Ключови фрази
Производство по приспособяване на присъда по реда на чл. 457 НПК * изпълнение на присъда при трансфер на осъдени лица * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85
гр. София, 24 април 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ
със секретаря Марияна Петрова,
при участието на прокурора Кирил Иванов,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 258 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по „молба” – искане на осъдения Д. Д., чрез защитниците му адв. Е. С. и адв.А. Т., за възобновяване на наказателното производство по чнд № 652/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и отмяна на влязлото в сила решение № 5319/22.11.2018 г., потвърдено с решение № 10/14.01.2019 г. по вчнд № 1603/2018 г. на Софийски апелативен съд.
В искането е посочено, че влезлият в сила съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като българските съдилища не са взели предвид допуснатото от Апелативния съд за тежки престъпления в [населено място], Република Гърция, нарушение на правото на справедлив процес, поради неуведомяването и неучастието на Д. във воденото срещу него наказателно производство в Република Гърция. Според защитниците, визираното „флагрантно” нарушение на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ и чл.31, ал.4 от Конституцията на Република България задължава българския съд, изпълняващ съдебно решение на друга държава, да гарантира спазването на този основен принцип като последна възможност за защита на осъдения. На тази основа се претендира да се възобнови наказателното производство, да се отмени влезлия в сила съдебен акт и да не се приема за изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание осъденият Д. Д. лично и чрез упълномощените за настоящото производство адв. А. А. - Т. и адв. М. М. поддържат искането и пледират същото като основателно да се уважи по изложените в него доводи.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за възобновяване се основава на разпоредбата на чл.420, ал.2 вр. с чл.422, ал.1 т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, направено е в шестмесечния срок по чл.421, ал.3, предл.2 от НПК, считано от 14.01.2019 г. и има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419, ал.1 вр. с чл.341, ал.1 вр. с чл.457, ал.2 от НПК, поради което е ДОПУСТИМО, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

По искане на прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград с решение № 4604/11.10.2018 г. по чнд № 557/2018 г. на Окръжен съд - Благоевград, на основание чл.44, ал.8 и ал.9 вр. с чл.40, ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА е отказано признаване и изпълнение на издадената на 01.08.2018 г. от Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Ереу, Ермуполи, Република Гърция, европейска заповед за арест, съдържаща искане за предаване на българския и македонски гражданин Д. Д. за изтърпяване на наказание от 7 /седем/ години и 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, наложено с решение № 3/08.01.2018 г. на Апелативния съд за тежки престъпления – Ереу, Република Гърция и предвид изричното желание на Д., дадено в присъствието на упълномощения му защитник, е постановено наказанието да се изтърпи на територията на Република България. Първоинстанционният съдебен акт е обжалван, действително само в частта относно мярката за неотклонение, като с решение № 396/24.10.2018 г. по чнд № 1397/2018 г. по описа на АС - София е потвърден, поради което е влязъл в сила на 24.10.2018 г., тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Именно в това производство е следвало да бъдат разгледани настоящите възражения на защитата за накърняване правото на лично участие на Д. във водения срещу него наказателен процес в Република Гърция. Видно от самата ЕЗА, наказателно правната система на гръцката държава е предвиждала преразглеждане на наложеното наказание след подаването на молба с цел неговото неизпълнение, като на Д. е предоставено „правото да използва въззивни средства относно осъдителното решение и конкретно молба за анулиране и въззивно обжалване, позовавайки се на липсата на реални знания от негова страна за проведеното в негово отсъствие наказателно производство”, т.е. към този момент са получени достатъчно гаранции от осъдилата го държава, че той може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото в Гърция с негово участие. Тази възможност е осуетена от направеното лично от Д., в присъствието на упълномощения му защитник, упражняващ адвокатска професия, пред състава на ОС - Благоевград, по време на проведеното на 11.10.2018 г. съдебно заседание, заявление, че желае да търпи в България наложеното му от гръцкия съд наказание лишаване от свобода. В случая са без значение причините за така взетото, но валидно направено от страна на осъдения изявление. Следствие именно на това заявление, което е и единственото основание да е отказано изпълнението на издадената ЕЗА, е отпаднала възможността да се претендира нарушение на правото на справедлив процес, поради неучастието на осъдения в наказателното производство пред чуждестранния съд.
Влизането в сила на горното решение е обусловило внасянето на предложение от прокурор от ОП - Благоевград, по което неправилно е образувано ново дело, с друг номер, а именно - чнд № 652/2018 г. по описа на ОС - Благоевград за решаване на въпросите във връзка с изпълнението на присъдата. Това е така тъй като, макар вече да е налице отказ от изпълнението на издадената ЕЗА, последващото производство по чл.44, ал.10 - 11 от ЗЕЕЗА не е самостоятелно, а е продължение на процедурата по ЕЗА, тъй като ако българският съд не е бил ангажиран с нейното изпълнение, не би се поставил въпросът за привеждането в изпълнение на присъдата на гръцкия съд. / виж стр.161 „Европейска заповед за арест” д-р П. П., изд. С. 2009 г./, т.е. при отказ да се изпълни ЕЗА на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА макар да се развиват две производства, първото – по разглеждане на ЕЗА, а второто – по привеждане в изпълнение на чуждата присъда, то изпълнението на издадената ЕЗА следва да се счита за приключило едва с влизането в сила на съдебния акт по привеждането в изпълнение на наложеното от гръцкия съд наказание. С постановеното по делото решение № 5319/22.11.2018 г. на основание на чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА вр. с чл.457, ал.2 - 5 от НПК е прието за изпълнение решението на Апелативния съд за тежки престъпления – Ереу, като е преценено, че извършените от Д. четири престъпления, съответстват на престъпление по чл.249, ал.1 от НК, две по чл.249, ал.2 от НК и по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на РБ, а наложените от гръцкия съд две наказания от по 10 /десет/ месеца лишаване от свобода и две от по 5 /пет/ години лишаване от свобода са в рамките на предвидените санкции по българския НК. На тази основа определеното от гръцкия съд общо наказание от 5 /пет/ години лишаване от свобода, съответстващо на групирането по чл.23 от НК на РБ, но увеличено на 7 /седем/ години и 10 / десет/ месеца от чуждестранния съд е редуцирано от окръжния съд на 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, съобразно изискването на чл.24 от НК на РБ - увеличението да е най-много с една втора. Приетото за изпълнение наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим, като е приспаднат периода, през който Д. е бил задържан на ГКПП - С. Л., до влизане на решението в сила.
По жалба на защитниците е образувано вчнд № 1603/2018 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното решение № 10/14.01.2019 г. изцяло е потвърден първоинстанционния съдебен акт.
Процесуалното развитие на делото и спецификата на производство предопределят дължимата в случая проверка, която следва да се реализира единствено в рамките на осъществяването на контрол за законосъобразност относно изпълнението на процедурата по глава 36 от НПК относно постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. При извършената в този смисъл проверка, освен констатираното в случая неправилно образуване на две отделни дела, не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат възобновяване на приключилото наказателно производство по чл.457 от НПК, в които осъденият Д. е взел лично участие, като във всяко от двете производства е представляван поне от един защитник.
С оглед на изложеното неоснователни се явяват наведените в искането доводи и изложените в тяхна подкрепа съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на които предходните инстанции са дали дължимия отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав ВКС. В този смисъл няма основание приключилото производство по изпълнение на издадената ЕЗА да бъде възобновено, поради което и на основание чл.426, ал.1 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Д. Д. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 652/2018 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и отмяна на влязлото в сила решение № 5319/22.11.2018 г., потвърдено с решение № 10/14.01.2019 г. по вчнд № 1603/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: