Решение по т.д. №463/14 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 6 Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София,26.02.2015 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17.02.2015 г. , две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Л. З. като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №463/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗАД [фирма] -С. срещу решение №277 от 21.06.2013 г. на Окръжен съд-Добрич по в.гр.д. №296/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №34 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 2149/2011 г. на РС-Добрич , В ЧАСТТА, с която касаторът като застраховател по имуществена застраховка „Каско” на МПС е осъден да заплати на Д. К. Л. сумата от 16 039,40 лева-застрахователно обезщетение по полица № [ЕГН] от 21.08.2009 г. и настъпило застрахователно събитие „пожар” на л.а. BMW 740-собственост на ищеца, както и лихва по чл.86 ЗЗД за периода 18.02.2010 г. -09.05.2011 г. в размер на 2023,11 лева и в съответната част за присъждане на съдебни разноски. Подадена е и втора касационна жалба от страна на ЗК [фирма] като трето лице –помагач на ответника срещу същото решение В ЧАСТТА за уважаване на обратните искове срещу него в качеството му на презастраховател в предявени размери на 1500 лева-главница и 1250 лева –лихва за забава уважени частично до размерите 470,40 лева и 1250 лева. В касационните жалби се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между ищеца Л. и ответника [фирма] -С. като застраховател е налице имуществена застраховка „Каско” на МПС-клауза „Пълно каско” по полица № [ЕГН] от 21.08.2009 г. на л.а. BMW 740-собственост на ищеца. В срока на действие на застрахователното покритие, на 09.11.2009 г. автомобилът е бил противозаконно отнет и впоследствие е намерен напълно опожарен от трето неизвестно лице. При това положение, решаващият съд е приел, че е налице настъпило събитие,което попада под покрит риск”пожар” по сключената застраховка, поради което са без значение уговорките в ОУ на застрахователя раздел Единадесет-римско-т.11, във връзка с т.7 и 4 -, според които при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 24 часов срок да предаде на застрахователя оригиналния регистрационен талон и всички ключове , а също така се задължава да не оставя в МПС ключовете на автомобила регистрационния талон и документите за собственост , доколкото при неизпълнение на тези свои задължения застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Тези възражения имали значение само във връзка с противозаконно отнемане на застрахованото имущество, но не и при пожар. Приел е, че въпреки противозаконното отнемане на автомобила непосредствено преди опожаряването, то липсвала била причинно-следствена връзка между двете събития, поради което застрахователят следвало да отговаря по покрит риск”пожар”, а не за отнемане, респективно опожаряване. Ето защо е счел искът за основателен, а обезщетението е определено въз основа заключението на вещо лице на база първоначалната стойност на погиналото МПС и остатъчната такава. Обжалваното решение е допуснато до касация на основание чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие в отговорите на правните въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди при произнасянето си всички доводи на страните и за начина на определяне на дължимото обезщетение при пълно погиване на застрахованото имущество със задължителна практика на ВКС. По правните въпроси, по които решението е допуснато до касационно обжалване: В в своята задължителна практика - т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС се застъпва становището, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд и изготвя собствени мотиви. Тези указания са запазили своето значение и при действието на новия Граждански процесуален кодекс /2007 г./, при отчитане специфичната разпоредба на чл. 272 ГПК. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, имаща задължителен за долустоящите съдилища характер съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че предвидената в тази норма възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, въззивният съд не е освободен от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, т. е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. В посочения смисъл са: решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г., ІІ т. о.; решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ г. о.; решение № 114 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 4232/2008 г. на ІV г. о.; решение № 154 от 31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на І г. о.; решение № 147 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о.; решение № 221 от 18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ т. о.; решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о.; решение № 237 от 24.06. 2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV г. о.; решение № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV г. о. и др.. По втория въпрос също е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК-Р №37 /23.04.2009 г. на ВКС, Първо т.о. по т.д. № 667/2008 , според което размерът на обезщетението за имуществени вреди се определя от стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество , определена като пазарната такава към същия момент. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. Като не се е съобразил с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК и посочената задължителна за съдилищата практика на ВКС относно задължението си да анализира събраните по делото доказателства и обсъди всички наведени доводи във въззивната жалба, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилност на съдебното решение като основание за неговата отмяна: Съставът на въззивния съд се е задоволил да възпроизведе в мотивите си фактическите констатации и квалификацията на първоинстанционния съдебен състав относно основанието за отговорност на застрахователя-като такова, основано на покрит със сключената застраховка „Пълно каско” риск „Пожар”, вместо на действителното основание за това-настъпило застрахователно събитие отнемане на МПС и погиването на вещта вследствие на отнемането и извършване впоследствие на злоумишлени действия от трети лица. Последните две събития са ясно и точно отграничени от това, какво се има в предвид под настъпване на риск „Пожар”, в самите Общи условия, неразделна част от договора за застраховка „Пълно каско”. Съгласно дефиницията в Раздел –Осемнадесет от ОУ: „ Пожар е поява на огън, който образува пламък или жарава, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия”, за разлика от злоумишлените действия на трети лица, нарушаващи целостта на автомобила. Както от твърденията на ищеца-собственик на застрахования автомобил в самата искова молба, така и от заключението на вещото лице по пожаро-техническата експертиза се установява, че става въпрос за противозаконното отнемане на застрахованата вещ/ покрит риск”кражба” в ОУ / и впоследствие за умишленото й запалване от страна на неизвестно лице. Следователно настъпилото застрахователно събитие, довело до имуществената вреда за ищеца е именно кражбата на собственото му МПС и неговото погиване вследствие на умишлен палеж след отнемането. Следователно отговорност на застрахователя следва да се търси именно за настъпването на покрития от застраховката риск”кражба”, доколкото умишленият палеж е последвал настъпването на това събитие. Съгласно изричните уговорки в чл. 11 ал.7 от ОУ по застраховка „Каско” на МПС на [фирма] застрахованият собственик е длъжен да не оставя регистрационния талон, ключовете и документ за собственост в автомобила, а при настъпване на риск „кражба” е длъжен да представи оригиналния регистрационен талон и всички ключове на застрахователя. При неизпълнение на някое от тези задължения от страна на същия, застрахователят `може намали обезщетението или да откаже изплащане на обезщетение-чл.11 ал.11 от ОУ. В случая не се спори, че с уведомлението за щета е представен не оригинал , а копие от свидетелство за регистрация, който факт е бил и изрично признат от пълномощника на ищеца в с.з. на 16.05.2012 , проведено при разглеждане на спора в първоинстанционното производство в РС-Добрич. Нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, принципно се възприема в практиката на ВКС като основание за намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207 ал.2 КЗ при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило. В тази насока са Р №211/06.12.12 по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение,Р №79/29.06.2012 по т. д. № 802/2011 г. на ВКС, ТК, първо отделение , Р №22/ 12.09.2013 по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, ТК, второ отделение и Решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013 г., II т. о., ТК, имащи характер на задължителна практика по смисъла на 280 ал.1,т.1 ГПК . В тези решения ВКС се е произнесъл , че оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка "Каско на МПС", при настъпване на застрахователното събитие - кражба, не съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл.211 т.2 КЗ и като такова не е основание за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, но е основание за намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл.207 ал.2 КЗ. Като е уважил изцяло предявените искове по чл. 208 КЗ и чл.86 ЗЗД , при това въз основа на необоснованост на изводите, че се касае за отговорност на застрахователя по покрит риск „Пожар”, а не „кражба на МПС” , въззивният съд е постановил решение, което се явява неправилно: в противоречие с материалния закон – чл.211 т.2 КЗ и чл. 207 ал.2 КЗ и необосновано, поради което същото следва да бъде отменено. С оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия спорът не може да се реши по същество от настоящата инстанция, а делото трябва да се върне обратно на въззивния съд за събиране на доказателства относно конкретния размер на намаленото обезщетение, дължимо в хипотезата на чл. 207 ал.2 КЗ и чрез назначаване на специализирана експертиза за определяне на обичайния процент на намаление на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно практиката на застрахователните компании в подобни случаи. При определяне на обезщетението следва да се вземе като база стойностния адекват на претърпяната от застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество , определена като пазарната такава към същия момент По отношение на разноските : Разноски за настоящото производство на страните не се присъждат с настоящото решение, а същите трябва да бъдат съобразени от въззивния съд при решаване и с оглед изход на спора. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №277 от 21.06.2013 г. на Окръжен съд-Добрич по в.гр.д. №296/2013 г.. ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Добрич за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.