Р Е Ш Е Н И Е №27 София,10.09.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Л. З. в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 154/2010 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 220 от 17.11.2009 г. по т.д.№ 388/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 196 от 14.05.2009 г. по т.д.№ 726/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за разликата над сумата 4 000 лв. до пълния му предявен размер от 25 750 лв. и по реда на чл.271, ал.1 ГПК е уважен предявения иск за сумата 4 000 лв., представляваща необходими разходи за поправка на некачествено изпълнени довършителни СМР, възложени на ответника по устно сключен договор. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. К. поддържа становище, че в нарушение на нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК въз основа на свидетелски показания с въззивното решение е прието, че сключеният между страните по реда на чл.18 ЗЗД договор за продажба на процесния недвижим имот до степен на завършеност „груб строеж”, инкорпорирал и устен договор за извършване на довършителни работи, чиято стойност с оглед заявената претенция по чл.265 ЗЗД в размер на 30 000 лв. очевидно надхвърля установения с нея максимален праг от 5 000 лв. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. С определение № 525 от 19.07.2011 г. настоящия състав е допуснал касационно обжалване по приложно поле по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на производството е предявен срещу настоящия касатор иск за заплащане на необходимите разходи в размер на 25 750 лв. за отстраняване на некачествено изпълнени от ответника довършителни работи в притежавания от ищеца недвижим имот - офис № 4 от административна сграда, находящ се в [населено място]. В исковата молба и в хода на процеса ищецът е поддържал, че довършителните работи са възложени устно на ответника, след като последният с нот.договор № 112 от 21.11.2005 г. му прехвърлил собствеността върху недвижимия имот в състояние на „груб строеж”. С отговора си по чл.131 ГПК ответникът и настоящ касатор оспорил иска поради липсата на сключен с ищеца договор за извършване на довършителните работи, като изрично се противопоставил на искането му за допускане на свидетели за установяване на съществуващ такъв договор. Първоинстанционният съд допуснал гласни доказателства за установяване степента на завършеност на обекта към момента на сключване на договора за продажба. При постановяване на решението същите обаче не са били ценени във връзка със спорния по делото въпрос за съществуването на договорно правоотношение по повод на процесните довършителни работи, на който съдът отговорил отрицателно. За да отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, с обжалваното решение е прието въз основа на събраните по делото гласни доказателства и обясненията на управителя на ответника и настоящ касатор, че макар и сключеният в нотариална форма договор да е имал за предмет прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент в груб строеж, между страните по спора е сключен и устен договор за извършване на СМР до завършен вид на продадения обект. Поради това е направен извод, че изпълнителят отговаря за скритите недостатъци, проявили се след акт обр.15, разходите за отстраняване на които възлизали на 4 000 лв., в който размер уважил иска. Въззивното решение е неправилно. Забраната за установяване на договори със свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, аналогичен на чл. 133, ал. 1, б. "в" от отменения Граждански процесуален кодекс е относима към неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт. В случая, претендираната сума в размер на 25 750 лв. като разход за отстраняване на некачествено извършените довършителни работи налага да се приеме, че договорът за възлагането им не подлежи на установяване с гласни доказателства с оглед на определения максимален размер, до който те са допустими. В нарушение на горната забрана въз основа на свидетелските показания въззивният съд изградил правен извод, че между страните е възникнало валидно правоотношение по устен договор за извършване на довършителни работи, инкорпориран в договора за продажба на процесния недвижим имот до степен на завършеност „груб строеж”, като по този начин освен на посочената норма на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, е допуснал нарушение и на чл.179, ал.1 ГПК. Нотариалният акт е официален свидетелствуващ документ, отразяващ изявления на граждани пред овластено длъжностно лице. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, е доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Затова, след като в нотариалният акт е посочено, че имотът, предмет на продажбата се предава в степен на завършеност на строителството „груб строеж”, съдът е длъжен да приеме за доказани тези обстоятелства. За да отпадне доказателствената сила на акта е необходимо той да бъде опроверган чрез доказване на неговата невярност. При оспорване истинността на нотариалния акт, доказателствената тежест се носи от страната, която го оспорва, съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК. Оспорването обаче трябва да бъде формулирано точно, за да се внесе яснота по отношение на съда и другата страна кое от удостовереното в акта не отговаря на действителното фактическо положение. Такива доводи обаче не са били наведени от ответника по касация и ищец по иска, съответно производство по оспорване на нотариалния акт не е било открито, поради което и на това основание събраните гласни доказателства за степента на завършеност на имота към момента на продажбата му не са могли да бъдат ценени. Изложеното налага да се приеме, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са се отразили върху правилността на постановения от него съдебен акт, поради което същият следва да бъде отменен. Предвид отсъствието на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли предявения срещу касатора иск. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени от него за всички инстанции в размер общо на 1 750 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 220 от 17.11.2009 г. по т.д.№ 388/2009 г. на Варненския апелативен съд в осъдителната му част за сумата 4 000 лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място] срещу Лекстрой – И.” О., [населено място] с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД за сумата 4 000 лв., представляваща необходими разходи за поправка на некачествено изпълнени довършителни СМР, възложени по устно сключен договор. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Лекстрой – И.” О. направените от него разноски за всички инстанции в размер общо на 1 750 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: