3 Р Е Ш Е Н И Е № 112 София,10 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 23/2011 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. П. П. срещу въззивно решение № 301 от 09.12.2010г. по внохд № 314/2010г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа явна несправедливост на наказанието.Прави се искане решението да се измени и наказанието намали. Представителят на Върховната касационен прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,поради което моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 116 от 14.09.2010г. по нохд № 420/2010г. Великотърновския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 12.05.2010г. около 22.00ч. в[населено място],[улица] при условията на опасен рецидив отнел от владението на П. Р.,като използвал сила и заплашване,без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои сумата 80 лева и мобилен телефонен апарат”Н. 7260” на стойност 98.45лв,или общо имущество на стойност 178.45 лева,поради което и на основание чл.199,ал.1 т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” вр.с чл.54 и чл.58,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. С обжалваното решение В. апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът,че наказанието е необосновано завишено по размер и неправилно определено,без да се вземе предвид разпоредбата на чл.58а НК не се подкрепя от данните по делото. Видно е от мотивите на предходните съдебни инстанции,че наказанието на подсъдимия е определено именно в съответствие с чл.58а НК в сила към момента на постановяване на присъдата. Съгласно посочената разпоредба / изм.Дв,бр.26 от 6 април 2010г./при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373,ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява определеното наказание с една трета. Съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие на глава 27 от НПК,като съдът е определил наказанието съгласно разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК, именно при условията на чл.58а от Наказателния кодекс, в какъвто смисъл е пледирал и защитника на подсъдимия. От мотивите на присъдата става ясно ,че за извършеното от подсъдимия престъпление,съдът е определил наказание от шест години лишаване от свобода,което предвид наказанието в чл.199,ал.1 т.4 НК от 5 до 15 години е отмерено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства.Съобразявайки горната разпоредба,съдът е намалил наказанието с една трета и постановил изтърпяване в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.Това наказание е определено както следва: 1/3 от 6г. е 2 г.,които се намаляват от първоначално определеното от 6г.Така реалният размер за изтърпяване е 4 години,а не 6 години,както сочи подсъдимия в неговата жалба. На следващо място,така определеното наказание не е явно несправедливо.Подсъдимият е осъждан четири пъти/справка за съдимост л.37-38 от дос.пр./,като последното му осъждане през 2008г. е също за престъпление грабеж.Изложеното сочи на утвърдени престъпни навици,което наред с високата степен на обществена опасност на деянието и недобрите характеристични данни не дават основание за извод,че наказанието е завишено респ.несъответно на извършеното от него.Видно е също така,че година след изтърпяване на предходното наказание,подсъдимият извършва настоящето деяние,което сочи,че спрямо него наложената санкция не е постигнала целите в чл.36 НК.Визираните от защитата самопризнания,са взети предвид от съда при определяне на наказанието по реда на чл.54 НК. С оглед на изложеното,като е потвърдил присъдата и не е намалил наказанието, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.1 т.3 НПК. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца,на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс. В случая наказанието е определено по благоприятната и в сила по време на извършеното от подсъдимия деяние разпоредба на чл.58а НК,отмерено е в пределите на закона и е съобразено с чл.35 и чл.36 НК. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. По изложените мотиви решението като законосъобразно и справедливо,следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 301 от 09.12.2010г. по внохд № 314/2010г. по описа на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 116 от 14.09.2010г. по нохд № 420/2010г. постановена от Великопърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: