Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3 Р Е Ш Е Н И Е № 18 С., 29.01.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 4657 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1, т.2 и т.5 ГПК. Образувано е по молбата на С. И. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 367 от 29.07.2013 г. по гр.д.№ 708/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 132 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 1400/2011 г. на Горнооряховския районен съд е отхвърлен предявеният от М. срещу СОУ „Г. И.”, [населено място] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 536.26 лв., представляваща сбор от сума в размер на 383.26 лв. неизплатена законна лихва върху сумата 646.92 лв. за времето от 11.09.2003 г. до 21.03.2008 г., и сума в размер на 153 лв., представляваща законна лихва върху сумата 383.26 лв. за времето от 22.03.2008 г. до 24.06.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до изплащането й, поради погасяването му по давност. Твърдението на молителителката е, че решението е постановено в нарушение на правилата обезпечаващи й правото на участие в първоинстанционното производство, и възможността да организира защитата си по делото в резултат на нередовното й призоваване за проведените на 18.01.2013 г. и 5.03.2013г. открити съдебни заседания. За посочените по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК основания не са изложени съображения. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане. Ответната страна- СОУ „Г.И.”, [населено място], чрез пълномощника си адвокат Т. Т. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Като взе предвид доводите по молбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е налице никое от сочените от молителката основания. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е насочено към отмяна на влязло в сила решение, в производството по постановяване на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на страна лично, или чрез неин представител. В случая в съдебното заседание на 18.01.2013 г. съдът не е дал ход на делото, поради нередовно призоваване на молителката и неявяване на назначения й особен представител, като делото е отложено за 5.03.2013 г. В проведеното на 5.03.2013 г. открито съдебно заседание молителката е взела лично участие, като се е явил и назначения й особен представител- П. З.. Следователно като е дал ход на делото, въззивният съд не е нарушил процесуалните правила обезпечаващи личното участие на молителката, както и на нейния представител. Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участие на страната лично или чрез неин представител довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. За да е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо страната да представи новооткрити доказателства или установи откриването на нови обстоятелства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства, или обстоятелства биха променили извода на съда за неоснователността на иска, поради релевантността им за спора. В случая нито са въведени твърдения, нито са представени доказателства обуславящи извод за наличие на фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. С разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК са визирани няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора, въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие на участниците в гражданския процес – неистинност на документ, неистинност на свидетелските показания, неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител, на член на състава на съда или на връчител. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно установява, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал.5 ГПК. В случая такива обстоятелства по делото не са установени. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ го. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 367 от 29.07.2013 г. по гр.д.№ 708/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 132 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 1400/2011 г. на Горнооряховския районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :