5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е Р № 641 София, 04.10.2010 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА Ц. А. БОНЕВА при участието на секретаря С. Т., изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1392 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 129 от 27.03.2009 година по гр.д. № 874/2008 година на В. окръжен съд е оставено в сила решение № 2362 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 1182/2006 г. на В. районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр., предявени от М. К. Т. от с. Горен Ч., област В. против “Б.” Е., гр.С.; “Б. Т. превози” ЕООД, гр. С.; “Б. П. превози” ЕООД, гр. С. и “Б. Т. подвижен състав (Локомотиви)” ЕООД, гр. С. за установяване на дискриминационно поведение и присъждане на обезщетение в размер на 7500 лева, съставляващи неимуществени вреди, причинени при пряка дискриминация. Първоинстанционното решение, в частта му, с която производството по предявените от М. К. Т. против “Б.” Е., гр.С. искове с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди от непозволено увреждане е прекратено като недопустимо е отменено и делото върнато на В. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по съществото на гражданскоправния спор. За да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за установяване на извършено дискриминационно нарушение, изразяващо се в неравностойно третиране на пътниците на влак № 30158 по дестинация В.-Нова Ш., основано на признак на лично и социално положение, въззивният съд е приел следното: Ищецът е постоянен клиент на Б., собственик на тримесечна абонаментна карта, даваща му право на пътуване с 25% намаление от цената на превоза. По дестинация В. – Нова Ш., предпочитателно използвана от ищеца, от движещите се в двете посоки влакове на гара Нова Ш. спират само П. влакове. Съдът е приел, че по делото не е установено, че услугата предлаганата с пътуващи по линията П. влакове, се отличава от условията на пътуване със същия тип влакове по други линии. Приел е, че предлаганите по-добри условия на пътуване с друг тип транспортна услуга – бърз, ускорен влак или експрес, спален вагон първа класа или бизнес класа се предлагат на други цени и по други линии, което не е свързано с твърдяната дискриминация, основана на лично и обществено положение. Приел е, че изложените твърдения за дискомфортно, унизително по характера си пътуване в ползваните от ищеца влакове не обосновават претенция за дискриминация, а следва да се преценяват като основания за ангажиране отговорността на превозвача за неизпълнение на предлаганата транспортна услуга. Въззивният съд е приел, че предявените от ищеца претенции за вреди от непозволено увреждане при осъществените пътувания по дестинация В. – Нова Ш. са допустими, поради което е отменил като незаконосъобразно определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството в тази му част и е върнал делото за ново разглеждане по съществото на спорното правоотношение. Касационна жалба против решението на В. окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. К. Т. от с. Горен Ч., област В.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че по обуславящите изхода на спора с правно основание чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. въпроси: кога е налице противоправно поведение, действия или бездействия на лица от състава на “Б.” Е. при осъществяване на обществена транспортна услуга за превоз на пътници, които действия са дискриминиращи; в кои случаи не е налице пряка или непряка дискриминация при композиране, маневриране и установяването на ЕМВ № 30158 на втори коловоз на гара В., при ежедневно осъществяване на превози с това возило; в кои случаи не са настъпили вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на лица от състава на “Б.” Е. поради липса на дискриминационно третиране, е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 14234 от 19.12.2008 г. по адм. дело № 10618/2008 г. на Върховен административен съд и решение № 481 от 10.04.2003 г. по гр.д. № 1521/2003 г. на Търговска колегия на Върховния касационен съд. Изложени са доводи, че по съществения за изхода на спора процесуалноправен въпрос относно надлежния ответник по иска, решението е постановено в противоречие с т. 5 и т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В тази връзка са развити оплаквания за неправилно конституиране на новообразуваните търговски дружества “Б. Т. превози” ЕООД, гр. С.; “Б. П. превози” ЕООД, гр. С. и “Б. Т. подвижен състав (Локомотиви)” ЕООД, гр. С. като ответници по иска наред с първоначалния ответник “Б.” Е.. Поддържа се, че въпросът относно правния интерес от встъпване като страни по делото на новообразуваните търговски дружества е разрешен в противоречие с определение № 620 от 08.11.2005 г. по ч. гр.д. № 467/2005 г. на Трето гражданско отделение на ВКС. Изложени са и доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за точното приложение на чл. 4, ал.2 и ал. 3 ЗЗДискр., разгледан в аспекта на проявено безконтролно поведение на лица от състава на “Б.” Е., дружество с 50 % държавно участие; за предоставянето на транспортни услуги с по-ниско качество по дестинацията “Варна-Карнобат” с ЕМВ № 30158 и № 30151 от тези по транспортни схеми с бърз влак № 2602 и п.вл. № 20166; въпроси, пряко свързани с изискването за добра администрация и зачитане на човешкото достойнство на пътници и граждани на ЕС – чл.1 и чл. 47 от Харта за основни права на Европейския съюз, както и че положителния изход на делото предвид липсата на друг аналогичен случай в съдебната практика, би съдействало за развитието и обогатяването и. Ответникът по касационната жалба “Б. Т. подвижен състав (Локомотиви)” ЕООД, гр. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците “Б.” Е., гр.София, “Б. Т. превози” ЕООД, гр. С. и “Б. П. превози” ЕООД, гр. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен съд по гр.д. № 874/2008 г. Доводът за наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на спора въпроси по приложението на чл. 71, ал.1 ЗЗДискр. е неоснователен. Извън обстоятелството, че сочената съдебна практика по административно дело № 10618/2008 г. на Върховен административен съд е извън обхвата на понятието противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК (т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС), но в приложеното решение, както и в решение № 481 от 10.04.2003 г. по гр.д. № 1521/2003 г. на Търговска колегия на Върховния касационен съд, липсва противоречие при разрешаването на въпросите кое противоправно поведение, действие или бездействие е дискриминационно по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., както и кога вредите са настъпили от дискриминационно третиране. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата, въззивният съд е изследвал доказано ли е неравностойно третиране въз основа на лично и социално положение; доколко предлаганата от превозвача услуга се различава от превоза, осъществяван със същия тип возило по сходни дестинации и при липса на доказателства за неравностойно третиране въз основа на признаците по чл. 4 ЗЗДискр. е формирал извод, че причинения на пътниците дискомфорт при превоза с П.те влакове по дестинация “Варна-Карнобат” не е в резултат на действия на превозвача, съставляващи дискриминационно нарушение. Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с т. 5 и т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, относими към въпроса за надлежния ответник по искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за вреди, причинени от длъжностни лица на държавни органи, т.е. за хипотеза, към която не спада процесната претенция, насочена към търговско дружество, т.е. правен субект извън държавната администрация. Неотносимо към правния спор е и приложеното към касационната жалба определение № 620 от 08.11.2005 г. по ч. гр.д. № 467/2005 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, касаещо процесуалния въпрос за встъпване при условията на чл. 72, ал.2 ЗЗДискр. в производството за установяване на дискриминационното отношение на засегнати от дискриминацията лица – въпрос, различен от разрешения във въззивното производство, в което съдът на основание чл. 263и, ал.7 ТЗ е конституирал като страна във висящия процес правоприемниците на страната по материалното правоотношение, констатирайки преобразуване на търговското дружество ответник чрез отделяне на други търговски дружества при условията на чл. 262г ТЗ. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Повдигнатите от касатора въпроси, касаещи санкции за проявено безконтролно поведение на лица от състава на “Б.” Е. и изискването за добра администрация и зачитане на човешкото достойнство на пътници и граждани на Европейския съюз не са обуславящи изхода на спора по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., чиито предмет е не качеството на предоставения от превозвача транспорт, а налице ли е неравноправно третиране на ползващите транспорта по един и същи вид превозна услуга. Несъстоятелен е и доводът, че разглеждането на правния спор от Върховния касационен съд би допринесло за обогатяване на практиката предвид липсата на други идентични правни казуси. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато правен въпрос от значение за изхода по делото е от значение за точното прилагане на закона; когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито обстоятелства не се твърдят в изложението към постъпилата касационна жалба. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 27.03.2009 година по гр.д. № 874/2008 година на В. окръжен съд. ВРЪЩА делото на В. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 1182/2006 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: