Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София, 11 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ , разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 3134/2011 г. на ВКС , трето наказателно отделение и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия В. М. Б. , чрез защитата си – адвокат А. А. , срещу въззивно решение №168/09.11.2011 год. по внохд№102/2011 год. на Апелативен съд ,гр.Пловдив ,с което е потвърдена присъда №9/03.02.2011 год. по нохд№844/10 год. на Окръжен съд гр.Пазарджик, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в това , че на 03.07.2010 год. в гр.Ракитово, Пазарджишка обл., в кафе клуб „Сити”, е направил опит умишлено да умъртви Р. З. Р., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и като е действал при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119 НК и вр. с чл.115 НК и вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.12, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, считано от влизане в сила присъдата. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р. З. Р. сумата от 10 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието и 200 лева разноски по делото, а за разликата до предявения размер , искът е отхвърлен. Касационната жалба съдържа твърдение за наличие на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 НПК. Съществени процесуални нарушения се изразяват в отказа на съда да допусне експертиза , която да изясни противоречията в заключенията на изготвените съдебнопсихиатрично-психологични експертизи. Избирателно и без връзка с останалите доказателства е тълкуван извода на петорната експертиза, че нараняванията могат да се получат както при нанасянето им в определена посока, така и при нецеленасочен замах на дясната ръка, държаща ножа. Основно е акцентирано върху нарушение на закона: при правилно възприетата фактическа обстановка, законът е приложен неправилно; не са изследвани въпросите за пределите на неизбежната отбрана;неправилно е третиран въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана; и двете съдебни инстанции са игнорирали правото на нападнатия от активна защита; подценена е силата, продължителността на нападението, броя на нападателите, опасността която те са представлявали спрямо здравето и живота на подсъдимия, невъзможността да се справи с всички тях , ако не използва по-интензивно средство за отблъскването на продължаващото нападение, ударът с нож е случайно попаднал в гърдите на нападателя, което сочи на липса на умисъл за причиняване смърт на нападателя и обективира единствено преследването на целта да се отблъсне нападението. Доводи за нарушение на закона се правят и по отношение гражданско-осъдителната част на решението като се твърди, че претенцията е недоказана, тъй като пострадалият не може да черпи права от неправомерното си поведение. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, на основание чл.12, ал.1 НК и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. Пред касационната инстанция подсъдимият Б. лично и със защитата си, адвокат А. , поддържат доводите и искането в жалбата. Алтернативно заявява, че в случай на неуважаване доводите в жалбата , моли да се намали размера на уважената претенция по гражданския иск.В своя лична защита подс.Б. заявява , че не е имал за цел да умъртви пострадалия , а да отблъсне нападението срещу него. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите, като счита, че съдът е извършил цялостен анализ на доказателствата, вярно ги е оценил и е направил правилни правни изводи. В последната си дума подсъдимият иска отмяна на присъдата и оправдаване. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, прие следното: С присъда №9/03.02.2011 год. по нохд№844/10 год. на Окръжен съд гр.Пазарджик, подсъдимият В. М. Б. е признат за виновен в това, че на 03.07.2010год. в гр.Ракитово, Пазарджишка обл., в кафе клуб „Сити”, е направил опит умишлено да умъртви Р. З. Р., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и подсъдимият е действал при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119 НК и вр. с чл.115 НК и вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.12, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, отложено за изпълнение за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК. На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Р. З. Р. сумата от 10 000 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието и 200 лева разноски по делото, а за разликата до предявения размер , искът е отхвърлен. По касационен протест, подаден срещу присъдата за осъждане подсъдимия по първоначалното обвинение и по касационна жалба от защитата, съдържаща искане за оправдаване на подсъдимия, поради извършване деянието при неизбежна отбрана, е образувано внохд№102/2011 год. на Апелативен съд , гр.Пловдив. С въззивно решение №168/09.11.2011 год. по внохд№102/2011 год. на Апелативен съд ,гр.Пловдив е потвърдена присъдата като протестът и жалбата са оставени без уважение. Жалбата срещу въззивното решение е ОСНОВАТЕЛНА относно оплакването за нарушение на закона. Съставът на ВКС не констатира процесуални нарушения, които да са довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на второинстанционния съдебен състав по фактите. Фактическите констатации относно обстоятелствата от предмета на делото са формирани на базата на законосъобразна оценка на доказателствена съвкупност, съгласно изискванията по чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 НПК. Обективно, всестранно и пълно са обсъдени всички релевантни фактически обстоятелства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. ВКС намира , че от данните по делото и експертните изследвания на поведението на подсъдимия е изяснено психическото му състояние -протеклите в съзнанието му психични процеси непосредствено преди и по време на деянието. Неоснователно се твърди в жалбата, че въззивната инстанция е отказала да допусне поискана от защитата разширена съдебно-психологична и психиатрична експертиза, чрез която да бъде проверена обосноваността на изводите в първите две експертизи. Точно обратното е вярно. Нито във въззивната жалба , нито в хода на разглеждане делото пред ПАС защитата на подсъдимия е поставяла искане за назначаване на процесната експертиза. Съдът, упражнявайки служебните си функции при събирането и проверката на доказателствените източници, по свой почин съгласно чл.107, ал.2 НПК, с определение в открито съдебно заседание на 28.03.2011 год. е назначил допълнителна СМППЕ за изясняване в какво психическо състояние се е намирал подсъдимият (дали е изпитвал страх, уплаха и смущение ) в момента на възникване и развитие на побоя спрямо него. Усилията на ПАС са продължили и с назначаването с определение в съдебно заседание на 18.04.2011 год. по внохд№102/11 год. на повторна комплексна СМППЕ, със задача да отговори: какъв е психологическия портрет на подсъдимия; бил ли е подсъдимият в особено психическо състояние на уплаха или смущение;в състояние ли е бил да контролира психичните си процеси по време на деянието ; изпаднал ли е в състояние на физиологичен афект . Заключението на повторната СМППЕ (петорна ) е кредитирано изцяло и съдът се е мотивирал съгласно чл. 339, ал. 2 НПК и вр. с чл. 305, ал. 3 НПК защо е дал доверие на изводите на петорната експертиза по поставените въпроси и е игнорирал като необосновани изводите в допълнителната СМППЕ за психическо състояние на подсъдимия при извършване на деянието. Инстанцията по фактите е суверенна да реши кои доказателствени източници следва да допусне и да кредитира.Съставът на Пловдивският апелативен съд е изложил мотиви в подкрепа на доказателствените искания, както и защо служебно участва в събирането на доказателствата, поради което подсъдимият не е бил ограничен да узнае причините за допускането на допълнителна и повторна СМППЕ и да участва в събирането и проверката на доказателствените източници в състезателния съдебен процес. Не се спори по делото относно приетите за установени фактически обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 НПК. И двете съдебни инстанции по фактите са приели една и съща фактическа обстановка. Тя се различава от описаните в обвинителния акт обстоятелства за характера на деянието на подсъдимия, поведението на пострадалия Р. и свид.М., за конфликта и инициирането на нападението срещу подсъдимия от свид. М. („Иляка”) и свид.Р. , за динамиката на това нападение и за действията на подсъдимия по отблъскване на нападението и тяхния характер. Безспорно е установено, че на инкриминираните дата, място и време, подсъдимият , който без да участва в какъвто и да било конфликт, се е опитал да предотврати сбиване между приятелят му, свид.С.Ю. и непознато лице, посетител в процесното заведение. Действията на подсъдимия се изразявали в усилия за отдалечаването на двамата (“да ги отбрани”) един от друг, като с ръце се опитал да ги раздалечи , в момент, когато се бутали и блъскали, при положение, че свид.С. Ю. не бил лицето, инициирало конфликта. В същия този момент, към подсъдимия се насочил свид.М.- бодигард на заведението, който повалил на пода подсъдимия с удар с юмрук по лицето, а когато се е изправил, подсъдимият е получил удар с ръка в областта на главата и от намесилият се свид.Р. в подкрепя на свид. М.. В подкрепя на Р. и М. се присъединили още 5-6 души от посетителите, които започнали да бутат и блъскат подсъдимия като го повлекли към изхода на заведението. Пострадалият свид.Р. също го дърпал за ръцете и го изблъсквал извън заведението. Пред заведението побоят над подсъдимия продължил като пострадалият Р. и свид.М. не спирали да го бутат и блъскат, като му нанасяли удари с ръце в областта на главата и тялото, а останалите лица, които се присъединили към биещите подсъдимия, са били в непосредствена близост до тях и подкрепяли действията на двамата в готовност да се включат всеки момент в нанасянето на удари на подсъдимия. Установено е , че именно в този момент подсъдимият Б. е извадил от джоба си носеният от него сгъваем нож с 11 см. острие (употребяван при професионалните му задължения да опакова и разопакова стоки в магазин) и държейки го с дясната си ръка, и прикривайки се с лявата ръка от ударите на двамата, го размахал срещу тях като в случая най-близко до него – лице в лице, бил пострадалият свид.Р., на когото Б. е нанесъл три бързи удара в областта на гълдите. Тези удари причинили прободно - порезни рани, проникващи в лявата гръдна половина – едната по лява медиоклавикулярна линия и две рани по предна екселарна линия , без да бъдат засегнати намиращите се в гръдния кош жизненоважни органи- сърце и бял дроб. Четвъртият удар с ножа причинил нараняване на свид.М., представляващо прободна рана на кожата и подкожието в дясната половина на гръдния кош на свид.М., което не е проникващо нараняване и попада извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. С тези действия на подсъдимия нападението срещу него е било прекратено като той бързо е напуснал местопроизшествието поради страха от последваща разправа с него от страна на останалите лица, участвали в действията по нападението. Съдилищата безспорно са приели, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като действията на свид.Р. и свид.М. са оценени като противоправно нападение срещу подсъдимия, което е общественоопасно и противоправно. Не се спори, че защитата е траела в рамките на започналото нападение и е осъществена преди то да бъде прекратено, т.е. – била е насочена с цел отблъскването му. Основният въпрос по делото е бил да се извърши, с оглед установените по делото фактически данни, разграничение между законната отбрана и нейното превишаване, т.е., какви са били конкретните предели на неизбежната отбрана на подсъдимия. Има ли превишаване на действията по защитата срещу неправомерните действия на пострадалия и останалите лица ? Анализът на така установените факти, които ВКС не може да променя, или да приема нови, е довел предходните инстанции до неправилни правни изводи по основния въпрос в делото - била ли е отбраната на подсъдимия в рамките на необходимите предели и съответна на характера и опасността на нападението, започнало от страна на свид.Р. и свид. М. срещу него. Във въззивната и касационна жалби на защитата на подсъдимия са наведени достатъчно аргументи против изводите на първоинстанционния и въззивен съд, които са приели отбраната за несъответна спрямо нападението на свид.Р. и свид.М.. ВКС споделя доводите на защитата. Тези доводи са развити в съгласие с данните по делото и със съдържанието на правната норма на чл. 12, ал.1 НК, разкрито при тълкуването му в задължителните постановки на ПП№12/1973 г. на ВС. Приетото от предходните инстанции несъответствие на отбраната на подсъдимия при отблъскването на противоправното нападение не отчита всички установени по делото фактически данни и тяхното значение при обсъждане на необходимите предели на неизбежната отбрана, което изисква правилото на чл. 12, ал. 1 НК. Според въззивната инстанция, защитата е била несъответна на характера и опасността на нападението и несъмнено е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана на подсъдимия, поради следните доводи: подсъдимият Б. е използвал хладно оръжие - нож, а пострадалият и останалите лица, които са извършвали нападението са били невъоръжени и са нанасяли ударите върху подсъдимия с ръце ; използването на хладно оръжие – нож е в областта на лявата половина на гръдния кош на пострадалия Р., където се намират жизненоважни органи ; нанасянето на три удара с ножа е надхвърлило необходимото да отблъскването на нападението, тъй като подсъдимият е нанесъл и четвърти удар с прободно-порезна рана и на свид.М., т.е. и на друго лице; нападението е могло да бъде отблъснато „по друг начин”, без използване на хладно оръжие и „без нанасянето на удари върху жизненоважни органи в човешкото тяло” ; ударите са били целенасочени, тъй като констатираните прободно-порезни наранявания не биха могли да се получат при хаотично размахване на ножа във въздуха; посоката на ударите с ножа е, както отпред назад , така и отзад напред, тъй като не можело да се установи точно от СМЕ по писмени данни ; подсъдимият е съзнавал , че чрез действията , които предприема , може да причини смъртта на нападателя и че те не са необходими за отблъскване на нападението. ВКС не споделя този извод и доводите, направени в негова подкрепа. В Постановление на Пленума на ВС № 12/1973 г. т.6 и т. 7 са очертани основните критерии въз основа на които да се преценява наличието или липсата на "превишаване пределите на неизбежната отбрана". Във всеки отделен случай поведението по отблъскването на противоправното нападение следва да бъде оценявано с оглед спецификата на конкретните обстоятелства. Съдебната практика на ВС и ВКС приема за допустимо и общественоправдано, следователно - необщественоопасно, отбраняващият се да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението, и когато със защитата, при отблъскването на нападението, се засяга същото благо, което е било застрашено с характера и интензивността на нападението. Случаят е точно такъв. Не може да се сподели извода на ПАС, че подсъдимият е могъл да отблъсне нападението “по друг начин” , но в мотивите си съдът мълчи кой е този „друг начин”. Очевидно е , че законът не толерира бягството като друг начин, а намирането от отбраняващият се на ефективни средства за защита, годни, с оглед интензитета и тежестта на непрекъснатото нападение, да го отблъснат. ВКС приема, че деянието на подсъдимия Б. не е извършено при условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана, която е изпълнена в случая с адекватни за характера и опасността на нападението предели. Това е така, защото нападението срещу подсъдимия е било твърде интензивно и на два етапа , които не са били прекъсвани. Проявата и динамиката на нападението се е развила вътре в заведението и извън него , като то е ескалирало за подсъдимия със заплаха от увреждане на телесната му неприкосновеност и дори на живота му, защото освен предприемането му от двамата нападатели – пострадалият Р. и свид.М. , към тях са се присъединили още лица ( прието е за установено, че заедно със свидетелите Р. и М. са били общо пет - шест лица), готови всеки момент да се включат в нанасянето на побоя над Б.. В съзнанието на подсъдимия е присъствала и информацията за лошата слава на пострадалия Р. като лице, което се занимава с упражняване на принуда. Следователно разрастването на упражнената принуда и нейната сериозна заплаха спрямо него вътре и извън заведението, изразено и в численото превъзходство на нападателите, е ексалирало в съзнанието на подсъдимия в безизходно за него положение за отбрана. Именно тогава , той е употребил ножа срещу двамата най-близко стоящи срещу него непосредствените нападатели. Въззивната инстанция не е анализирала и факта, че той е употребил ножа в един краен и по-късен момент от началото на продължаващото срещу подсъдимия нападение. Нанесените три удара в гърдите на свид. Р. са в динамика , един след друг и следователно представляват едно защитно действие, а не премислено и целенасочено отмъщение. Ако Б. е искал да причини процесните наранявания в жизненоважна част на тялото- каквито са гърдите на пострадалия нападател Р., той е имал възможността да използва ножа, който е бил в джоба му, още в началото на нападението срещу него, когато е бил повален на земята от удара на М. и след удара на Р. по главата му, но не го е сторил. Фактите, че те са нанесени с неголяма сила и при размахване на ножа, а не като премислено и премерено предварително действие, обективират единствено, че в съзнанието на дееца е имало представа и воля за отблъскване на нападателите и то при използването му крайна мярка срещу тях, защото той не е прибягнал до употребата на ножа в началото и в развоя на нападението, а едва , след като нападателите не са се задоволили само с изтласкването на подсъдимия от заведението, а са продължили да го бият и извън заведението. При тези данни, изследвайки необходимите предели за отблъскването на нападението, ВКС отчете, че подсъдимият е използвал ножа единствено като средство за защита. Поради което приема , че нанесените на нападателя вреди са само за отблъскването на нападението в неговата крайна фаза и са в необходимите превели, в момент, когато той е изчерпал отбраната си срещу ударите по главата и тялото му от свид.Р. и свид.М.. Изводът че деянието на Б. не е превишило необходимите предели на отбраната е защитим и от установените факти, че ударите с ножа не са били силни и не са засегнали жизненоважни органи на пострадалия. Те са нанесени при размахване на ножа, което съдържа и елемента сплашване, именно с цел отблъскване на нападението. Законосъобразно е да се приеме, че към момента на изваждането на ножа и размахването му пред най-близко стоящият срещу подсъдимия свид.Р., деецът се е намирал в условията на реално застрашаващо телесната неприкосновеност и живота му нападение, предвид броя на нападателите – двама активни и още двама –трима, които са стояли отстрани в готовност във всеки момент от развоя на побоя над подсъдимия да се намесят на страната на нападателите. В този момент подсъдимият се е чувствал незащитен и без алтернатива да се отбранява , освен ако не употреби по-интензивно средство за защита срещу нападението .ВКС приема, че използването на ножа се оказва в баланс срещу по-големия брой на нападателите, тъй като подсъдимият сам с голи ръце не е успял да се защити в развоя на нападението, ексалиращо по своя интензитет. Въззивната инстанция не е обсъдила задълбочено, с оглед всички приети за установени факти, че към момента на употребата на ножа , подсъдимият е бил изчерпал всички други ефикасни средства за защита и употребата му се е налагала не само поради численото превъзходство на броя на нападателите, но и поради физическото им предимство спрямо него, независимо, че те не са действали с хладно оръжие, а са го били с голи ръце. Според СМЕ, ударите са могли да бъдат нанесени както при целевото им насочване, така и при механизма на размахването на ножа в непосредствена близост с нападателите, и конкретно спрямо по-близкостоящият до подсъдимия свид.Р.. Липсата на голяма интензивност на ударите несъмнено води до извод, че подсъдимият от субективна страна, не е искал да засегне по сериозен и дефинитивен начин жизненоважни органи, а да отблъсне нападателите, т. е. – не е искал причиняването на смърт на свид.Р.. Всички тези фактически данни , обсъдени в цялост, водят до единствения извод, че подсъдимият е действал в рамките на съответствието между защитата и нападението, предвид неговия характер и опасност, при липсата на реална и друга възможна алтернатива за отблъскването на това нападение по друг начин. Настоящият съдебен състав прие, че в случая институтът на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 НК е приложим изцяло , без да бъде ограничаван от извод за превишаването й, или това да е сторено благодарение на уплаха или смущение у подсъдимия. ВКС се солидаризира с изводите на ПАС , направени на базата на заключението и на петорната СМППЕ, че подсъдимият не е действал при уплаха или смущение, отблъсквайки нападението, поради което няма поле за извод на приложение чл. 12, ал. 4 НК. При тези мотиви, ВКС намира , че деянието на подсъдимия не е общественоопасно, тъй като с него подсъдимият е защитил по единствено възможния начин от непосредствено противоправно нападение телесната си неприкосновеност и живота си. Липсата на съществен елемент от характеристиката на деянието на подсъдимия – обществената му опасност сочи , че не е осъществен престъпният състав по чл. 119 НК от обективна и субективна страна и подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по обвинението по чл. 119 НК, за което престъпление е признат за виновен и наказан. Последица от този извод, при липса на извършено престъпление, е отмяната на решението и в гражданско-осъдителната му част, и отхвърляне на уваженият в полза на гражданския ищец С. Б. Х. граждански иск, за сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане. Въз основа на тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.2, предл.второ и вр. с чл. 348, ал. 1,т. 1 и ал.2, предл. първо НПК , ВКС в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение №168/09.11.2011 год. по внохд№102/2011 год. на Апелативен съд ,гр.Пловдив в осъдителните му наказателна и гражданска части. На основание чл. 12, ал. 1 НК признава подсъдимия В. М. Б. за невиновен и го оправдава по обвинението за престъпление по чл.119 НК, вр. с чл.115 НК и вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.12, ал.2 НК , за това, на 03.07.2010 год. в гр.Ракитово, Пазарджишка обл., в кафе клуб „Сити”, да е направил опит умишлено да умъртви Р. З. Р., като деянието да е останало недовършено по независещи от дееца причини и като е действал при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана. ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от гражданския ищец Р. З. Р. срещу подсъдимия В. М. Б. за сумата 10 000 лева , обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието. В останалата наказателно - оправдателна част и гражданско-отхвърлителна част, решението е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :