1 Р Е Ш Е Н И Е № 715 [населено място], 14.12.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в публичното заседание на 16 ноември през 2010 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА И. ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№156/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Г. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора / ОС/ по гр.д. №341/09 г., на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Прието е, че значимият за спора материално и процесуалноправен въпрос за упражняване на родителските права от родителя с по-добри качества и възможности в интерес на детето, който се изследва всестранно по посочените в ППВС №1/74 г. обстоятелства, е разрешен без да се обсъди установеното по някои от тях и без цялостен анализ на данните по делото. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Е. Н. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С въззивното решение упражняването на родителските права за малолетното дете на страните И. К., род. на 10.03.08 г., е предоставено на майката, на осн. чл.71, ал.2 от СК, отм. Прието е, че и двамата родители имат желание и готовност да полагат грижи за детето, както и необходимите за отглеждането му битови условия и помощ от близки. При ниската му възраст обаче, по – пригодна за отглеждането му е майката, която разполага с необходимите за това родителски качества. Изводите на въззивния съд са формирани без пълна съпоставка на родителите за обстоятелствата, имащи значение при преценка интереса на детето – грижа и отношение на родителя, привързаност към родителя, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно- битови и материални условия, както изисква ППВС №1/74 г.. Детето е момче на 2 години и 10 месеца и от 40-тия му ден, когато родителите се разделили, се отглежда от бащата и неговата майка /род. през 1971 г./ в подходящи битови условия, значително превъзхождащи тези при майката. Силно привързано е към бащата- касаторът, който и лично полага необходимата му грижа в извънработно време, проявил е настойчиви и резултатни усилия за отглеждането и възпитанието му, така че детето – въпреки тежкия конфликт между родителите – да се чувства в дома му сигурно и спокойно като „добре обгрижено дете” / социален доклад/. Според св. показания бащата / както и семейството му/ са трудолюбиви и грижовни хора- св. Д., Г.. Понастоящем касаторът работи в животновъдно стопанство с месечен доход от около 450 лв. Битовите условия при касатора са много добри – той и детето имат отделна стая в семейната двуетажна къща. Майката- ответница по жалба, има желание и готовност да отглежда детето, но не го е правила сама досега. Разчита на помощта на двамата си родители, с които и с още четирима братя и сестри живеят в две стаи, без канализация и течаща вода. Св. показания съдържат данни за емоционална неуравновесеност и родителско непостоянство на майката: не проявила грижа при видимо влошено здравословно състояние на детето /св. А., Л./; започнала да бяга от къщата на бащата още след 40-тия ден на детето без сериозна причина - „спеше с обувки, за да може да избяга по- бързо” – св. А.; намирана е по междуселските пътища сама и дезориентирана - „ кара сина ми да бяга с нея...,със сина ми бягат по пътищата, намираме ги по пътищата” – св. Л., майка на касатора. Ответницата официално не работи, не е регистрирана като търсеща работа в бюрото по труда и не е обект на подпомагане от Дирекция „СП”- соц. доклад. Св. К. и К. установяват, че в последно време помага на баща си в животновъдната фирма, където работи той. Семейството се издържа с тр. му възнаграждение и от социалните помощи за непълнолетните деца – сестри и братя на ответницата. При тези данни, според ВКС, бащата е доказал възможността си да отглежда детето още от първите месеци след раждането по подходящ за него начин и при по-добри условия, с помощта на родителите си, така че ниската възраст на детето, на която основно се е позовал въззивният съд, не е определяща в случая. По-добре за детето е да остане в дома и семейната среда на бащата, където е доказано обгрижено и се чувства спокойно, за да се избегне и емоционалния проблем на откъсването от познатите и близки обстановка и хора при ниската му възраст. На майката следва да се определи разширен режим на лични отношения – всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, и 30 дни през лятото, за да се развие привързаността на детето и към нея, чрез лична и на семейството й грижа и опознаване. Издръжката, която следва да му заплаща е 30 лв., при нуждите на детето и възможностите й, като общият за двамата родители размер е 60 лв. месечно. Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и вместо това да се постанови ново, за предоставяне упражняването на родителските права на бащата, с посочените последици. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по гр.д. №341/09 г. от 23.10.09 г. и вместо него постановява: Предоставя на осн. чл.71, ал.2 от СК, отм. упражняването на родителските права за малолетното дете И. Г. К. на бащата Г. И. К., а на майката Е. В. Н. определя следния режим на лични отношения с детето: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, от 18 ч. в петък до 16 ч. в неделя, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата. Осъжда Е. В. Н. да заплаща на малолетното си дете И. Г. К. , чрез неговия баща и законен представител Г. И. К. месечна издръжка от 30 /тридесет/ лв. месечно, със законната лихва от 6.08.08 г., до настъпване на законна причина за изменението и прекратяването й, а в полза на държавата по сметка на съда държавна такса от 21,60 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: