Р
Е Ш Е Н И Е
№ 334
София, 10
юли
2009година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно
заседание на 26 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на
секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора
Николай Любенов
изслуша докладваното от
съдията Ивета Анадолска
н.дело № 309/09 година
Производството е образувано по
жалба на подсъдимия А. Ц. А. срещу въззивна присъда №
45/ 01.04.2009год., постановена по в.н.о.х.д. № 38/09г. на Военно-апелативен
съд.
В жалбата, са релевирани
всички основания по смисъла на чл.348 НПК. Отправено е искане за отмяна на
въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на
съдебното заседание и в алтернативна даденост – неговото изменение, с
приложение разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.
Подсъдимият лично и чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата в съдебно заседание.
Частният обвинител и граждански
ищец В. А. К. не участва в касационното производство.
Представителят на Върховната
касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Върховният касационен съд, първо
наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери
правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347
НПК, намира за установено следното:
С въззивния акт, е отменена
присъда № 24/ 24.06.2008г, постановена по н.о.х.д. № 24/08г. на Софийски военно
окръжен съд, и постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност
на касатора за извършени престъпления по
чл.131,ал.1,т.2 НК и по чл.287,ал.1 НК и при условията на чл.23 НК е определено
общо наказание в размер на три години лишаване от свобода и три години лишаване
от право да заема определена държавна и обществена длъжност, както и да
упражнява професия, свързана с охрана на обществения ред и опазване сигурността
на страната. Предявеният от В. К. граждански иск е уважен за сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за репариране на
претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на деянието, извършено от
А.
С първоинстанционната
присъда е признат за невинен и оправдан подсъдимия А. Ц. А. по предявеното му
обвинение за извършени престъпления по чл.131, ал.1 и чл.287,ал.1 НК и
отхвърлен гражданския иск.
Делото е за втори път пред
касационната инстанция.
С решение № 30/17.03.09год. по
н.д. № 623/08год. на ІІ-ро НО на ВКС е отменено
въззивно решение № 118 / 24.10.2008год. по в.н.о.х.д № 120/08год. на Военно
апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната
присъда. При новото разглеждане на делото е поставен съдебен акт, предмет на
настоящата касационна проверка.
Жалбата на подсъдимия е
неоснователна.
Не са допуснати заявените от касатора съществени процесуални нарушения. Решението е
взето по вътрешно убеждение, основано на пълно и всестранно изследване на
доказателствената съвкупност и Апелативният съд е положил достатъчно усилия за
разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13 НПК, поради което не може
да бъде възприето виждането на защитата в същата насока. По начало,
касационната инстанция не би могла да обсъжда “непълнота” на доказателствения
материал и преценката на такива доводи е обвързана само с евентуалното
накърняване на процесуалните права на подсъдимия. Въззивният съд задълбочено и
внимателно е обсъдил показанията на свидетелите В. К. , Д. К. , Т. , В. , Д. ,
К. , Л. и А. , като същите са оценени през призмата на тези на Ш. , Д. , В.
,Марков, К. , Я. , С. , М. ,К. и М. , обслужващи защитната теза на подсъдимия и
на независимите свидетели д-р Т д-р К. Констатираните различия са преодолени
чрез излагане в достатъчен обем съображения, защо едни доказателствени
източници са получили кредит на доверие, а други не, изводи базирани не само на
житейската и формална логика, но обстойно анализирани и проверени. Полицейските
служители, водени от криворазбрано чувство за колегиалност са заявили в хода на
съдебното следствие, че не са възприели нанасяне на удари от подсъдимия върху
пострадалия. Логичното обяснение на подобно твърдение, освен с проявената
лоялност, проявена от тях, намира потвърждение и в обстоятелството, че те не са
били свидетели на събитието постоянно и непрекъснато. На обстоен анализ са
подложени двете декларации, подписани от К. , с които се отказва от адвокатска
защита, медицински преглед и връзка с близките си и на факта, че той е разпитан
пред съдия. Както правилно е отбелязано в съдебния акт, премълчаването на
определени факти, не отменя факта на осъществяването им. Поставен в екстремна
ситуация, стресиран от упражненото психическо и
физическо въздействие върху него, пострадалият не е могъл да реагира по
адекватен начин, което не означава, че същият е излъгал за упражненото насилие.
Останалите гласните
доказателствени източници, оценени съвкупно с писмените такива-съдебно-медицински експертизи, са еднопосочни, относно
установяването на правнорелевантните факти –
нанасянето на удари от подсъдимия и с какво, разположението на телата на
подсъдим и пострадал, което е в синхрон с изводите на съдебномедицинската
експертиза, във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане, вида
и характера му. Показанията на двамата лекари, издали съответните медицински
направления, не разколебават този извод. Медицинските документи не отразяват
резултати от действително „освидетелстване” на лицето, заведено в МВР болница,
а е следвало само да установят съществуването на пречки за поставянето на К. в
условията на арест – пречки, свързани с наличие на хронично или остро
заболяване, а не целят констатиране на травматични увреждания.
Достоверността на
доказателствения материал не подлежи на преобсъждане
от касационната инстанция, нито същата може да ревизира вътрешното убеждение на
предходната инстанция. Наложителна е намеса на касационния състав, в случаите
когато при формирането на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата. Военно апелативният съд е обсъдил
задълбочено, всестранно, обективно и точно доказателствата по делото, съобразно
действителното им съдържание и са изложените съображения за изводите по
достоверността им, при строго съблюдаване на задължителните указания в отменителното решение на ВКС на РБ.
Настоящият съдебен състав намира,
че не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Вън от
всякакво съмнение, подсъдимият, в качеството си на „длъжностно лице”, по повод
изпълнение на службата си, е причинил лека телесна повреда на В. К.
Длъжностното качество се установява от трудовото правоотношение, в което се
намира подсъдимият и длъжностната характеристика, визираща служебните му обязаности. Несъстоятелни са доводите на защитата, развити
в писмен вид пред настоящата инстанция и свързани с това, че по смисъла на
чл.287 НПК, подсъдимият не би могъл да бъде субект на това престъпление,
намиращо се в глава”Престъпления против правосъдието”, защото не е орган по
разследването. Не може да бъде възприето такова тълкуване на правната норма,
защото законодателят е категоричен, че субектът на престъплението е „длъжностно
лице” , а длъжностното качество на лицето е несъмнено и, че извършеното от него
е по повод на службата му. За това е неоснователно възражението на защитата, че
субект на престъпление по чл.287 НК, може да бъде само лице по смисъла на
чл.93,т.2 НК,т.е. „орган на власт”-служител към органите на съдебната власт,
предвид изрично посочване в престъпния състав на друг субект на престъпното
посегателство.
Наложеното на подсъдимия
наказание е справедливо определено, в законовия минимум за престъплението по
чл.287 НК и близо до минимума за това по чл.131 НК, на базата на високата
степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и при оценката на смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и
обусловеност. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че
незаконосъобразно е отказано приложение на института на условното осъждане.
Действително в разпоредбата на чл.36 НК, акцентът е поставен върху личната
превенция, което обаче не означава, че следва да бъде игнорирана генералната.
При решаване на въпроса за приложимостта на чл.66,ал.1 НК, индивидуалната и
генералната превенция е необходимо да бъдат анализирани в светлината на
диалектическата им връзка, като личната е средство за осъществяване на общата.
За постигане на целите на наказанието, с поправянето и превъзпитанието на дееца
се въздейства възпиращо и предупредително и върху останалите членове на обществото,
за да бъдат удовлетворени неговите очаквания за адекватна държавна намеса при
наказване извършителите на престъпления. Особената дързост, цинизъм и
упоритост, проявени от А. при извършване на престъпленията, за които е осъден,
не водят до извод, че този деец се характеризира с ниска степен на обществена
опасност. Той нееднократно е награждаван от ръководството на съответното
ведомство за проявен висок професионализъм, но са му налагани и дисциплинарни
наказания за допуснати нарушения при изпълнение на служебните задължения. Тези
обстоятелства са отчетени по подобаващ начин при определяне размера на
наложеното му наказание и смекчаване наказателно правното му положение, в
посока приложението института на условното осъждане, би било проява на
неоправдан либерализъм.
Присъдата в
гражданско-осъдителната й част е правилна и законосъобразна. Размерът на
гражданската обезвреда е съобразен с претърпените
болки и неблагоприятни последици от В. К. и съответен на принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимия А следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт – в сила.
Водим от горните съображения и на
основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно
отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна
присъда № 45/ 01.04. 2009г., постановена по в.н.о.х.д. № 38/09г. на Военно
апелативен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: