Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.София, 04.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3813 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. И. против решение № 245 от 9.05.2016 г., постановено по гр. д. №43 по описа за 2016 г. на Софийския окръжен съд, Г.К., втори въззивен състав, с което е отменено решение № 206 от 29.09.2015 г. по гр.д. № 158 по описа за 2015 г. на Ботевградския районен съд за отмяна на уволнението на касатора, за възстановяването на предишната длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 2 040,66 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение, като вместо това е постановено друго решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от него искове.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на К. С. И. срещу решението на Софийския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 63 от 27.01.2016 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали при уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ в предмета на доказване от страна на работодателя се включва наличието на списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност по чл.315, ал.1 от КТ, в който работните места са заети от други трудоустроени лица. За да отговори на въпроса, съдът съобрази, че според теорията и съдебната практика фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ включва два кумулативно съществуващи елемента. Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания. Вторият елемент е липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Наличието на този елемент от фактическия състав също се доказва от работодателя и обикновено се установява с помощта на вещо лице. За да възникне правото на работодателя да приложи това основание, той трябва да е изпълнил и задълженията си по чл.315 от КТ за осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване, от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите, когато личният състав е над петдесет човека. Неизпълнението на това задължение/пълно или частично-посредством изваждане на длъжности от списъка/ означава, че работодателят сам се е поставил в състояние да не може да предложи друга подходяща работа, което води до незаконосъобразност на уволнението. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 278 от 1.4.2010 г. по гр. д. № 1002/2009 г. на Трето Г.О., № 952 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4756/2008 г. на Първо Г.О., № 448 от 5.3.2013 г. по гр.д. № 1318/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС и други. Следователно в предмета на доказване законността на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ имплицитно се включва и установяване на изпълнението на задължението на работодателя по чл.315 от КТ. Прилагането на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение предполага, че работодателят с повече от петдесет работници или служители е създал и поддържал работни места, подходящи за трудоустрояване. Това означава, че когато работникът или служителят оспори уволнението, извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, с твърдението, че не му е предложена друга подходяща работа, е в тежест на работодателя да докаже и изпълнението на задължението си по чл.315 от КТ.
От този отговор на въпроса настоящата инстанция достигна до следните правни изводи относно обжалваното решение:
В случая касаторът е заявил в исковата си молба, че не му е предложена друга подходяща работа, което означава, че изпълнението на задължението на работодателя по чл.315 от КТ е въведено като предмет на спора. Като е приел противното и е отказал да обсъди дали в предприятието се поддържат работни места, подходящи за трудоустрояване, дали тези места са били свободни и е било възможно да бъдат предложени на касатора, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Освен това в противоречие с чл.266, ал.3 от ГПК този съд е отказал да приеме представените с въззивната жалба на работодателя доказателства, свързани с изпълнението на задължението по чл.315 от КТ. Първоинстанционният съд е счел това задължение за неизпълнено, без обаче да даде конкретни указания на работодателя относно доказателствената му тежест за това обстоятелство, поради което приемането на доказателствата от въззивния съд е било допустимо и необходимо за изясняване на спора.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския окръжен съд следва да бъде отменено поради допуснатите съществени процесуални нарушения. Делото трябва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за приемане на приложените към въззивната жалба доказателства и за съобразяването им при постановяване на ново решение по съществото на спора.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 245 от 9.05.2016 г., постановено по гр. д. №43 по описа за 2016 г. на Софийския окръжен съд, Г.К., втори въззивен състав
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на друг състав на Софийския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |