О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 424 София, 19.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИО ПЪРВАНОВ ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 96 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Р. З. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 1392 от 12.08.2021г. по в.гр.д. № 374 по описа за 2021г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 242 от 25.09.2019г. по гр.д.№ 593/2019г. на РС Варна за приемане за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД сума в размер в от 12 9250.34лв.,представляваща стойност на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 13.03.2017г.-12.03.2018г., за обект с кл.№ [ЕГН] и аб.№ [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], [община], по фактура № [ЕГН] от 23.04.2019г. и и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен така предявения иск като неоснователен. Присъдени са разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Делото е за втори път пред касационната инстанция, поради което настоящият съдебен състав извършва преценката си за допустимост при съобразяване освен на чл.280 ГПК и на нормата на чл.295 ГПК. Настоящият въззивен акт е постановен след като с решение по гр.д.№ 1358/2020г. състав на ІV г.о. на ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт и е върнал делото със задължителни указания. Съставът на ВКС е приел за установено, че в конкретния случай е налице софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, въз основа на което реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно и абонатът следва да отговаря по общите правила за продажба на стока по чл.183 ЗЗД. След като е констатирал, че е останал неизяснен въпросът за „начинът, по който е осъществено това неправомерно софтуерно вмешателство“ и дали „е възможно то да е в резултат на грешка при отчитане на количеството електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение“, съставът е дал указания за назначаване на допълнителна техническа експертиза, която да даде отговор на конкретно посочени от него задачи. При така дадените указания, след като е приел заключението на допълнително назначената от него техническа експертиза, въззивният съд е постановил акта си, в който е приел, че ответникът е установил както факта на доставяне на ищеца на процесната електроенергия от 72929 квтч., така и на нейното реално потребяване. Този извод е обоснован със следните допълнително установени факти: Електромерът /с № 1115031400887626/ е бил монтиран нов, с нулеви показания по програмираните от производителя регистри 1.8.1 и 1.8.2. Вещото лице е посочило, че за да се натрупат показания в регистрите, устройството следва да се включи. Без да има преминала енергия в регистри 1.8.1 и 1.8.2, не може да се натрупа такава и в скритите регистри 1.8.3 и 1.8.4. Пред вид количеството измерена енергия /72929 квтч./, не е възможно това да е станало в деня на монтиране на устройството. При извършената проверка на 12.03.2018г. /вж. Констативен протокол № 1202127/ е отчетена енергия в регистър 1.8.1.- 110855квтч., в регистър 1.8.2.- 36858квтч., в регистър – 1.8.3.-0 и в регистър 1.8.4. - 72929 квтч. Натрупаното количество в регистър 1.8.4, който не е бил активирван за търговски отчет, е вследствие на допълнително софтуерно въздействие, осъществено през инфрачервения порт на електромера, в резултат на волева човешка дейност, а не е резултат от техническа грешка или неизправност.От общото правило, че купувачът на енергия дължи заплащане на цената й, е изведен изводът, че абонатът дължи заплащането й, съобразно дадената от вещото лице стойност. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1. Има ли законово основание електроразпределителното дружество да начислява корекция на сметка на потребител за минал период, респ.да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на енергия? 2. Задължен ли е въззивният съд да прилага по-висок по степен акт – Закон за енергетиката, ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ?, 3. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и нейната доказателствена стойност? Позовава се на противоречие с приетото в решение по гр.д.№ 1814/2009г.на ІV г.о., 4. Длъжен ли е съда при прието по делото непълно и необосновано заключение на експертиза, което не дава отговор на поставените въпроси и правнорелевантните факти, да назначи служебно нова експертиза? Позовава се на конкретни решения, които прилага. Поставя на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК и въпросът: 5. Периодът на корекцията по чл.55 ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ /2.05.2019г./, съобразно §2 ПИКЕЕ. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от„Енерго-Про Продажби“АД, представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител адвокат Банков, с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените касационни основания по чл.280 ГПК, така и основателност. Излага подробни съображения и претендира, съобразно представен списък, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 196лв., реалното заплащане на които установява с представени договор за правна защита и съдействие № 22326 от 23.11.2021г., фактура № [ЕГН] от същата дата и платежно нареждане от 14.12.2021г. Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че по поставените от него въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като те първо, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и второ, по отношение на тях не са налице посочените специални основания. Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл. 294 ГПК и с оглед разпоредбата на чл. 295 ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано само във връзка с нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В тази връзка, възможността за поставяне на въпроси с №№ 1, 2 и 5 за касатора е преклудирана. Доколкото тези въпроси се поставят за първи път пред настоящата инстанция, те не могат да предпоставят касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният акт е постановен в изпълнение на дадените задължителни указания с отменителното решение на ВКС. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Ответникът „Енерго-Про Продажби“АД е действал в качеството си на краен снабдител, доставил енергия в обекта, собственост на ищеца. След като е установено, че потребителят на електрическата енергия е потребил доставеното и измерено с от измервателната система на СТИ количество с включване на консуматори, то той дължи неговото заплащане. Противоречие между ЗЕ и ПИКЕЕ от 2013г. няма, защото в практиката единно се приема, че специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия, предвидена в ЗЕ не изключва приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената енергия, като и че и преди приемането на ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа може да преизчислява сметките за потребена енергия за минал период от време при погрешно отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени данни, доставена енергия. В този смисъл е и решение по гр.д.№ 3702/2020г.на ІV г.о., постановено по идентичен на поставеният от касатора въпрос с № 5, на който е даден положителен отговор. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ. Във връзка с третия, поставен от касатора въпрос, касаещ доказателствената стойност на приетото заключение на техническа експертиза, следва да се посочи, че съгласно чл.202 ГПК, съдът е длъжен да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото /не е длъжен да го възприеме/. Съгласно чл.120 ЗЕ, отчитането на електрическа енергия се извършва със средства за техническо измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа. За да възникне задължение за крайния клиент да заплати цената на доставената енергия, доставчикът следва да установи по правилата на чл.154 ГПК действително доставеното количество енергия, включително и когато тя не е била отчетена правилно и в случая, въззивният съд е приел, че това е направено. В практиката е безспорно, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално доставената енергия. Липсата на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на енергията поради грешки в отчитането й и от СТИ, не води до друг извод, защото в хода на съдебната процедура по ГПК, страните разполагат с равно възможност на защита. Четвъртият поставен въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда - съдържа условие, което не е прието от въззивния съд /че приетото по делото заключение на експертизата е непълно, необосновано и не дава отговор на поставените въпроси/. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 196лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1392 от 12.08.2021г. по в.гр.д. № 374 по описа за 2021г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА от С. Р. З., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място] [улица], ет.1 да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД [населено място], 9009, [улица], ЕИК[ЕИК] сумата от 2 196лв. /две хиляди сто деветдесет и шест лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :