1 Р Е Ш Е Н И Е № 436 София, 23 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2179/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения М. М. за възобновяване на нохд № 25/11г. по описа на РС-Троян. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от първия съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Е., назначена в качеството на служебен защитник поддържа искането, което намира за основателно и моли за уважаването му. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в не връчване на препис от обвинителния акт на М. Осъденият М, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 14 от 28.02.2011г., постановена по нохд №25/11г., Районен съд-Троян е признал подсъдимия М. М. М за виновен в това, че за времето от 01.06.2010г. до 30.06.2010г. в [населено място], обл.Л. и [населено място], обл. Л., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, сам и в съучастие с К. Б., отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 423,95лв., от владението на [община], ТПК “Постоянство” и [фирма], без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите, собственост на ЕТ не са били под постоянен надзор, поради което и основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, 3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК и чл.373, ал.2, вр. чл.58а от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимия К. Б./който не прави искане за възобновяване/ на четири години лишаване от свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. 3 и 4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК. С присъдата, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 63 от 13.05.2011г., постановено по внохд № 148/11г., ОС- Ловеч е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е признал за невиновен М. М в извършване на престъплението при условията на чл.196, ал.1, т.2 от НК и го е оправдал по това обвинение. По отношение на Б. присъдата е изменена досежно наказанието.В останалата й част присъдата на РС-Троян е потвърдена. На първо място, следва да бъде разгледано възражението за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция. Осъденият твърди в искането си, че не му е бил връчен препис от обвинителния акт.Тези твърдения не почиват на данните по делото.След внасяне на обвинителния акт в РС - Троян, съдията-докладчик е изпълнил задълженията си по чл.254 от НПК, свързани с подготвителните действия по разглеждане на делото, като е разпоредил връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимите.За първото по делото заседание, подсъдимият М. е бил призован чрез началника на следствения арест-гр.Ловеч, за които действия по делото са приложени писмо от Началника на ОС”Изпълнение на наказанията”-Ловеч и отрязък от призовка, съответно на л.70 и л.71 от първоинстанционното производство. Действително, в тези документи изрично не е отразено изпращането на препис от обвинителния акт, но от това не могат да се направят категорични изводи, че не е изпълнена процедурата по чл.254, ал.1 от НПК. Противно на това, в съдебно заседание на 28.02.2011г., с участието на служебен защитник, назначен от досъдебната фаза, М изрично е заявил, че е получил препис от обвинителния акт, което е отразено и в съдебния протокол. Ето защо, неоснователно е твърдението за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, което да е ограничило правата на подсъдимия. На второ място, в собственоръчно изготвеното от осъдения искане се твърди, че той не е автор на престъплението, за което е признат за виновен, а извършители са свидетели по делото, за които той може да съобщи данни. Във връзка с това е необходимо да се посочи, че първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което двамата подсъдими са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. При признатата фактология, решаващите съдилища са приложили правилно материалния закон, приемайки, че М с действията си е осъществил състава на престъплението “кражба”, при наличието на квалифициращи признаци, като въззивната инстанция законосъобразно е изменила първоинстанционната присъда, приемайки, че престъплението не е осъществено при условията на опасен рецидив. Това е така, независимо, че при изписване на диспозитивната част на решението се е изисквала по-голяма прецизност, като процесуална техника, съобразена и с правомощията на въззивния съд, а именно да преквалифицира деянието. Изводите на съда, касаещи авторството на подсъдимия се оспорват от него, но възраженията му са неоснователни, като аргументацията му не може да бъде възприета от настоящата инстанция. Последната сочи на опит да се оспорят признатите факти, както и да се обоснове необходимост от събиране на доказателства. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, от една страна преклудира възможността на двете решаващи инстанции да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите фактически положения по обвинителния акт, а от друга страна обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният съд единствено проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка, спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата.При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което няма допуснати нарушения от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. С горното се изчерпват оплакванията, направени с искането за възобновяване.Независимо, че сред основанията се сочи и разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, де факто не се развиват оплаквания за явна несправедливост на наказанието. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу осъдения М. М. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. М. М за възобновяване на производството по нохд №25/11г. по описа на РС- Троян. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: