4 Р Е Ш Е Н И Е №630 гр. София, 17 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2815 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитника на подсъдимия М. М. В. срещу решение №131 от 15.09.2011 г., постановено по ВНОХД №326/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С атакувания съдебен акт е била изцяло потвърдена присъда №105, постановена на 13.05.2011 г. по НОХД №186/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Хасково. С този съдебен акт подсъдимият В. е бил признат за виновен в това, че на 04.06.2010 г. в района на с.Конуш, Хасковска област е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на три малолетни лица от женски пол- Р. А. Р., З. Р. К. и С. З. Й., като на основание чл.149, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 НК е бил осъден на четири години „лишаване от свобода”, като това наказание е трябвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. В жалбата са посочени всички касационни основания: нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не са релевирани конкретни доводи, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че процесуалните нарушения се изразяват в постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на неправилен анализ на доказателствените материали. Поддържа се, че решаващите съдебни състави не са отчели наличието на съществени противоречия в показанията на пострадалите свидетели, както и не са отчели информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Е. И. и С. И., че подсъдимият е бил облечен с риза и панталони, а не е бил гол, както твърдят пострадалите. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК се поддържа, че наложеното на В. наказание е явно несправедливо и несъразмерно на извършеното престъпление, като при определянето му съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и не е ценил като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, изключително тежкото му семейно и имотно състояние, добрите му характеристични данни и критичното му отношение към извършеното. С касационната жалба се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено в частта, досежно наказанието на подсъдимия В. като същото бъде редуцирано, а изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитата му не се явяват и не релевират допълнителни доводи в подкрепа на касационната жалба. Представителят на ВКП поддържа, че атакувания въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и предлага да бъде оставен в сила. Твърди, че наложеното по реда на чл.58а НК на подсъдимия В. наказание е справедливо и предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По оплакванията за допуснато нарушение на закона В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон. Касационната инстанция констатира, че въззивният съдебен състав, законосъобразно е преценил, че с атакуваната присъда правилно подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.149, ал.5, т.1, във вр. с ал.1 НК. От обективна страна М. В. с активни свои действия е осъществил състава на това престъпление като е опипвал с ръце и целувал в областта на гърдите и половите органи пострадалите малолетни лица в, като с поведението си той е целял да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Подсъдимият е осъществил състава на престъплението и от субективна страна, като е действал виновно, при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като е съзнавал, че осъществява действия по отношение на малолетни лица, с които се стреми да постигне очертаната в разпоредбата на чл.149, ал.1 НК противоправна цел. Правилно действията , извършени от подсъдимия В. са били приети за съставомерни по квалифицирания състав на чл.149, ал.5, т.1, във вр. с ал.1 НК защото той е осъществил посегателство срещу повече от едно лице- в случая срещу три момичета, всяко от което не е било навършило 14 години. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Не могат да бъдат възприети доводите, отразени в касационната жалба, че с атакувания въззивен съдебен акт са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Законосъобразно въззивната съдебна инстанция, в изпълнение на правомощията си е преценила, че събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали установяват факта на извършване на престъплението по чл.149, ал.5, т.1, във вр. с ал.1 НК и авторството на подсъдимия В. Не е може да се приеме тезата, че независимо от обстоятелството, че производството се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК решаващите съдебни състави не са били отчели наличието на множество противоречия между показанията на свидетелите по делото и неправилно са преценили, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Напротив при анализа на доказателствата може да бъде направен извод, че показанията на свидетелите К., Й. и Р. са еднопосочни, като пострадалите са категорични, че подсъдимият В. им е наредил да се съблекат, заплашил ги е, че ако не го сторят ще ги хвърли в язовира, попречил им е да се отдалечат от него, след което, когато те са изпълнили нарежданията му, е докосвал и целувал всяка една от тях в облостта на гърдите и половите органи. Тези гласни доказателства кореспондират по между си и очертават практически еднаква фактическа обстановка. Показанията на пострадалите съвпадат не само по отношение на обстоятелствата, съществени за преценката за съставомерността на деянието на подсъдимия, но и в детайлите. Те не се опровергават и от показанията на свидетелите С. И. и Е. И., като и двамата на свой ред са категорични, че са видели подсъдимият в близост до момичетата и са възприели негов контакт с тях. При анализа на показанията на свидетелите И. не може да бъде възприет довода на защитата, че е налице съществено противоречие по отношение на обстоятелството дали подсъдимият е бил гол или облечен. Действително Е. Й. твърди, че В. е бил облечен с риза и панталон, а С. И. поддържа, че подсъдимият е бил гол и се е виждал половия му орган, но това обстоятелство не е свързано с основния факт на доказване в производството. За съставомерността на действията на подсъдимия е от значение дали той е имал контакт с момичетата, а не дали е осъществил този контакт гол или облечен. Двамата свидетели дават еднопосочна информация по отношение на действията на Велев и конкретно за това, че той е докосвал всяко едно от пострадалите деца, респективно показанията им не само не опровергават обвинителната теза, а напротив напълно я подкрепят. Не на последно място трябва да бъде отразено и това, че настоящото производство се е развило по реда на глава ХХVІІ НПК, като подсъдимият е преценил производството да се развие не по общия ред, а по реда на съкратеното съдебно следствие. Съгласно задължителната практика на ВКС и конкретно Тълкувателно решение №1/2009 г на ОСНК, в хода на наказателното производство привлеченото към наказателна отговорност лице няма възможност да релевира доводи, насочени към установяване на факти, различни от тези отразени в обвинителния акт. По съществото си с касационната жалба се твърди, че възприетата от решаващите съдилища фактическа обстановка- идентична с тази, изложена в обвинителния акт е погрешна. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че подобни оплаквания са недопустими, като оспорването на релевантните за изхода на производството факти може да бъде правено единствено само на плоскостта на това, че неправилно решаващият първостепенен съд е преценил, че е допустимо провеждането на съкратено съдебно следствие или, че неправилно е било квалифицирано инкриминираното деяние. Оспорването на отразените в обвинителния акт обстоятелства пред въззивна, а и пред касационна инстанция, след като подсъдимият сам се е отказал от събиране на доказателства по общия ред и е ползвал редукцията по чл.58а НК е недопустимо. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание Касационният съдебен състав прецени, че при индивидуализация на наказанието на М. В. правилно са били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства това, че пострадалите са три деца, че тяхната възраст (съответно 12 и 11 години) е значително под съставомерната за квалификацията по чл.149, ал.1 НК, както и това, че посегателството срещу тях е осъществено след отправена заплаха. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени чистото съдебно минало на В., невисокия интензитет на блудствените действия, добрите му характеристични данни и тежкото му семейно и материално положение. Правилно наказанието на подсъдимия е било определено при изключителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и съдът законосъобразно го е отмерил на шест години „лишаване от свобода”, а именно малко над предвидения в нормата на чл.149, ал.5 НК специален минимум. Правилно по реда на чл.58а НК наказанието е било редуцирано на четири години „лишаване от свобода, като вярно е бил определен режима за изтърпяване на това наказание. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на предходните съдебни състави за това, че не са налице предпоставки за приложение на нормата на чл.55, ал.1, т.1 НК. По делото липсват доказателства за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и определеното му наказание не е несъразмерно тежко. Напротив то е съответно на данните, досежно личността му и обществената опасност на осъщественото от него престъпление. Определянето на по- леко наказание би направило невъзможно постигане на целите на чл.36 НК. Ето защо и настоящата инстанция прие, че наложеното на М. В. наказание е правилно определено, адекватно на извършеното престъпление и не е явно несправедливо по смила на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Предвид всичко изложено касационният съд прецени, че с атакуваното въззивно съдебно решение не е нарушен на закона, не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила и наложеното на подсъдимия В. наказание не е явно несправедливо. Ето защо този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №131 от 15.09.2011 г., постановено по ВНОХД №326/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.