1 Р Е Ш Е Н И Е № 407 гр. София, 11.01. 2012 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 161/2011 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на М. К. Г. и П. Г. Г. чрез адв.Т. К. срещу решение от 12.00.2010г по гр.дело № 4592/2009г. на Софийски градски съд , с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е оставено в сила решение от 18.10.2005г по гр.д. № 7039/2004г на Софийски районен съд .Искът по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) ,предявен от касаторите за да установят, посочената в сключен от тях и Председателя на ИК на ОбНС С. договор за покупко- продажба на имот по реда на НДИ(отм) дата 20.09.1990г е невярна , е бил отхвърлен изцяло като недоказан . . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила ,незаконосъобразно и необосновано . Не са съобразени указанията на Върховен касационен съд по отменителното решение, липсва преценка на очевидната взаимовръзка между служебното качество на подписалия договора за покупко продажба по реда на НДИ председател на вр. ИК на ОбНС ,заличаванията на текста на договора , изследвани от вещото лице и датата на договора, която е достоверна за трети лица предвид чл. 18 , чл. 21 от ЗС ,но не е вярна . Не са обсъдени писмените доказателства и връзката между фактите,установени с тях посредством пълно доказване . Съображения по същество са развити в жалбата от адв. К. , пълномощник на касаторите Ответниците по касационната жалба Столична община , Т. М. Бронзова и И. Б. Бронзова не са заявили отговор . С определение №983 от 03.08.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , поради противоречие на обжалваното решение с вече приетото по реда на чл. 290 от ГПК в решения №92 от 22.02.2011г гр.д. № 1863/2010г ІV г.о и №815/2010г по гр.д. 1713/2009г ІV г.о на ВКС като практика в доразвитие на указанията по по т.4 на ППВС № 7/1965г и т.12 на ТР №1 по гр.д. № 1/2001г на ОСГК на ВКС относно значението на обосноваността на съдебните решения , по въпроса за процесуалните задължения на съда да изложи обосновка относно приетото за установено , като обсъди онези доказателства , които са допустими и относими , както изисква чл. 188 от ГПК (отм) , особено когато обобщено ги приема за недостатъчни . По въпроса , обусловил допускане до касационно обжалване,Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното : Обсъждането на доказателствата в съдебното решение следва да се изрази не в изреждането им , а в тяхната преценка . В този смисъл указанията в т.4 на ППВС № 7/1965г и т.12 на ТР №1 по гр.д. № 1/2001г на ОСГК на ВКС са доразвити в решения №92 от 22.02.2011г гр.д. № 1863/2010г ІV г.о, реш. №815/2010г по гр.д. 1713/2009г ІV г.о на ВКС, решение № 331 от 04.07.2011г по гр.д№1649/2010г ІV г.о и реш._411 от 27.10.2011г по гр.д.№1857/2010г ІVг.о по реда на чл. 290 от ГПК . Изключването на свидетелски показания поради ограниченията , свързани с опровергаване съдържанието както на частни , така и на официални документи , не отменя задължението на съда да прецени писмените доказателства , както и да обсъди доводите на страната за връзката между установените от тези доказателства факти . Включително тогава , когато тезата по установителния иск с правно основание чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) е за неистинност само на свързаното с датата свидетелство, т.е че поставената от администрацията дата в документа не обективира момента на полагане на подпис от страна на председателя на ИК на ОбНС , писмените доказателства за това кога подписалият е встъпил в длъжността и поправките в текста на договора , установени към момент , предхождащ подписването му , подлежат на преценка . В обжалваното решение Софийски градски съд не се е съобразил с гореизложените ръководни указания в практиката на ВКС. По същество е прието ,че недопустимостта на гласни доказателства за опровергаване съдържанието на документа препятстват извод за установеност по твърденията на страната , в случая произтичащи от явно установеното съдържание на самия документ, поправките, нанесени в него и безспорните причини за извършването им. Разрешение , при което допустимите писмени доказателства не са преценявани с мотив ,че не следва да се допускат показания на изслушани свидетели за опровергаване съдържание на документ , е неправилно като практика . По касационната жалба . Касационната жалба е основателна в основния си довод ,че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързани със задълженията на съда по чл. 188 ал.1 от ГПК (отм) .Въззивният съд не е направил следващата се от установените факти преценка относно верността на дата, която макар да е съдържателна част от диспозитивен, материализиращ сделка документ, представлява свидетелство на длъжностни лица , с които се скрепват съществени правни последици ,заместващи нотариалната форма. По делото е безспорно установено, че в текста на договора за покупко- продажба на държавен недвижим имот с купувачи М. К. Г. и П. Г. Г.,сключен въз основа на заповед № ДИ-П-61/90 от 04.07.1990г на Председателя на ИК на ОБНС С. [населено място] и представляващ попълнена на пишеща машина бланка , е извършена поправка – заличено е името на първоначално посочения като Председател на ИК на ОбНС „С.” П. Х., заемал към дата 20.09.1990г съответната длъжност (виж писмо изх. №94-Б-1/15.11.2000г на СО Р. С.) , като е нанесено името на П. С. , заел длъжността Председател на временния изпълком от 18.10.1990г, както е видно от представената заповед №Р.96/18.10.1990г на МС . И без подписалият документа председател на ИК на ОбНС „С.” да свидетелства пред съда , че е положил подписа си в длъжностно качество ,т.е след като е встъпил , изводът за това се налага като явен от съдържанието на договора в поправения му вид ,от което съдържание датата не е единствен елемент. Непоправена е останала датата в текста на документа ,която освен свидетелство за сключването му е и изявление с удостоверително значение , предвид съдържанието на т.5 , т.6 от документа , според които : „ договорът влиза в сила от 20.09.1990г; съгласно чл.18 от ЗС настоящият договор прехвърля правото на собственост, нотариална форма не е необходима ”. Променено, посредством заличаване и нов текст , е било единствено името на представляващия , след като новия председател на ИК на ОбНС „С.” е встъпил в длъжност и е следвало да бъде завършен сложния фактически състав по продажба на имот по реда на НДИ (отм), при вече изготвен текст на договор , който предшественикът му не е подписал . Връзката между факта, че установената от вещото лице като извършена в последващ момент съдържателна поправка , е свързана с името на встъпилия на 18.10.1990г в длъжност нов председател на временния ИК и обстоятелството ,че именно същият е подписал документа , сочи на извод , че до встъпването на новия председател,т.е между 20.09. 1990г и 18.10.1990г , договорът е бил изготвен , но не е бил подписан от представител на администрацията , което е наложило промяна на текста и така е било допуснато антидатиране . Невярно засвидетелстваното посредством датата „20.09.1990г” прехвърляне на общински имот по реда на НДИ (отм) се е оказало решаващо в гражданскоправен спор относно действителността на договора за покупко-продажба по този ред , което е обусловило и правния интерес от иска по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) , в случая правилно преценен от съдилищата като наличен . Неправилно обаче въззивният съд е отказал преценка на фактите ,които макар да са приети за установени , не са довели съда до логично следващия се от тях извод , че изписаната дата „20.09.1990г” е невярна като фактическо свидетелство. Предвид изложеното, въззивното решение подлежи на касиране . Предвид установените по делото обстоятелства , по- горе изложени относно факта , предмет на установяване с предявения иск , следва да се постанови решение по същество , с което искът да бъде уважен . Разноски не се претендират от касаторите . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение от 12.00.2010г по гр.дело № 4592/2009г. на Софийски градски съд и вместо това постановява : Признава за установено по иска с правно основание чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) ,предявен от М. К. Г. ЕГН [ЕГН] и П. Г. Г. ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес за двамата адв. Т. К. [населено място] , [улица] кантора №320 против Столична община , Т. М. Бронзова и И. Б. Бронзова от [населено място] [улица] В. № 7 , че изписаната дата „20.09.1990г” в документ ,представляващ договора за покупко- продажба на държавен недвижим имот с купувачи М. К. Г. и П. Г. Г., сключен въз основа на заповед № ДИ-П-61/90 от 04.07.1990г на Председателя на ИК на ОБНС С. [населено място] , е невярна . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: