3 Р Е Ш Е Н И Е №50143 гр. София, 12 октомври 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 561/22 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на Д. С. Я. срещу решение № 59/28.02.22 г. по внохд № 45/22г. на Софийски апелативен съд. С атакувания съдебен акт изцяло е потвърдена първоинстанционна присъда № 260143/19.10.21г. по нохд № 3142/19г., постановена от Софийски градски съд. С присъдата градският съд признал жалбоподателя Я. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК, за това че на 10.10.2018 г., около 09: 00 часа в [населено място],[жк], на ул. "546", без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 50, 07 грама, с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин в обекта 80, 3 %, на обща стойност 1251. 75 лв. (хиляда двеста петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки), за което му е наложено, при условията на чл. 54 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5 000 лева. Приспаднато е на осн. чл. 59 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан и с наложени мерки за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест". С присъдата съдът се е произнесъл по отнемането на предмета на престъплението и разноските по делото. В касационната жалба се ангажират касационните основанията по чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъждането на подсъдимия почивало на предположения и на неправилен анализ на съдържащите противоречия доказателствени материали. Подлага се на критика и възприемането като достоверни на показанията на полицейските служители, очевидци на деянието. Оспорва се и извода, че наркотичното вещество е държано със специалната съставомерна цел за разпространение. Като последица от пороците в процесуалната дейност на съда се претендира нарушението на материалния закон, изразяващо се в осъждането на подсъдимия по предявеното обвинение. В заключение се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият и защитникът му не се явяват. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалния и материалния закон. По своето съдържание доводите в касационната жалба се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение, а касационният съд неотклонно е посочвал, че не разполага с правомощия да проверява необосноваността на съдебния акт. Съображенията за недоказаност на авторството/деянието подлежат на коментар единствено в контекста на процесуалните изисквания за правилно формиране на вътрешното убеждение относно фактите, включени в предмета на доказване, и задължението на въззивния съд да отговори задълбочено на съществените доводи в подкрепа на защитната теза. В настоящия случай, прегледът на осъществената от въззивния съд аналитична дейност еднозначно указва на това, че решаващият съд е бил стриктен в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. Неоснователно се твърди, че фактическият извод за авторството на деянието се основава на предположения. Съдът е съобразил показанията на четиримата свидетели, двама от които полицейски служители и двама - поемни лица, в контекста на веществените доказателства, протокола, с който инкриминираното вещество е приобщено и експертното заключение за съдържанието му. Възраженията на защитата срещу достоверността на показанията на полицейските служители К. С. и В. Д. са отхвърлени с убедителни аргументи, към които не може да се отправи упрек. Съответствието на заявеното от свидетеля С. за това, че е наблюдавал действията на подсъдимия по „пускането на нещо” под автомобила е съпоставено с показанията на другия очевидец - св. Д., както и с констатациите в хода на извършеният след това оглед на мястото. Не са подминати и съдържащите се противоречия в гласните доказателствени средства и към тях е подходено с необходимата прецизност, като вярно е обобщено, че те са относими не към факта на деянието и авторството, а към проведения между полицейските служители и подсъдимия разговор непосредствено след спирането му за проверка. Затова противоречието дали наркотичното вещество, поставено в съответната опаковка, е установено „под” или „до” автомобила, не са от решаващо значение за промяна в заключението за достоверност на изнесената от свидетелите информация. На последно място, оплакването в жалбата, че полицейските служители не са имали възможност да наблюдават какво точно изхвърля подсъдимия, също е без основание. Развито отново като оплакване за необоснованост, то не държи сметка за логическата и хронологична последователност и корелация между гласните и писмените доказателствени средства. Не са били пренебрегнати данните за отсъствието на дактилоскопни следи по полиетиленовите пликчета, в които е било поставено наркотичното вещество. Всъщност по тях не са установени каквито и да било следи, включително и биологични. В съответствие с правилата на формалната логика правилно съдилищата са приели, че отсъствието на коментираните следи, не може да се тълкува нито в полза, нито в тежест на съществуващите по делото тези - на обвинението и на защитата. Липсата на експертна констатация за наличие на следи резонно е преценена като обстоятелство, указващо единствено на това, че не е било възможно установяването на коментираните следи, а не за това, че дадено лице не е имало досег с веществото и плика. Доводът за недоказаност на специалната цел за разпространение на наркотичното вещество е лишен от основание. Известно е, че за установяване на целта за разпространение не е необходимо нито да се е стигнало до реалното предаване на наркотичното вещество на друго лице, нито дори да са осъществени предварителни разговори между дееца и други лица за отделните детайли на „доставката”. Като част от субективната страна на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, съставомерната цел за разпространение се изяснява на базата на обективно проявеното от дееца поведение, както и от данните за инкриминираното вещество. Установената фактическа обстановка, основана на комплексен анализ на доказателствените източници, по несъмнен начин установява, че подсъдимият Я. е държал наркотичното вещество именно с цел разпространение. Във въззивното решение са изложени надлежни мотиви, като в съответствие със събраните доказателства тя е изведена от конкретно установените обективни характеристики на държаното - високото тегло на наркотичното вещество, надвишаващо многократно единичната доза, изключително високото съдържание на активния компонент метамфетамин в обекта ( над 80 % ) и високата му стойност. Посочените обстоятелства, съпоставени с липсата на данни подсъдимият да употребява наркотични вещества, са напълно достатъчни, за да се обоснове целта за разпространение на държаното от подсъдимия наркотично вещество. В касационната жалба не е релевирано оплакване за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, поради което касационната инстанция не намира за необходимо да коментира в детайли тази част на въззивния акт. Достатъчно е да се посочи, че наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК, като наказанието „лишаване от свобода” е отмерено в минималния предвиден размер от 2 години с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК с минималния изпитателен срок от 3 (три) години. При отсъствието на предпоставките за приложението на основанието на чл. 55 от НК, допълнително намаляване на наложеното наказание е неоправдано. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение: Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 59 от 28.02.22 г., постановено по в.н.о.х.д. № 45/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: