Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45

София, 04.02.2020 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.12.2019 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов


разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 3039 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Т. - С. срещу въззивно решение № 142 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 1101 /2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която е отменено решение № 1370 от 27.12.2018 г. по гр.д. № 1320 /2018г. на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е уважен предявеният от П. К. Т. – С. срещу М. К. Т. – Б. иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за присъждане на обезщетение за еднолично служене със съсобствен имот – апартамент, находящ се в [населено място], с площ от 96 кв.м. за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г. за разликата над 2 048.17 лева до 5 548.28 лева, ведно със законната лихва върху сумата (върху разликата), считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен за разликата над 2 048.17 лева до 5 548.28 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

Насрещната страна М. К. Т. - Б. в писмен отговор твърди, че касационната жалба е недопустима, тъй като спорният интерес е за 4 433.28 лева, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че касационната жалба е допустима (че въззивното решение подлежи на касационно обжалване), тъй като съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК (в редакцията и, обнародвана в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.) критерий за това е цената на иска, а не частта от него, срещу която е подадена касационна жалба, а в случая е обжалвано въззивно решение по гражданско дело, в което е разгледан иск за парично вземане, размерът на който, определен съгласно разпоредбата на чл.69,ал.1 ГПК, е 5 548.28 лева.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение ответницата е била осъдена да заплати на ищцата обезщетение на основание чл.31,ал.2 ЗС за процесното жилище за предходен период от време.

За процесния период страните са продължили да бъдат съсобственици и от началото на исковия период до 18.11.2015 г. М. Т. – Б. си е служила еднолично със съсобствената вещ.

Въззивният съд се е позовал на приетото с ТР № 7 /2012 г. на ОСГК на ВКС за смисъла на израза „лично ползване“ в разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС.

Въззивният съд е приел, че с предаването на ключа от апартамента на П. Т. - С. на 18.11.2015 г., М. Т. – Б. е преустановила едноличното си служене със съсобствения имот, тъй като реално е предоставила на сестра си възможност да ползва общата вещ, като и е осигурила достъп до апартамента. Ищцата е посетила заедно със съпруга си жилището, а след този момент до прекратяване на съсобствеността не го е посещавала повече. Затова въззивният съд е приел, че за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г. П. Т. - С. не е била лишена от ползването му.

Касационно обжалване следва да се допусне по изведените от касационния жалбоподател материалноправни въпроси, уточнени от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС:

Дали съсобственикът на жилище, който го ползва лично, се освобождава от отговорност за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС, когато предаде на неползващия съсобственик ключ от жилището, но не му предаде ключове от входните врати на сградата и дворното място, както и от избеното и таванското помещение и когато не освободи от свои вещи част от помещенията в жилището, съобразно правото на неползващия съсобственик?

Въпросите са обуславящи, защото са били спорни и обстоятелствата във връзка с тях са установявани от двете инстанции по същество, но въззивният съд е приел, че предаването на ключ от апартамента е преустановило личното ползване и е предоставило достъп на ищцата до процесния апартамент, а този извод на свой ред е обусловил крайния извод за неоснователност на исковата претенция за периода след предаването на ключа.

Въпросите не са разрешени в противоречие с посочените от жалбоподателя във връзка с тях ТР № 7 от 02.11.2012 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ВКС, решение № 116 /08.10.2015 г. по гр.д. № 2677 /2015 г., на ВКС ІІ г.о., решение № 187 от 06.11.2014 г. по гр.д. № 7187 /2013 г. на ВКС, III г.о. и ТР № 67 от 25.11.1969 г. по гр.д. № 67 /1969 г., на ОСГК на ВС, в което не са разглеждани конкретни действия, с които един съсобственик пречи на друг да ползва съсобствената вещ и доколкото на настоящия състав не са известни разрешения на поставените въпроси в решения на ВКС, постановени на основание чл.290 ГПК, следва да се приеме, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.

Воден от изложеното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 09.05.2019 г. по гр.д. 1101/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора в обжалваната му част, с която е отменено решение № 1370 от 27.12.2018 г. по гр.д. № 1320 /2018г. на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е уважен предявеният от П. К. Т. – С. срещу М. К. Т. – Б. иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за периода от 18.11.2015 г. до 12.05.2017 г. и за разликата над 2 048.17 лева до 5 548.28 лева, ведно със законната лихва върху сумата (върху разликата), считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен за тази част.

Указва и дава възможност на П. К. Т. - С. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 70 (седемдесет) лева, като и указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.