2 Р Е Ш Е Н И Е № 429 гр. София, 6 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Симов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1447 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдения Ю. С. А. за възобновяване на н. ч. д. № 52/2013 г. по описа на Районния съд – гр.Каварна. В искането осъденият А. твърди, че разглеждането на делото в негово отсъствие е ограничило процесуалните му права по чл. 55 НПК. Настоява за отмяна на влязлото в сила определение, с което съдът е привел в изпълнение условно наказание лишаване от свобода и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на осъдения (адв. Г.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 61 от 7.05.2013 г. по н. ч. д. № 52/2013 г. Районният съд - гр.Каварна, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение условното наказание от една година и три месеца лишаване от свобода на Ю. С. А. по влязлата в сила присъда, постановена по н. о. х. д. № 5943/2005 г. от Районния съд - гр.Варна. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и затворническо заведение от закрит тип. Определението е било постановено в отсъствие на осъдения А. с участието на служебно назначен защитник, който в законния срок не го е обжалвал и съдебният акт е влязъл в сила на 23.05.2013 г. Въз основа на Европейска заповед за арест, на 15.07.2014 г. осъденият е бил задържан в Р. П. Предаден на българските власти, на 1.08.2014 г. той е бил настанен в затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На 1.09.2014 г. осъденият А. е направил искане за възобновяване на делото и отмяна на определението, постановено по реда на чл. 306 НПК от Районния съд в гр.Каварна. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Осъденият твърди, че н.ч. д. № 52/2013 г. е било незаконосъобразно проведено в негово отсъствие, защото не е бил уведомен за образуваното производство и не е бил издирван, за да бъде призован. Това е довело до нарушение на правото на лично участие и защита, която не е била осъществявана по ефективен начин и от служебния защитник. Доводите не могат да бъдат възприети. От данните по делото се установява, че за да се произнесе по искането на прокурора за приложение на чл. 68, ал. 1 НК, Районният съд – гр.Каварна е насрочил н. ч. д. № 52/2013 г. за разглеждане в открито съдебно заседание. В изпълнение на изискванията по чл. 306, ал. 2 НПК съдът е проявил дължимата процесуална активност да намери осъдения и да осигури личното му участие в производството. Въпреки последователно изпращаните призовки на известния по делото адрес, които се връщали в цялост с отметка, че лицето не живее на адреса и по сведения на живущите отсъства от страната, както изисканата актуална информация от НБД „Население” и проверката в затворите и арестите, местоживеенето на осъдения не е било установено, поради което съдът е разгледал делото в негово отсъствие и с участието на служебно назначения защитник. При тези данни липсва нарушение на правото на лично участие и защита, тъй като причината А. да не присъства в съдебно заседание е резултат от невъзможността да бъде намерен на адреса, който той е напуснал и липсата на данни за нов адрес, на който да бъде призован, за да участва в производството лично. Няма основание да се възприемат и аргументите, че Ю. С. А. не е получил пълноценна и ефективна защита от служебния защитник, който изпълнявал напълно формално задълженията си, щом не е възразил срещу нередовното призоваване на осъдения и не е обжалвал определението. Нередовното призоваване на осъдения е констатация, направена от съда, а решението дали да обжалва или не правилността на съдебния акт е въпрос на вътрешно убеждение на защитника. Ето защо неоснователни са доводите в искането, че делото незаконосъобразно е било разгледано без личното участие на осъдения и при нарушение на правата му на защита. Предвид отсъствието на основание за възобновяване на делото искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ю. С. А. за възобновяване на н. ч. д. № 52/2013 г. по описа на Районния съд – гр.Каварна. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 3 Р