О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 727 София, 11.11.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА ч.гр.д. № 5317/2015 год. Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Г. А. – пълномощник на „Съюз на архитектите в България” срещу определение № 365/22.06.2015 г. по гр.д. № 337/2015 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2642/16.04.2015 г., постановено по гр.д. № 3393/2008 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което производството по делото е възобновено и същото е прекратено поради решаване на въпросите, съставляващи негов предмет, с влязло в сила решение № 500/25.07.2014 г.по в.гр.д.№ 227/2011 г. на АС-Пловдив. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните въпроси: 1/ Подобрение е ли е по смисъла на ЗС увеличаването на стойността на един недвижим имот чрез действия на съсобственик или държател,който въпрос е разрешен в противоречие с разрешението, дадено в Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.д. № 9/74 г. на Пленума на ВС; 2/ Формира ли отхвърлителното решение сила на пресъдено нещо по възражение за обезщетение за направени подобрения по реда на чл. 73 ЗС, за която не е предявен насрещен иск или насрещният иск е отделен в друго производство, който въпрос е разрешен в противоречие с разрешението, дадено в Определение № 45/03.02.2012 г. по ч.гр.д. № 495/2011 г. по описа на ВКС, І г.о, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК; 3/ Допустимо ли е съдът да се произнесе за прекратяване на съдебното производство поради недопустимост /процесуална пречка/ на основание чл. 299 във вр. чл. 298, ал. 4 ГПК на основание констатация за идентичност на предмета на спор с този на преюдициалното производство, без да е определил в доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК или в акт по чл. 130 ГПК какъв е предметът на делото и без да даде възможност на страните да го узнаят, съответно да бъдат изслушани и да заявят становище по предмета на делото и неговото движение, който въпрос е разрешен в противоречие с разрешението, дадено в Определение № 300/20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о., Определение № 230/29.04.2009 г. по гр.д. № 239/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о; 4/ Допустимо ли е изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК до приключване на първото по делото заседание и допустимо ли е във връзка с изменението на иска ищецът да въвежда нови факти, обосноваващи новото основание на иска,който въпрос е разрешен в противоречие с разрешението, дадено в решение № 87/14.07.2011 г. по т.д. № 688/2010 г. по описа на ВКС, І т.о., решение № 151/17.07.2013 г. по гр.д. № 574/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о., решение № 526/03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и решение № 844/15.02.2011 г. по гр.д. № 1802/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о. Ответникът по частната касационна жалба – Пловдивска Света митрополия, чрез процесуалния си представител адв. Е. Г.-К., е подал писмен отговор в срока чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил становище, че не са налице предпоставките подадената частна касационна жалба да бъде допусната до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е взел предвид следните факти: производството по гр.д. 3393/2008 г. по описа на ОС-Пловдив е образувано по искова молба, предявена като насрещен иск по гр.д. № 2739/2008 г. по описа на ОС-Пловдив. С определение № 3125/ 04.12.2008 г., постановено по цитираното дело, производството по насрещния иск е отделено поради нередовност на насрещната искова молба, образувано е настоящото гр.д.№ 3393/2008 г. по описа на ОС-Пловдив и производството по него е спряно до приключване на гр.д. № 2739/2008 г.по описа на ОС-Пловдив, образувано между същите страни по спор за собственост на недвижим имот. По гр. д. № 2739/2008 г. е постановено решение № 1663/29.11.2010г., с което предявеният от Пловдивска Света митрополия против САБ иск по чл. 108 ЗС е уважен. Постановеното решение е обжалвано от САБ и по подадената срещу него въззивна жалба е образувано в.гр.д. № 383/2011 г. по описа на АС-Пловдив. Междувременно, по положителен установителен иск за собственост, предявен от САБ срещу Пловдивска Света митрополия, е образувано гр. д. № 2557/2008 г., приключило с решение № 1499/29.10.10 г., с което предявеният иск е отхвърлен. При обжалване на това решение е образувано в.гр.дело № 227/2011 г. по описа на АС - Пловдив. С определение № 874/10.06.2011 г. по в.гр.д. № 227/2011 г. по описа на АС-Пловдив производството по двете въззивни дела е съединено за общо разглеждане и произнасяне с едно решение. Постановено е решение № 500/25.07.2014 г., с което са потвърдени изцяло както обжалваното решение № 1663/29.11.2010 г. по гр.д. № 2739/2008 г. на ОС-Пловдив, така и обжалваното решение № 1499/29.10.10 г. по гр.д. № 2557/2008 г. на ОС-Пловдив. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, като с определение № 123/05.03.2015 г. по гр. д. № 7020/14 г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационното му обжалване . С определение на въззивния съд по в.гр.д.№ 227/11 г. е прието за разглеждане възражение на жалбоподателя САБ за извършени от него подобрения в процесния имот. С цитираното въззивно решение № 500/25.07.14 г.по в.гр.д.№227/2011 г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлено изцяло като неоснователно възражението, предявено от САБ срещу Пловдивската Света митрополия за извършени подобрения в недвижим имот, съставляващ ПИ №99087.40.32, съгласно скица № 5392/23.09.2008г., по КК, одобрена със Заповед №300-5-52/08.07.04 г. на ИД на АГКК, находящ се в кв. Г. в., [община], Област Пловдивска, с площ по КК 6.144 дка, при граници: от изток – ПИ 40.34, от запад – ПИ 40.31, от север – ПИ 40.46 и ПИ 101.1 и от юг – ПИ 40.33, ведно с построените в него сгради, за следващо се на основание чл.74,ал.2 във вр. с чл.72,ал.1 от ЗС обезщетение на стойност около 9 000 000 евро в левова равностойност, изразяващо се в увеличаване стойността на имота, настъпила в резултат на извършени полезни разноски за изграждане на съществуващите в имота сгради и съоръжения; евентуално - за присъждане на необходими разноски за възстановяване, поддържане и спасителни дейности по отношение на посочения имот, за сумата 12 000 000 лв.; евентуално - за присъждане на по-малката сума измежду актуалната стойност на направените полезни разноски и тази на увеличената стойност на имота, както и за признаване на право на задържане на имота до заплащане на обезщетението за подобрения в него. Като е констатирал тези обстоятелства, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния, че е формирана сила на пресъдено нещо относно заявената под формата на възражение претенция за заплащане на обезщетение за извършени от САБ подобрения в процесния имот и е налице тъждество на предмета на насрещната искова претенция, по която е образувано производството, с тази за извършени подобрения, с оглед на което е приложил разпоредбата на чл.229,ал.1 ГПК и е прекратил производството по делото. Въззивният съд е посочил, че претенциите на САБ, заявени в насрещната искова молба се обосновават с качеството му владелец на процесния имот, което е отречено с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 227/11 г. на АС-Пловдив, като поради това е отхвърлено възражението за извършени подобрения, както в качеството на добросъвестен, така и на недобросъвестен владелец по чл. 72 и чл. 74 ЗС. За да се произнесе, въззивният съд изрично е посочил, че доводът на САБ, че третият от евентуално съединените искове е предявен в качеството му на държател не отговаря на въведените в исковата молба фактически твърдения. В тази връзка е посочил, че изменение на иска пред въззивна инстанция в производството по частна жалба против първоинстанционното прекратително определение е недопустимо. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Въпросите, формулирани в т. 1, 3 и 4 от изложението не са били предмет на разглеждане от въззивния съд. Той не се е произнасял по тях, респективно те не са обусловили решаващата му воля, обективирана в обжалваното определение. Съдът е приел, че САБ е предявил насрещния иск в качеството му на владелец, следователно неотносим е въпросът дали държателят или съсобственикът на недвижим имот са легитимирани да предявяват претенция за извършени от тях подобрения в имота. Въпросът, формулиран в т. 3 е общ и абстрактен и също не е обусловил решаващите изводи на съда. Правото на иск е насочено към образуване на исков процес и чрез него към решаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. Бъде ли постигната крайната му цел – решаване на спора със сила на пресъдено нещо, правото на иск се погасява. Съгласно чл. 299 ГПК повторен иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо е недопустим. Силата на пресъдено нещо е пречка за съществуването на правото на иск и действа спрямо него като правопогасяващ факт. В случай, че правото на иск не съществува за съда не възниква задължение да постави в ход исковия процес и да реши спора със сила на пресъдено нещо. По аргумент от чл. 126 ГПК, когато съдът установи, че е налице отрицателната процесуална предпоставка /в случая, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо/, той прекратява производството. Тази проверка е част от проверката на процесуалните предпоставки, обуславящи надлежно съществуващо право на иск и се извършва предварително, още при сезиране на съдебния орган с искова молба. По въпросът в т. 4 не съществува спор в теорията и практиката. Същият изцяло се позовава на ясната и безпротиворечива разпоредба на чл. 214 ГПК. Този въпрос също не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него. Противно на твърденията на касатора, в обжалваното определение съдът е посочил, че едва в частната жалба пред него САБ заявява претенция в качеството му на държател и е приел,че изменение на иска на този етап на производството е недопустимо. Въпросът, формулиран в т.2 от изложението, е от значение за изхода по конкретното дело и е разрешен в обжалваното въззивно определение,поради което отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Налице е посоченото от касатора специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие с възприетото с цитираното Определение № 45/03.02.2012 г. по ч.гр.д. № 495/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. С оглед изложеното обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационна проверка. Съгласно чл.298, ал.4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Правото на задържане е предвидено в закона като правна гаранция за добросъвестния владелец, да удовлетвори вземането си за извършените по време на владението подобрения, защото той ги е извършил със съзнанието, че е собственик, без да знае, че подобрява чужда вещ. Недобросъвестният владелец, съгласно чл. 74 ЗС, може да иска за подобренията по-малката сума между направените разходи и увеличената стойност на имота, освен ако собственикът е знаел , че се извършват подобрения, но не се е противопоставял. Правото на задържане е обусловено само от вземане на добросъвестния владелец или приравнения на добросъвестен по чл.70 ал.3 ЗС. Когато владелецът няма качеството на добросъвестен по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС той няма право на задържане, следователно не може да реализира вземането си във връзка с извършени подобрения в имота в рамките на правата, които има по чл.73 ЗС с възражение, а следва да предяви насрещен иск. Ето защо, силата на пресъдено нещо на решението се разпростира на основание чл.298, ал.4 ГПК само по отношение на възраженията на ответника за подобрения, за които той има право на задържане. При тези съображения следва да бъде направен изводът, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по предявения насрещен иск от САБ, в който са заявени претенции в качеството му на недобросъвестен владелец на процесния имот, за които ищецът няма право на задържане и те не са разрешени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 227/2011 г. на АС-Пловдив. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено,а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебнопроизводствените действия по предявения насрещен иск. Водим от гореизложеното Върховния касационен съд,четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 365/22.06.2015 г. по гр.д. № 337/2015 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 365/22.06.2015 г. по гр.д. № 337/2015 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и потвърденото с него определение № 2642/16.04.2015 г., постановено по гр.д. № 3393/2008 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: