34 9 Р Е Ш Е Н И Е № 60155 София, 06 октомври 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 501/2021 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от името на подсъдимия Б. А. С. чрез неговия защитник, против решение № 21/09.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 285/2020 г. от Апелативен съд - Бургас. В касационната жалба и допълнението към нея се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложената санкция. Първото от касационните основания се поддържа с доводи, че доказателствата по делото не подкрепят извода за извършено деяние и неговия автор. В обхвата на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК касаторът твърди, че съдът не е спазил разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал.2 от НПК. Излага доводи за едностранчиво позоваване на показанията на свидетелите Х., Т., М., П. и необосновано отхвърляне на обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетелката Ч., след което се обобщава, че осъждането се основава на предположения в нарушение на чл. 301, ал.1 от НПК (вероятно се има предвид чл. 303, ал. 1 от НПК, бел. ВКС). Отправен е упрек към мотивите на присъдата, постановена от окръжния съд, тъй като възпроизвеждали част от фактическата обстановка, залегнала в обстоятелствената част на обвинителния акт. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа с доводи, че след като е отпаднала квалификацията на „продължавано престъпление“ апелативният съд не е извършил нова преценка на размера на наложената санкция. С изложените аргументи, при условията на алтернативност, се отправят искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия С., за ново разглеждане на делото или за намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред третата инстанция подсъдимият С. и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения и искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 17/07.08.2020 г., постановена по НОХД № 559/2019 г. Окръжният съд - Сливен признал подсъдимия Б. А. С. за виновен в това, че на 08.07.2019 г. в съучастие с И. Д. Ч., като съизвършител, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, както следва : - в [населено място],[жк], [улица], в помещение срещу дом № 16 - метамфетамин и коноп, подробно описани по количество и процентно съдържание на активен компонент, на обща стойност 1 401,38 лева; - в [населено място],[жк]-Б-26 – метамфетамин, подробно описано по количество и процентно съдържание на активен компонент, на обща стойност 82,23 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лева. На основание чл. 59 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият С. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е постановено отнемане на наркотичните вещества, а на основание чл. 53, ал.2, б. „б“ от НК и отнемане в полза на държавата на банкноти и монети с различен номинал и златни накити. Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД № 285/2020г., проведен по жалба на подсъдимия С.. С атакуваното сега решение присъдата е изменена като е преквалифицирано престъплението, за което подсъдимият С. е признат за виновен по чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК в престъпление по по чл. 354а, ал.2, т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, отменено е приложението на чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК по отношение на посочените по-горе вещи. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Първо следва да се отбележи, че в сезиращия документ са формулирани и твърдения за фактическа необоснованост на решението с оплакването, че доказателствата по делото не подкрепят заключението за авторството на инкриминираното престъпление. Както е известно, необосноваността, когато не е резултат от процесуални нарушения, е извън посочените в чл. 348, ал.1 от НПК касационни основания. Именно с такива твърдения в жалбата се прави искането за оправдаване на подсъдимия, което би било постижимо единствено, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно негово поведение (виж, чл. 354, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК). В конкретния случай към изложената от въззивния съд фактическа обстановка такъв подход е неприложим. В допустимите за касационен контрол рамки доводите на защитата са неоснователни. Първо следва да се вземе отношение по въпроса за качеството на първоинстанционния съдебен акт. Твърди се, че за част от мотивите към присъдата окръжният съд, използвайки компютърната техника „copy – paste“, е възпроизвел приетата фактическа обстановка по престъпната деятелност, почерпена изцяло от обстоятелствената част на обвинителния акт без да направи самостоятелна преценка. Настоящият състав намира за неоснователен изтъкнатия довод за механично пренасяне на съответни части от обвинителния акт в мотивите на присъдата. В посочените фрагменти от мотивите е описана приетата фактическа обстановка и е проследена хронологията на осъществените действия по разследване – претърсване и изземване в помещения и автомобили, използвани от подсъдимия, откритите при тези действия обекти, подложени на експертно изследване. Изложението е последвано от констатациите за процесуална екзактност на извършените действия и съдебната оценка на гласните доказателствени източници, въз основа на които са изградени решаващите изводи на съда. В този смисъл обсъжданата част от съдебния акт отговаря на минималния стандарт за изготвяне на необходимите мотиви по начин, че да бъде разбрана съдебната воля по фактите, по доказателствата и правото. Заявеното възражение за нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК, допуснато при постановяване на въззивното решение, също не може да бъде споделено. Съдът е посочил установените обстоятелства, обсъдил е доказателствените материали и е обосновал правната квалификация на деянието. В мотивите на атакувания съдебен акт се съдържа и дължимата аргументация за основанията, поради които доводите на защитата са отхвърлени. В изпълнение на задълженията си да провери изцяло невлязлата в сила присъда съдът е изследвал допустимостта на доказателствените средства и е стеснил обхвата на подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност. Посочил е незаконосъобразния подход, приложен при приобщаването на обясненията на свидетелката Ч., дадени от нея като обвиняем в хода на досъдебното производство, както и че окръжният съд се е ангажирал с обсъждане на изявленията на подсъдимия С., отразени в протокола за претърсване и изземване, които е ценил в полза на изводите по фактите. Независимо от корекцията, извършена от въззивния съд, обсъждайки логически вярно останалите доказателства, събрани по установения ред, е стигнал до извода за тяхната достатъчност да подкрепят основното заключение за съучастническата дейност на подсъдимия в престъпното посегателство. На следващо място, бланкетните твърдения на защитата са насочени към разколебаване на изводите на съда, базирани върху информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Ц. Х., С. Т. и Г. М.. Касационната проверка не констатира, че тази информация е превратно интерпретирана. Напротив, показанията на свидетелите са обсъдени според действителното им съдържание и в контекста на цялата доказателствена съвкупност (виж, л. 140 и сл. от въззивното дело). Комплексът от обсъдените доказателства и доказателствени средства е формиран след внимателна проверка за обективност и достоверност и в този процес не са допуснати процесуални грешки. Въззивният съд логично е направил извод, че подсъдимият С. е съпричастен към откритите в стопанисваното от него и Ч. питейно заведение и в обитаваното от тях жилище. В решението се съдържа позоваване на поредица от взаимно свързани факти, които насочват към подсъдимия, но и изключват възможността трети лица да са държатели на откритите наркотични вещества, каквито твърдения се съдържат в касационната жалба. Не намират подкрепа в мотивите на проверяваното решение доводите за необосновано игнориране на данните, съобщени от свидетелката Ч., разпитана в съдебната фаза по реда на чл. 118, ал.1, т. 1 от НПК, и обясненията на подсъдимия С.. Касаторът определя като неправилен отказа на апелативния съд да кредитира показанията на Ч., съдържащи твърдения, че инкриминираните наркотични вещества са нейно притежание и подсъдимият няма никакво отношение към тях, съответно знание за съществуването им. Така без особена конкретика за порок в аналитичната дейност на съда, показанията очевидно се противопоставят на съдебната оценка за тяхната недостоверност. Информацията, съобщена от Ч., е проверена задълбочено от гледна точка на пълнота, убедителност, логичност и последователност. От тази позиция и предвид резултата от извършения доказателствен анализ, разгледан на фона на установените отношения за фактическото й съжителство с подсъдимия, въззивният съд е достигнал до заключението за необективност на описаните в показанията обстоятелства, поради което без да нарушава процесуалните изисквания е отказал да ги кредитира. Впрочем, второстепенният съд е съзрял елементите на конфронтация между съдържанието на показанията на Ч. и обясненията на подсъдимия С., който противно на изложеното от нея е твърдял, че намерените наркотични вещества са в общо притежание на двамата. Версията, поддържана от подсъдимия в обясненията му, че наркотичните вещества са само за лична употреба, също е проверена по надлежен начин от съда, а основанията за отхвърлянето й са достатъчно ясни и недвусмислени. В тази връзка заслужава да се отбележат еднопосочните показания на свидетелите Т., М. и Х. за начина, по който са осъществявали контактите си с подсъдимия с цел закупуване на наркотик, както и че при осъществяване на продажбата подсъдимият е изваждал пакетираните дози от „портмоне“. Последно посочения свидетел е съобщил и това, че на инкриминираната дата е посетил заведението, за да си купи наркотик, но това е било осуетено поради полицейската операция. Съдът се е позовал и на данните, отразени в протоколите за претърсване и изземване, разкриващи не само различните по вид, количество и качество наркотични вещества, но и вещи и пособия -електронни везни с остатъци от вещества, за които е установено, че се касае за частици от метамфетамин и коноп, кутии за съхранение, голям брой полиетиленови пликчета. Анализирайки всички установени по делото данни, въззивният съд е достигнал до заключението, че връзката на подсъдимия с предмета на престъплението – наркотични вещества, открити в двете помещения, както и тяхното предназначение, са установени по стандарта, въведен в чл. 303, ал. 2 от НПК. Вътрешното убеждение на съда е изградено при спазване на процесуалните правила, а изводите му за авторството не почиват на предположения, каквато претенция се съдържа в жалбата, а на факти, установени по несъмнен начин. Нарушението на материалния закон е подкрепено с доводи, за които стана дума, неразкриващи съдържанието на това касационно основание. Съдът е уважил възраженията срещу извода, направен от първата инстанция, че общественоопасното поведение на подсъдимия С. носи белезите на продължавано престъпление, обхващащо две отделни деяния. След направената от втората инстанция корекция на присъдата, както е посочено по-горе, материалният закон е приложен правилно. Пестеливо поднесените в касационната жалба аргументи, с които се обосновава наличието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, е обяснимо поради изчерпателното и задълбочено обсъждане във въззивното решение на всички данни, относими към отмерване размера на определената санкция лишаване от свобода. Проверявайки дейността на първата инстанция по индивидуализацията на наказанието, въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, имащи значение за определяне обема на наказателната принуда, която следва да се приложи спрямо подсъдимия. Отбелязал е, че погрешно възприетата квалификация не е дала отражение върху справедливостта на отмерената санкция, доколкото окръжният съд не е извел по –висока степен на обществена опасност от броя на деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление. Не подлежи на ревизия и заключението относно степента на обществена опасност на подсъдимия С.. Съдът се е спрял на информацията за предходните му осъждания извън това, обуславящо квалификацията на разглежданото деяние като опасен рецидив. Обсъдените други елементи от съдебната биография на подсъдимия, третирани като отегчаващи обстоятелства, са фактори, предопределящи и отрицателната обществена оценка за неговата личност. При казаното несподелими са доводите в жалбата, че съдът неправилно е приел наличие на „лоши характеристични данни“, позовавайки се на предходните му престъпни прояви, които вече са били взети предвид при установената правна квалификация по чл. 354а, ал.2, т. 4 от НК. Налаганите наказания лишаване от свобода по отношение на С. разкриват, че оказваното върху него въздействие до този момент не е повлияло като коректив в линията на поведението му. Отмерената санкция от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 000 лева е ориентирана към предвидения от закона минимум за престъплението по чл. 354а, ал.2, т. 4 от НК и съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и ще съдейства за постигане на целите по чл. 36 от НК. В заключение, не са налице основания, изискващи касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал.2, т. 1 от НПК в какъвто смисъл е отправеното искане в жалбата за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Определената от въззивния съда санкция не разкрива белези на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21/09.04.2021 г., постановено по ВНОХД № 285/2020 г. от Апелативен съд – Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.