2 Р Е Ш Е Н И Е № 230 гр. София, 08 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Искра ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 631 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на частния обвинител Б. С. срещу нова присъда, постановена по внохд № 317/11г. на Софийски градски съд – ХІV въззивен с-в, с която била отменена присъдата на Софийски районен съд, НО – 112 с-в, постановена по нохд № 11520/09г., с която подсъдимият С. Р. бил признат за виновен по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и му било наложено наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. С постановената нова въззивна присъда подсъдимият Р. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Твърди се, че градският съд е формирал вътрешното си убеждение върху част от доказателствата, като е игнорирал обвинителните такива, в нарушение на процесуалния закон. Настоява за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Пред касационния съд жалбата се поддържа от повереника на частния обвинител – адв. С. със същите аргументи и искане. Защитникът на подсъдимия – адв. К. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Излага аргументи, че липсват доказателства за авторството на деянието, поради което счита, че не е налице допуснато процесуално нарушение при преценката на доказателствата. Представителят на ВКП намира подадената жалба за основателна. Намира, че неоснователно съдът е игнорирал наличието на дактилоскопна следа от подсъдимия върху плика, както и не е преценил възможностите на подсъдимия за извършване на престъплението по специален начин.. В последната си дума подсъдимият С. Р. заявява, че е невинен и моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда на Софийски районен съд, НО – 112 с-в, постановена по нохд № 11520/09г., подсъдимият С. Р. Р. бил признат за виновен в това, че през периода от 01.07.2008г. до 30.09.2008г. в [населено място], [улица], от касета № 125, находяща се в приземното помещение на трезор, собственост на [фирма], отнел чужди движими вещи – сумата от 2000 евро от владението на Б. П. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена по специален начин, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият С. Р. Р. бил осъден да заплати на Б. П. С. сумата от 2000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. Присъдата била обжалвана от подсъдимия Р. пред Софийски градски съд. С присъда № 361 от 24.11.2011г., постановена по внохд № 317/2011г. на СГС, НО – ХІV въззивен с-в, подсъдимият Р. бил признат за невинен и оправдан. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за основателна. Както при разглеждането на делото в първата инстанция, така и на въззивното съдебно следствие са били събрани доказателства, относими към изясняването на релевантните факти. Оценката на доказателствения материал обаче е извършена от въззивния съд в нарушение на принципите на чл.14, ал.1 от НПК. По делото е безспорно установено чрез заключенията на техническата експертиза и показанията на св. Д., че подсъдимият Р. е имал достъп до касетката, в която са съхранявани резервните ключове за касетките, както и че магнитната заключалка е можела да се отключи чрез подаване на напрежение, без в компютърната система да остане запис от проникването. В мотивите към присъдата въззивният съд е взел предвид заключението на дактилоскопната експертиза, установила наличието на дактилоскопна следа, произхождаща от десния палец на Р. върху плика, където са съхранявани парите на св. С.. Наличието на още един отпечатък, произхождащ от неустановено по делото лице, е мотивирало въззивния съд да приеме, че се разкъсва веригата от доказателства. Цитираното умозаключение е напълно произволно. Наличието и на втори отпечатък не може да изключи обстоятелството, че върху плика има отпечатък от подсъдимия, като попадането му върху плика не може да бъде обяснено по начин, различен от обвинителната теза. Не отговаря на действителното положение и твърдението в мотивите, че обясненията на подсъдимия относно начина на оставяне на отпечатъка не биха могли да бъдат проверени. Разпитаният пред градския съд свидетел Л. А. е дал сведения, че се случвало да плаща на служителите в трезора на ръка, но същият не е бил разпитван относно обстоятелствата, съобщени от подсъдимия – дали е имало случай, в който да остави заплатата му в запечатан плик на бюрото. По въпроса относно начина на заплащане на заплатите на служителите е следвало да бъде разпитан и св. В. Д.. В този смисъл въззивната инстанция не е изпълнила и процесуалното си задължение да провери достоверността на обясненията на подсъдимия с помощта на други доказателствени средства. Така допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила обуславя отмяната на постановената присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Следва да се проведе и съдебно следствие, при което да бъдат изпълнени дадените в мотивите на настоящото решение указания. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова присъда, постановена по внохд № 317/11г. на Софийски градски съд – ХІV въззивен с-в. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на закрито заседание по допускане на доказателства по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: