Р Е Ш Е Н И Е № 173 гр. София, 16 октомври 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Д.Генчев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 628 по описа за 2017г.г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационни жалби на осъден подсъдим чрез защитника му срещу въззивна присъда № 16/05.04.2017г. по ВНОХД № 984/2016г. по описа на Окръжен съд – Хасково,1 – ви въззивен състав. В първата жалба на подс.Г. Г. Г. се релевират касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – като се твърди, че решението е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца, алтернативно се предлага и връщането на делото за ново разглеждане. В допълнение към тази жалба се акцентира на възприемане на невярна фактическа обстановка. Оспорва се възприемане на показанията на св.А. А. и И. А., доколкото първият бил заинтересован от изхода на делото, вторият бил малолетен и съобразно съдебнопсихиатрично заключение, е ненадежден свидетел поради забавеното си интелектуално развитие. В противовес се изтъква отхвърлянето на показанията на св.Д. и К., които също са очевидци на деянието. Повтарят се доводи от предходните инстанции относно липсата на съответен оглед на превозното средство, употребата на алкохол от св.А. А. и бягството му в тази връзка, липсата на следи от телесни увреждания по него, като цяло се оспорва достоверността на неговите свидетелски показания. Излагат се доводи относно наличието на маловажен случай, тъй като стойността на повреденото имущество и към 2012г. е по- ниска от равностойността на една минимална заплата. Оспорват се изтъкнатите от въззивната инстанция доводи относно съставомерността на деяние по чл.325, ал.2 от НК, като се твърди, че е имало личен мотив на подс.Г. по отношение на св.А., тъй като последният отправил обиди и псувни. Отбелязва се, че съдът не е изпълнил задължението си да посочи кои от предпоставките по ал.2 на чл.325 от НК са налице. Посочва се, че липсва съпротива на орган на власт, но задължително трябвало да се посочи дали действията се отличават с изключителен цинизъм и дързост, и кои точно с цинизъм и кои с дързост. В този смисъл се твърди, че законът бил приложен неправилно. В продължение се твърди, че разпознаването по делото е извършено по снимка, което е изключение от правилото, в случая само подс.Г. сред представените за разпознаване лица е без коса. По време на съдебното производство според защитата са конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители св.А. и съпругата му, както и малолетното им дете И. А., без да са дефинирани по пера отделните искове. Защитата оспорва приемането на граждански иск за претърпени неимуществени вреди от побой, тъй като такова обвинение по делото нямало. Оспорва и конституирането като граждански ищец на малолетния И. А., тъй като не се посочвало от кое деяние са претърпени неимуществените вреди по делото. Относно гражданският ищец А. защитата твърди, че следвало да се конституира само за ½ от сумата, тъй като автомобила, който се твърди, че е повреден, е бил съпружеска имуществена общност. В жалбата се позовава и на липсата на произнасяне на въззивната инстанция по тези, поставени и при предходно касационно обжалване, въпроси. Оспорва се и стойността на предмета на престъпление съгласно обвинението по чл.216 от НК, като се твърди, че не са събрани доказателства за действително претърпени вреди, а заключението на експерта по делото и по оценителната експертиза било необосновано, тъй като при стойност от 1500 лв. на целият автомобил, повредените стъкла и огледала съставляват 1/6 от тях. Оспорват се и уврежданията на А. А. в областта на коленете, причинени според експерт от падане. Твърди се, че останало неясно по делото как съдът е установил, че тези увреждания са получени при първото падане на А., а не при последващите няколко падания, каквито твърдят в показанията си свидетелите К. и Д.. От разпита на експерта по делото ес установило, че по тялото на А. има следи от охлузване и нараняване на гърба, причинено от одраскванеq но не и по сочения от този свидетел начин. Защитата твърди, че по отношение на малолетния И. А. въззивната инстанция е следвало да прецени дали правилно е конституиран като граждански ищец и от кои деяния е пострадал, след което да подложи на преценка дали има причинени неимуществени вреди , както техния характер и размер. Заявява, че определението на съда от първата инстанция на стр.4 от протокол за съдебно заседание от 08.10.2015г. е недовършено и в този смисъл е незаконосъобразно, като в този смисъл не се налага преценка за тези обстоятелства, докато това нарушение не бъде отстранено. По отношение на наложеното наказание се твърди, че всяко наказание на дееца е несправедливо, тъй като той не е извършил деянията, за които му е наложено наказанието. В конкретния случай бил приложен чл.55 от НК, независимо от твърдението за особена арогантност и агресивност, с позоваване на продължителното наказателно производство, но защитата счита, че това наказание отразявало наличието само на вътрешно убеждение, без подкрепа на достатъчно и категорични доказателства за виновността на дееца. Във втора касационна жалба се акцентира на маловажността на деянието и необходимостта на правилно приложение на материалния закон- по чл.216, ал.4 от НК, тъй като не е повреден целият автомобил, придвижен на собствен ход, при което пък следва да се приложи чл.80, ал.1, т.5 от НК и наказателното производство в тази част се прекрати поради изтекла давност. Поставя се акцент по отношение на обвинението по чл.325, ал.2 от НК относно извършени действия от пострадалия, които мотивират лично отношение към него, а не проява на неуважение към обществото.В тази жалба се оспорва нанасянето на удар по лицето на пострадалия, с позоваване на разясненията на експерт в съдебно заседание. Оспорва се и знанието, че е имало дете в автомобила, чиито показания пък не следвало да се възприемат, тъй като не можело да даде достоверни такива. Посочва се, че неправилно деецът бил осъден да заплати сумата от 255 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди само на ищеца М. А., тъй като вещта представлявала съпружеска имуществена общност. Неправилно също така бил уважен граждански иск за сумата от 500лв., които да се изплатят на А. А. и за сумата от 700, които да се изплатят на И. А. чрез неговия родител. Тези граждански искове били предявени само във връзка с обвинението по чл.162 от НК, но не и за хулиганството. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че основното оплакване е относно даването вяра на показанията на св.И. А., като сочи, че не е вярно, че извършената съдебнопсихиатрична експертиза не е обсъждана, а показанията са повтаряни в процеса многократно, поради което не били инцидентни. Твърди, че дори и едно стъкло на автомобила може да не позволява управлението на автомобила, поради което това оплакване следва да се отхвърли. Твърди, че възражението за сравнение със стойността на минималната работна заплата на предмета на престъплението не следва да се приеме. Посочва, че макар и минималната заплата да е критерий (измерител), важното обстоятелство е, че предмета е престанал да съществува и поради това не било налице маловажен случай. Поставя въпрос колко значимо е това, което е повредено и как се търсят за такъв автомобил стъкла. Моли да се остави жалбата без уважение. Частните обвинители и граждански ищци по делото, редовно призовани, не се явяват и не представят становище по делото. Подсъдимият, редовно призован, не се явява, представлява се от един от подалите жалби защитници. Защитата поддържа депозираната от него касационна жалба, като допълнително се позовава на наложеното леко наказание. В това обстоятелство съзира незаконосъобразен компромис с доказването на обвинението. Възразява срещу обстоятелството, че се инкриминира материална стойност, без да е извършен оглед на вещта нито като такъв на местопроизшествие, нито от експерта по делото. Поддържа тезата, че деянието по чл.325, ал.2 от НК не е съставомерно, тъй като е налице личен конфликт между подсъдимия и св.А., който се е противопоставил на една проверка, управлявал е превозното средство след употреба на алкохол и сам е извършил хулигански действия. Поддържа искането си за отмяна на присъдата и постановяването на решение, с което деецът да бъде оправдан, алтернативно предлага отмяна на присъдата и връщане на делото за повторно разглеждане на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 23/17.05.2016г. по ВНОХД № 257/2016г. състав на ОС-Хасково по жалба на частните обвинители и протест на прокурора на основание чл. 336, ал.1, т. 2, вр. чл. 334, т.2 от НПК частично е отменил първоинстанционна присъда № 9/09.02.2016г., по НОХД № 265/2015г. на РС-Димитровград, и е постановил нова, с която; На първо място е признал подс. Г. Г. Г. за виновен в това, че на 25.09.2012г., в землището на [населено място], [общ], повредил противозаконно чужда движима вещ - л.а. „Опел А." с [per. №] на стойност 1500 лв., собственост на А. Й. А. и М. Б. А., като стойността на повредата е 255 лв., поради което на осн. чл. 216, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 9 (девет) месеца лишаване от свобода; На второ място е признал подс. Г. Г. за виновен в това, че на 25.09.2012г. в землището на [населено място], [общ.] извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- нанесъл побой над А. Й. А. пред малолетния му син - И. А. Й. и нанесъл удари с бухалка по лек автомобил „ Опел А." с [per. №], собственост на А. Й. А. и М. Б. А., докато синът им бил в превозното средство, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като за извършеното престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на 1 (една) година лишаване от свобода. Признал е подс.Г. за невинен в това, хулиганството да се е изразило в това впоследствие да е отказвал да върне лекия автомобил на М. А. и близките й, като деецът е оправдан в тази част на обвинението. Съдът при първото разглеждане е приложил чл.23, ал.1 от НК и е постановил подс. Г. да изтърпи едно общо наказание в размер на 1(една) година лишаване от свобода, чието изпълнение на осн. чл.66, ал.1 от НК отложил с 3( три) години изпитателен срок. Също така е осъдил подс. Г. да заплати на гражданския ищец М. Б. А. сумата от 255 лв.- обезщетение за причинените от деянието по чл.216, ал.1 от НК имуществени вреди. По предявения граждански иск от гражданския ищец А. Й. А. съдът е осъдил подс.Г. да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК неимуществени вреди, както и сумата от 300 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение. По предявения граждански иск от малолетния И. Й. А. чрез А. Й. А., действащ като баща и законен представител, съдът е осъдил подс.Г. да заплати сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието по чл. 325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК неимуществени вреди. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. С решение № 186/14.12.2016г. по к.д.№ 677/2016г. състав на ВКС,1-во н.о. е отменил атакуваната присъда по жалба на подсъдимия, с изключение на оправдателната част по обвинението по чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК, и е върнал делото за ново разглеждане на ОС-Хасково от друг съдебен състав поради допуснато съществено процесуално нарушение при разпита на св.И. А. и с указания за преценка от въззивната инстанция дали са спазени процесуалните предпоставки за конституиране на граждански ищци и частни обвинители в процеса. Вторият поред въззивен състав е постановил отново частична осъдителна присъда № 16/05.04.2017г. по ВНОХД № 984/2016г., с която е признал подсъдимия Г. за виновен по обвинението за извършено деяние по чл.2126, ал.1 от НК, както и по обвинението за деяние по чл.325, ал.2 , вр.ал.1 от НК, като за първото деяние е наложил наказание пробация за срок от 6 месеца, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, а за второто пробация за срок от 1 година, включващо същите две мерки, както и безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 150 часа. По предявените граждански искове съдът е уважил този на М. А. за сумата от 255 лв., на А. А. за сумата от 500лв., както и 300 лв., разноски, на малолетния И. А. чрез неговия баща и законен представител А. А. за сумата от 700лв., като е осъдил подс.Г. да заплати и направените разноски по делото. Касационният състав по възражението за допуснати съществени процесуални нарушения намери следното: По същество се твърди установяване на факти по делото чрез едностранчив и неправилен доказателствен анализ, с позоваване на свидетелската годност на малолетния И. А.. Този довод не може да бъде споделен от настоящия състав на ВКС. Контролираната инстанция е изложила подробни мотиви защо дава вяра на едната група показания, депозирани от пострадалия, синът му и неговите близки, като частично кредитира показанията на св.Д. и К., а в значителна част ги отхвърля. Използваните доводи са подробни, обосновани, съдържат в себе си аргументи, които не противоречат на правната и житейска логика. Претендираното надценяване на показанията на малолетния И. А. не е налично, свидетелската годност на малолетния е установена по надлежен начин и не се изключва от забавеното интелектуално развитие. Независимо от доминантната характеристика на родителското влияние, която впрочем е напълно естествена, свидетелят еднопосочно и неотклонно е съобщавал едни и същи факти от самото начало на наказателното производство, както и от инцидента досега. Особеностите на възрастта и развитието влияят на възпроизвеждането на възприятията, но следва да се отбележи, че има важно обстоятелство, което се открива в показанията на св.М. А., стр.8 от протокол от съдебно заседание пред съда от първата инстанция на 08.10.2015г., л.103 (гръб) от съдебното производство. След оставянето на детето от св.Д. тя е установила наличието на стъкла в косата на сина си. За счупването на автомобилните стъкла свидетелстват както полицейските служители, С. и Б., така и св.А., В., М. С., С. Х., С. Х. и А. И. А.. Обстоятелството, че не е извършен оглед на местопроизшествието (което така или иначе не е запазвано) не дискредитира точността на свидетелските възприятия. Независимо от липсата на близки или каквито и да било взаимоотношения между част от свидетелите всички те свидетелстват еднопосочно – автомобила е бил контрола на подс.Г., в него са били ключовете от автомобила и той е бил със счупени стъкла. Първоначалният разказ на малолетния И. А. е възпроизведен също така от св.С. Х. и съдилищата не са имали никакво основание да не се доверят на твърдените обстоятелства. В този момент не е имало никаква възможност за сугестиране на детето, неговият разказ е непосредствен и неизкушен от каквото и да било външно въздействие. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството за направеното извънсъдебно признание от подс.Г. за авторство при счупване на автомобилните стъкла при срещата му с роднините на пострадалия А., отишли да приберат автомобила Всичките тези събрани факти недвусмислено обуславят извод, че установената от въззивната инстанция обстановка се основава на солидна доказателствена основа, даващи основание да се възприемат именно обвинителните обстоятелства, а не защитните такива, изтъкнати и изведени от показанията на св.К. и Д.. В тази връзка направените възражения относно процесуалните действия по разпознаване, относно употребата на алкохол от пострадалия, потвърдена от св.А. И. А. не могат да се противопоставят на достоверността на обвинителните факти. Няма никакъв спор по делото, че срещата, при която е възникнал твърдения инцидент, е била между подс.Г. и постр.А. А., това не се отрича и от свидетелите, условно определени като такива на защитата – св.Д. и св.К.. В този случай процесуалната стойност на извършеното разпознаване практически е съвършено малка и практически то може да не бъде ценено. Следва да се отбележи, че употребата на алкохол не променя същността на действията на подс.Г., нито пък дискредитира свидетелстването на пострадалия до степен да не му се даде никаква вяра. Очевидно е по делото, и това е тезата на въззивната инстанция, че неговите (на пострадалия) показания, не са изолирани от цялостния доказателствен материал, потвърждават се от многобройни, макар и предимно с косвен характер, свидетелски показания, както и от установените телесни увреждания по самия него. Отбеляза се вече, че показанията на св.И. А. съдържат в себе си едни и същи обстоятелства, което несъмнено е белег за достоверност, в първоначалния момент неговия разказ напълно потвърждава обвинителната теза, макар и в най-общ вид. Нараняванията на пострадалия (в областта на коленете) напълно съответстват да са получени по начина, който той е съобщил и това се потвърждава в пълна степен от заключението на съдебномедицинския експерт по делото и направените от него разяснения в съдебно заседание. Чисто хипотетичната възможност тези наранявания да са получени и при последващо падане не прави показанията на свидетеля недостоверни. Показанията му съвпадат в детайлите – изоставяне на якето, скъсване на фланелка при дърпане в опит да бъде задържан, все логични обстоятелства, съответстващи на стремежа на свидетелите Д. и К., а и на самия подсъдим, пострадалият да бъде спрян и задържан. Може да се заключи с основание, че преките доказателства по делото се допълват от косвените такива и са в една неразривна, логически обусловена, взаимовръзка. Предвид на това касационната инстанция намери, че доказателствения анализ на въззивния съд не страда от пороците, в които е упрекван в жалбите, като прие, че в тази връзка липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакването относно начина на установяване на повреденото имущество също не може да бъде споделено. Пропускът на разследващите органи от един, и то начален, момент нататък е бил неотстраним. Това обаче не означава, че съдилищата не следва да се съобразят с фактите, установени със свидетелски показания. Определената стойност от експерта също се оспорва неоснователно. Автомобилът е оценен съобразно неговата остатъчна стойност и повредените части от него, автомобилните стъкла, с оценката на части втора употреба, която е възможно минималната стойност. Размерът й ползва подсъдимия, тъй като пострадалият не е задължен да възстанови вещта си именно с такива части, той би могъл да ползва и нови. От двете възможни стойности експертът, съответно обвинителната власт, са избрали по-ниската, което, разбира се, е в интерес на дееца. С оглед на тези съображения и това оплакване следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Относно претендираните нарушения на материалния закон, във връзка с обвинението по чл.216, ал.1 от НК, касационната инстанция намира, че извършеното от дееца деяние не съставлява маловажен случай, въпреки твърденията за противното. Не стойността е определящото обстоятелство, като позоваването на чл.93, т.9 от НК не отразява действителното съдържание на нормата. Посочената норма е обща и не свързва конкретно деяние със определена стойност, законодателят говори за липса или незначителност на вредните последици. В случая последиците не се определят само и единствено от ниската стойност на автомобилните стъкла. Повредата е съществена до такава степен, че без нейното отстраняване основната вещ не е годна да изпълнява своето предназначение, с оглед изискванията на ЗДвП. Повредата е създала значителни затруднения на пострадалия, тъй като освен закупуването на нови части, за възстановяване на автомобила следва да се ангажира и труд, за полагането на който са необходими и специални знания и умения. Това са обстоятелства, които не определят вредните последици като незначителни. С оглед на това нарушение на материалния закон при квалифициране на деянието по чл.216, ал.1 от НК липсва. По отношение на деянието по чл.325,ал.2, вр.ал.1 от НК касационната инстанция намира, че оплакването е основателно. Изложените от въззивната инстанция съображения за наличието на деяние, което по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, не се споделят от настоящата инстанция. Контролираната инстанция е заела позиция, че поведението на подсъдимия се отличава с особена арогантност, изразяваща се на първо място в нанасянето на побой. Този побой обаче не се отличава с някаква изключителна интензивност, което е добре обяснено от експерта по делото, тъй като следи от твърдените нанесени удари липсват. Силата на нанесените удари се отличават с твърде нисък интензитет. Получените наранявания по коленете не са пряк резултат от нанесени удари, а вторичен такъв при падане на пострадалия, който сам посочва, че е бил дърпан, за да бъде задържан и бит. На второ място, въззивният съд отчита наличието на арогантност в това, че след нанасянето на удари на пострадалия, подсъдимият е решил счупи автомобилните стъкла, независимо от присъствието на малолетния И. А.. Очевидно е, че поведението на подс.Г. е било насочено към пострадалия и като своеобразно отмъщение за бягството на последния. Малкото дете е било вътре в автомобила, както е посочила въззивната инстанция, пищящо за помощ. Агресивното поведение на подс.Г. не е било насочено към детето, особено ако се отчете обстоятелството, че двете предни стъкла не са били засегнати от действията му. А именно на предна дясна (противоположната на счупеното странично огледало също така) седалка се е намирал И. А.. Поведението на дееца не демонстрира агресивност към детето, последващите действия напълно потвърждават този извод. Касационната инстанция не може да намери признаците на особена наглост и безсрамност, които да са такива до степен грубо да нарушат нравствените принципи и чувства на гражданите, както е посочено в ППВС 2/74г., по н.д.№ 4/74г., раздел ІІ, т.2,б.“б“, последен абзац. Не намира също така и признаците на изключителна дързост, тъй като се изисква деянието в много груба форма да засегне интересите на обществото и личността, упорито да не се прекратяват и да изразяват пренебрежително отношение към обществения ред – пак там. Деянието засяга интересите на личността на постр.А., но не в такава груба форма, че да бъде осъществен състава на чл.325, ал.2 от НК. Както се отбеляза, интензитета на нападението е недостатъчно висок, за да причини сериозни нарушения на телесния интегритет на пострадалия. Необходимо е да се отбележи, че дори и основната цел на подс.Г. да не е била непременно да демонстрира пренебрежително отношение към обществения ред, а да е имал и намерение да защити установения ред и забрана за навлизане в частната собственост, то това той е сторил по описания противоправен и твърде укорим начин. С тези си действия пряко е целял да задържи, но и да причини телесно увреждане на пострадалия.. С оглед направените възражения на защитата относно установен личен мотив на подсъдимия, поради неподчинение и отправяни обиди, трябва да се припомни, че наличието на такъв мотив не изключва умисъл за извършване на хулигански действия – така цитираното вече ППВС № 2/74г., раздел І –ви, т.3. Умисълът за извършване на хулигански действия в тези случаи е евентуален и съпътстващ основната цел на дееца – да обиди или да нанесе телесна повреда. Деецът е съзнавал, че макар и в тъмната част на денонощието, се е намирал на публично място, последиците от неговите безцеремонни действия неминуемо стават достояние на неограничен кръг от хора, те са видими и трайни. Нещо повече, не е минало много време и те са станали достояние на общността в селото непосредствено след инцидента, видно от възприетите по делото факти. А те не са оспорвани от никого, тъй като е несъмнено и безпротиворечиво обстоятелството, че именно във връзка с инцидента подс.Г. е бил посетен веднага от близките на постр.А. А.. Нарушението на материалния закон следва да бъде поправено чрез изменение на присъдата и преквалифициране на деянието в такова по чл.325, ал.1 от НК, което пък от своя страна поставя въпрос и за размера на наказанието по това обвинение. Въззивната инстанция е приложила чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, позовавайки се на изтеклото време и на принципа за разглеждане на делото в разумен срок. Касационната инстанция, разглеждайки делото единствено и само по жалба на подсъдимия, няма основание да не се съобрази с това разрешение по отношение на наказанията и по двете обвинения. В случая преквалификацията води след себе си и до по-леко наказване, доколкото предвидената в нормата санкция вече не е до пет години лишаване от свобода, а до две години с алтернатива пробация, кумулативно и с обществено порицание. Редуциращата норма, чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК, изисква наказанието да се определи на глоба, с приложение и на ал.3, като наказанието обществено порицание не се наложи. Това е така във връзка с определянето на общо наказание, тъй като би се стигнало до неприемлив и утежняващ наказателноправното положение на подсъдимия резултат, а настоящето производство се развива единствено и само по негова жалба. По тези причини касационният състав намери, че по преквалифицираното обвинение следва да се определи наказание глоба в размер на 500лв., достатъчно да изпълни целите по чл.36 от НК. Съобразно чл.23, ал.1 от НК следва да се наложи най-тежкото от двете наказания, а именно това по чл.216, ал.1 от НК – пробация със съответните определени пробационни мерки за срок от 6 месеца. Наказанието глоба, предвид приложението на принципа „ reformation in pejus“, не следва да се присъединява нито изцяло, нито отчасти, а да се възприеме възможността „per argumentum a fortiori“ по чл.23, ал.3 НК. Оплакването относно предявените и уважени по делото граждански искове може да бъде споделено само частично и то относно претърпените имуществени вреди. Вероятно поради диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е приел за съвместно разглеждане иск за имуществени вреди само от М. А. по отношение на увреденото имущество, което по делото се установява, че представлява съпружеска имуществено общност. Вредите са претендирани в цялост, и са уважени също така в цялост, независимо от липсата на правно основание да бъде искана цялата сума от собственика на ½ от вещта. В този смисъл уважения иск следва да бъде уважен само за половината от сумата, а именно за сумата от 127.50 лв., като присъдата в този смисъл се измени, а в останалата част претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. По отношение на предявените от постр.А. А. и малолетния И. А. чрез законния му представител граждански искове, съдът намери, че възраженията не са основателни. Вярно е, че процедурата по приемане на акцесорните за наказателния процес граждански искове страда от редица недостатъци. Постр.А. А. е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото, като прекратяването на съдебното производство не го лишава от това качество. Независимо от това той отново е бил конституиран, като устно е заявил своята претенция и тя е недвусмислена – сумата от 2000 лв. за „ударите и болките“ – стр.2 от съдебния протокол в заседанието на 08.10.2015г. За своето дете по същия начин е претендирал идентична сума. Съдът е постановил определение, което страда от липсата на логически завършек. Така или иначе волята на ищците е изразена достатъчно ясно и в това не може да има съмнение. Подсъдимия също е бил наясно с претенцията на тези ищци, като в този аспект липсва недопустима процесуална изненада или неяснота, като поради липсата на значително затруднение при упражняване на правото на защита не може да се възприеме наличието на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъкнатия довод относно влизане в сила на присъдата по обвинение по чл.162, ал.2 от НК, с което деецът бил оправдан за нанасяне на побой, т.е. съответната телесна повреда, противоречи на доказателствата по делото и на съдържанието на обстоятелствената част на обвинението по чл.325, ал.2 от НК. Твърдението на обвинителната власт е за извършено деяние при условията на „идеална съвкупност“, тоест с едно деяние са извършени повече от едно престъпление, в случая три, при условията на непълна „идеална съвкупност“. Оправдаването на дееца за едно от престъпленията далеч не означава, че за деянието като цяло той е оправдан и това не е така, видно от осъждането му за останалите две обвинения. Вярно е, че с престъплението по чл.325, ал.1 от НК се засягат обществените отношения, свързани с реда в страната и общественото спокойствие, като тези отношения, свързани с телесната неприкосновеност са предмет на защита в глава 2-ра от особената част на НК, раздел ІІ -ри на НК. Но след като действията, с които се извършва хулиганство, пряко засягат и увреждат личността на пострадалия А. А., то не съществува пречка да бъде предявен граждански иск за претърпените вреди и съответно да бъде уважен. Предмет на разглеждане са вреди, пряко причинени от действията на подсъдимия, с които едновременно се засягат както обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, така и тези, които са свързани с живота и здравето на гражданите. Няма правно значение за допустимостта на иск за неимуществени вреди обстоятелството, че за едно и също деяние, което е осъществено при условията на идеална съвкупност, макар и частична ( доколкото има и увреждане на имущество с тези действия), не е предявено съответното обвинение по раздел ІІ-ри или пък то може да бъде предмет на разглеждане в производство от частен характер. Качеството на пострадал на А. А., както и на малолетния му син по смисъла на чл.74, ал.1 от НК следва да се разглежда в широк смисъл, установен с положенията на РР/ 15.03.2001г.–2001/220/ПВР, заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012г.,където в чл.1-ви, б.“а“ от решението, и в чл.2, т.1, б.“а“ от директивата се посочва, че „жертва“ е физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са преки последици от престъпление. Рамковото решение и заменилата го директива все още не са транспонирани в българското наказателно право, но последното и не влиза в противоречие с тях. Но транспонирането е и правен факт с ЗИДНПК, приет на 25.07.2017г., чието влизане в сила предстои. Няма никакво съмнение, че и двамата граждански ищци са жертва по смисъла на решението/директивата, пострадали по смисъла на НПК и уврежданията им са пряка последица от действията на подс.Г.. Малолетния пострадал е претърпял душевно и емоционално страдания от тези действия, изпитал е силен страх според възприетите факти, докато е пищял и е молел за помощ, а това с положителност са неимуществени вреди. С основание е възприето, че той следва да бъде овъзмезден за тези си страдания, поради което възраженията в този аспект следва да бъдат отхвърлени. Също така липсва основание за изменение на решението с оглед уважените размери на А. А. и И. А.. Исковете са уважени при спазване на принципите на справедливостта, в никакъв случай не са прекомерни, като поради липсата на съответни жалби от гражданските ищци следва да се приеме, че конкретните размери са напълно достатъчни, за да ги удовлетворят за претърпяното от А. А. насилие срещу неговата личност, а И. А. – за претърпените емоционални и душевни страдания от случващото с неговия баща и застрашаващата заплаха от действията след това на подс.Г., които са били твърде стресиращи в една значителна степен. Настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва друго основание за изменение или отмяна на атакуваната въззивна присъда, поради което, извън коментираните по-горе нейни части, следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.2, т.1, т.2, пр.2-ро и т.5 вр. ал.1, т.3 от от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 16/05.04.2017г. по ВНОХД № 984/2016г. по описа на Окръжен съд – Хасково,1 – ви въззивен състав, като преквалифицира деянието по чл.325, ал.2 от НК в такова по чл.325, ал.1 от НК и по реда на чл.55, ал.1,т.2, б.“в“ и ал.3 от НК му налага наказание в размер на 500лв. глоба. ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК, като налага най-тежкото определено наказание за деяние по чл.216, ал.1 от НК пробация в размер на 6 месеца с включващо задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. ИЗМЕНЯВА присъдата в гражданската част относно уважения граждански иск на М. А., като намалява размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 255лв., на 127.50лв. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Председател: Членове: