Р Е Ш Е Н И Е № 123 гр.София, 01 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЕЛЕНА АВДЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 325/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. Т. Г. срещу решение № 387/28.11.2013 год. по въззивно нохд № 594/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І-ви състав, в която се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с отказа да се назначи на повторна автотехническа експертиза, неправилна оценка на доказателствата, липса на отговор по възражения и на мотиви. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци Е. А. Х. и М. П. Н.-Х.- чрез защитника, поддържат в писменото възражение, че решението е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени направените разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 594/2013 год. потвърдил присъда № 159/16.05.2013 год. по нохд № 5671/2012 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 22-ри състав, с която признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 25.06.2012 год. в [населено място] при управление на МПС в нарушение на правилата за движение причинил по непредпазливост смъртта на А. Х.. На основание чл.343, ал.1, б.В вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Оправдал го по обвинението да е извършил нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116 ЗДвП. На основание чл.343Г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от 1 година. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на по 50 000 лева за всеки един от гражданските ищци – М. Н.-Х. и Е. Х., които подсъдимият следва да им заплати със законните последици и отхвърлил за разликата. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса. Жалбата, в която се поддържат същите и по еднакъв начин формулирани доводи, е основателна. Въззивният съд не е разгледал и не е отговорил на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и по-конкретно за нарушаване правото на доказателствени искания с отказа да се допусне допълнителна или повторна автотехническа експертиза. Съгласно определението от закритото заседание на 04.10.2013 год. съдът е приел за неоснователно това искане по съображения, че „… не са нови…”. „Те са обсъдени и отхвърлени от СГС”, а оценката им-като въпрос по същество. В мотивите няма анализ, а само декларация за съгласие с процесуалната дейност при оценка на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля П. и констатация, че наличните различия са опровергани от правилно и обосновано заключение на КМТЕ. Съдът обаче не е изложил подробни и убедителни съображения защо е приел тази експертиза за обоснована, пълна и непораждаща съмнение и не е отговорил на възраженията за пристрастие и необективност на вещото лице инж.А., на отказа да бъдат обсъдени от вещите лица представените писмени доказателствени средства /мотивиран от първоинстанционния съд с анализ на части от заключението, обясненията на подсъдимия и на св.П., който би следвало да се съдържа в мотивите на съдебния акт/, както и да дадат отговори в различни варианти според установените от доказателствените източници различия за пътната обстановка и мястото на удара. Не е взел предвид нарушението, което първоинстанционният съд е допуснал като е отчел и анализирал само част от противоречията между показанията на свидетеля П. и обясненията на подсъдимия, но е пренебрегнал различие от съществено значение за решаване на въпросите за скоростта и конкретната пътна обстановка. Според свидетеля П., пътувал с автомобила си непосредствено след този на подсъдимия, „…бяхме спрели на червен светофар…”, „…нормално тръгване…” и обясненията на подсъдимия „…наближих светофара…”, „…намалих скоростта…”, „… светна зелено и ускорих…”. Не е обсъдил отговори на вещото лице инж.А. (останалите вещи лица не са участвали активно в съдебното следствие с отговори на въпроси, а само са заявили съгласие със заключението), в които се съдържат вероятност и абстрактност, какъвто е и за посочения като абсолютен, определящ критерий за скоростта от 50 км/ч за уврежданията на автомобила след удара от тялото на пострадалия. В правомощията на въззивния съд като инстанция по същество е да извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и при констатации за допуснати нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствените източници да ги отстрани. В конкретния случай е имал задължение да се произнесе по искането за експертиза, но мотивирано и с убедителни съображения, а не безмотивно да се позове на извършена от първоинстанционния съд процесуална дейност. Имал е и основание да допусне допълнителна или повторна експертиза според изложеното за пропуски при изготвянето и заключението, указващи на едностранност и непълно съобразяване с доказателствения материал, която да бъде изготвена с участието на същите или други вещи лица автоинженери. Необходимо е да отговарят на поставените от съда и страните ясни и конкретни въпроси и да обосноват заключението си въз основа на целия доказателствен материал, включително и с представените и приети от първоинстанционния съд писмени доказателствени средства (оценката им не е от компетентност на съда),да дадат варианти с оглед данните за различни скорости, различно разположение на автомобила на пътното платно спрямо пострадалия, пътната маркировка и други участници в движението, както и на всички други въпроси, от съществено значение за правилното решаване на делото. Предвид изложеното за нарушения на процесуалните задължения за цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и неспазване на изискванията за съдържание според критериите по чл.339, ал.2 вр.чл.107 и чл.14 НПК решението следва да бъде отменено. При новото разглеждане на делото от друг състав въззивният съд следва да вземе предвид доводите на страните, а при необходимост за разкриване на обективната истина да проведе очна ставка, оглед от вещите лица, както и да събере доказателства по направените от страните искания или по свой почин, за да реши правилно въпросите по чл.301 НПК. С оглед решението по основателността на жалбата на подсъдимия разноските, които са направени от частните обвинители и граждански ищци за настоящата инстанция, не следва да им бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348,, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 387/28.11.2013 год. по въззивно нохд № 594/2013 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, І-ви състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: