1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
гр.София, 10.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1222 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г., представляван от адв. Я. Я., срещу въззивно решение №17344/ 10.10.2014г., постановено по възз.гр.дело № 3225/2014г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение по предявените от работника искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ и е прекратено производството по делото.
В жалбата се сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Ответното дружество - работодател [фирма] – [населено място], в установения от закона срок, не е представило писмен отговор и не е изразило становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
С Определение №457/02.04.2015г., на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.
По поставения правен въпрос, с решение №559/09.07.2010г. по гр.д.№650/2009г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, е прието, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие, без издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл.335 ал.2 т.1 КТ е определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл.328 или чл.326 от КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл.335 ал.2 т.1 от КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен, и друг писмен акт /заповед/ за прекратяване на трудовото правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение - няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово правоотношение / в с.см. са и постановените по реда на чл.290 ГПК - решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г., III г.о. на ВКС, решение № 416/03.12.2013 г. по гр. дело № 1844/2013 г. IV г.о. на ВКС, решение № 664/15.11.2010 г. по гр. дело № 192/2009 г. IV г.о. на ВКС, решение № 664/30.11.2010 г. по гр. дело № 1896/2009 г. III г.о. на ВКС и др./.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 ал.2 ГПК, намира същата за основателна, поради следните съображения:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което исковете на работника за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ са уважени, въззивният съд е приел, че липсва предмет на трудовия спор. Конкретно е посочено, че заповед за уволнение с дата 12.08.2010г. не е издадена, а е налице само 30 – дневно предизвестие, отправено от работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, получено от работника на 12.08.2010г. С тези мотиви е прието, че трудовият спор не е имал предмет, тъй според съда „по аргумент от чл.344 КТ следва да е налице заповед за уволнение, а представеното предизвестие не е същинска заповед за прекратяване на трудовото правоотношение”. Решението на първата инстанция е обезсилено в хипотезата на чл.270 ал.3 ГПК, а производството по делото прекратено.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие със закона и при нарушение на процесуалните правила. Вместо да разгледа по същество трудовия спор, като подложи на преценка законността на оспореното изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, въззивната инстанция е счела, че след като липсва издадена нарочна заповед за уволнение, то делото „няма предмет”. Както се посочи по-горе, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и връчен друг писмен акт - заповед за прекратяване на трудовото правоотношение - той има само констативен характер и не променя моментът, към който, съгласно чл.335 ал.2 т.1 КТ, се счита, че трудовоправната връзка е прекратена и към който следва да се преценява законосъобразно ли е упражнено потестативното право на работодателя да уволни работника или служителя на конкретното основание.
Тъй като въззивният съд е обезсилил първоинстанционния съдебен акт и не е изложил мотиви по съществото на трудовия спор, въззивното решение следва да се касира като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона. Делото следва да се върне на СГС за ново разглеждане и произнасяне по съществото на правния спор.
Съгласно разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК, при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските, направени за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение №17344/ 10.10.2014г., постановено по възз.гр.дело № 3225/2014г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|