводите му за нейната достатъчност са убедителни. Поддържаната от защитника версия, че както съхраняването на отливките, така и инкриминираната информация в компютъра на жалбоподателя са резултат от действия на трети лица, правилно е отхвърлена. Тук е мястото да се отбележи, че двете предходни инстанции са обсъждали и становището на подсъдимия, отразено в протокола за претърсване и изземване. Върховният касационен съд е имал възможност и друг път Вж. и Решение № 146 от 01.06.2-17 г. по нд № 332/2017 г. на второ наказателно отделение на ВКС да отрече доказателствена стойност на изявленията на обвиняемия в протоколите за претърсване и изземване извън факта, че са направени в посочения в протокола момент. Те не притежават характеристиките на обяснения, направени при спазване на процесуалния стандарт за защита правата на разпитвания. При претърсването и изземването обвиняемият е бил поставен в ситуация на официален контакт с разследващи полицаи и е направил обяснения без да му са разяснени процесуалните последици от депозирането им. Апелативният съд, кредитирайки коментираните изявления като база за фактически изводи, е повторил процесуално нарушение на първата инстанция отстранимо чрез изключване на тяхното съдържание от доказателствения материал. Независимо от това касационната проверка намира, че останалите доказателства по делото, събрани по установения процесуален ред, подкрепят основното заключение за авторството на деянието. Не съществува спор по делото, че в деня на престъплението пластмасовите заготовки за изготвяне на т.нар. скимери са намерени в ракла, разположена в стая, наета и ползвана от подсъдимия В.. Според неговите обяснения той лично е посочил на разследващите полицаи пластмасовите отливки. Експертното изследване на тези вещи изяснява, че те са направени върху входа за банкови карти за автоматизирани бензоколонки, които се използват в скандинавските държави. Безспорно е също така, че в лаптопа на подсъдимия, наред с редица снимки на банкомати, е открито съдържанието на втора логическа пътека на записа върху магнитна лента на пет банкови карти, които принадлежат на граждани на Швеция и Дания. Твърдението, че починалите Г. К. и Д. С. или свидетелят Т. К. са свързани с инкриминираните вещи и информация, е детайлно обсъдено от втората инстанция инстанция. То е отхвърлено поради липса на доказателствена подкрепа за разлика от обстоятелствата по обвинението. От съществено значение в тази връзка е констатацията, че записите на обсъжданите текстови файлове са направени най-късно на осми и девети август 2012 г. т.е. преди появата на В. в жилището на К. в началото на месец септември 2012 г.. Съдът е прибавил към този факт и информацията от показанията на свидетеля Т. К., според която той не е посещавал наетото от В. жилище . На следващо място не търпи упрек проверката на обективността на показанията на свидетеля Т. К.. Съдът е съобразил възможността, очертана от подсъдимия, той да отклонява вниманието от собствена престъпна дейност. Ето защо съобщените от него данни задълбочено са съпоставени с тези от останалите доказателствени източници – показанията на полицейските служители, веществените доказателства и експертната им интерпретация. В този процес на изследване не са били установени противоречия или логически връзки, които да посочат на желание у свидетеля да набеди подсъдимия. Същият внимателен подход е приложен и към обстоятелството, че местопребиваването на издирвания от полицията поради Европейска заповед за арест подсъдим било посочено от починалия С.. Предходната инстанция не е игнорирала факта, че този информатор имал лоши отношения с В., но е приела тази констатация за недостатъчна да верифицира поддържаното от защитата съмнение за набеждаване. По делото няма каквито и да било данни за злоумишлена намеса в паметта на компютъра на подсъдимия от страна на С. при срещите им в [населено място]. Обобщено, вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване на процесуалните правила, а изводите му относно авторството на деянието не почиват на предположения, а на факти, установени по несъмнен начин, поради което обжалваното решение съответства на стандарта на чл. 303 от НПК за признаване на подсъдимия за виновен. Неоснователно е и алтернативното искане на касатора за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Жалбата на подсъдимия не съдържа убедителни аргументи за неправилен отказ за прилагане на условно осъждане. Престъпната дейност на М. В., обсъдена в корелация с данните за актуалното му поведение, са довели до законосъобразен извод, че целите на наказанието няма да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване. В казуса са доказани две престъпни деяния с трансграничен ефект, извършени от лице без устойчива социализация и в рисково обкръжение. Формално заявените като добри характеристични данни са преценени в светлината на високата обществена опасност на дееца, манифестирана чрез престъпното му поведение и правилно квалифицирани като недостатъчни за противната теза. При тези обстоятелства въззивният съд не би могъл да формира становище за започнало и вероятно за реализиране поправяне на подсъдимия. На това основание и настоящият съд намира, че приложението на условно осъждане би било акт на неоправдано снизхождение, което няма да окаже превъзпитателно въздействие върху личността на касатора. Подобно снизхождение е необосновано и от гледна точка на общата превенция, защото и тя е цел на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимия, но не игнорира търсенето на общопревантивния ефект на наказанието. За да може една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. Условното осъждане в конкретния казус не би съдействало за постигане целите на наказанието поради ограничения му принудителен и предупредителен потенциал, обусловен от отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Наред с тези разсъждения настоящият състав намира, че е налице и формална пречка за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като касаторът вече е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Установено е в рамките на съдебното производство , че подсъдимият В. е осъждан два пъти в страни членки на Европейския съюз, при което е наказан с условно лишаване от свобода. Въпреки недостатъчния анализ за естеството на санкционираните престъпления, най-малко едно от тях - измама, съставлява престъпление от общ характер / извън хипотезата на чл. 218в, т.2 от НК/ по българския Наказателен кодекс. При това положение, по силата на чл.8 , ал. 2 от НК, съдът трябва да има предвид правните последици от тази присъда без да изисква формална процедура по чл. 463 и сл. от НПК . Вж.и проф.М. Чинова , Павлина Панова Вземане предвид на присъдите, постановени в държавите членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства , сп.Норма, бр.7 от 2015 г., стр.60-91 , задължителна само при действия за изпълнение на чуждестранния съдебен акт. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1 , т. 1 от НПК Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67 от 15.03.2017 г. по внохд № 731/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.