Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 28 февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1354/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от частните обвинители Д. Ц. К. и Г. Ц. Г., чрез техния повереник, срещу решение № 415 от 27.10.2016 г. по внохд № 746/2016 г. по описа на Апелативен съд - София, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. С присъда от 30.05.2016 г., постановена по нохд № 50/2016 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, подсъдимият С. С. Г. е признат за виновен в това, че на 25.11.2013 г., около 11 ч., в [населено място], при движение на заден ход от [улица]към [улица]при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка // с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 40, ал.1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. Г. Д., поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК е осъден на „пробация”, със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от конституираните по делото частни обвинители и с решение № 415 от 27.10.2016 г. по внохд № 746/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу решението на втората инстанция, подадена от частните обвинители, се развиват доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че предходните инстанции необосновано, неправилно и незаконосъобразно са приели, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и не било обсъдено защо и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Посочва се, че обстоятелството, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, е съставомерно и не може да се приема като смекчаващо. Акцентира се върху това, че даването на пари за закупуване на ваучер за телефон, заинтересоваността на подсъдимия от състоянието на пострадалото лице, както фактът, че е признал вината си и искрено се разкайва, не са изключителни обстоятелства. Възразява се срещу размера на наказанието по чл. 343г от НК. Излагат се доводи за несъответствие на наказанието с целите на специалната и генералната превенции. Декларативно е заявена претенция за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, без да са изложени подкрепящи аргументи. Прави се искане за изменение на решението с налагане на наказание лишаване от свобода и увеличаване на срока на лишаването от права по чл. 343г от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители Д. К. и Г. Г. – адв. Д. Д., поддържа касационната жалба съобразно съображенията, изложени в нея. Заявява, че доверителите му не приемат атакуваното решение по отношение на вида и размера на наложените наказания. Претендира отмяна на въззивния съдебен акт. Упълномощеният защитник на подс. С. Г. – адв. Г. Г., пледира за оставяне на касационната жалба без уважение, като счита, че наложеното на подсъдимия наказание е съответно на обществената опасност както на деянието, така и на дееца и подчертава, че чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Отбелязва, че многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и съвкупната им тежест е позволила индивидуализирането на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, което счита за справедливо наложено. Подс. С. Г. поддържа казаното от защитника му и изразява съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Позоваването в жалбата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е без съответна аргументация, а служебното начало е неприсъщо на касационната инстанция. Проверката за нарушения на процесуалните правила от категорията по чл. 348, ал. 3 от НПК сочи, че такива не са допуснати. Не се констатира и нарушение на материалния закон с определяне на наказанието на подсъдимото лице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, както и претендираната явна несправедливост на наложеното наказание. Тези доводи са били направени и във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, като съставът на Софийски апелативен съд е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, потвърждавайки съдебния акт, да мотивира обстоятелствено съображенията, поради които не е възприел доводите на частните обвинители. Въззивната инстанция е дала аргументиран отговор на всички отправени възражения касателно предпоставките за приложението на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, като е отбелязала установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и правилно е отчела многобройността им. Настоящият съдебен състав не намира основание за ревизия на изводите на апелативния съд, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни изложените в атакувания акт изводи. Правилно и в съответствие със закона въззивният съд е преценил реда, по който е протекло съдебното следствие и спазването на правилата за индивидуализация на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление. Производството пред първоинстанционния съд е проведено в диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Спецификата на тази диференцирана процедура се обуславя от това, че обвинението е улеснено в доказване на обвинителната теза, а едновременно с това компенсацията на подсъдимия е в по-голямата снизходителност при индивидуализиране на наказанието. Закономерна последица от заетата от подсъдимия процесуална позиция е индивидуализацията на наказанието му по реда на чл. 58а от НК. Решаващите съдилища правилно и законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът трябва да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, като кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай, като има възможност да определи наказанието под най-ниския предел или да го замени с по-леко по вид. Въззивният съд е изпълнил задължението си да осъществи посочената преценка и законосъобразно е стигнал до извод, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК по отношение на подс. Г.. В настоящия казус множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно са били отчетени от решаващия съд и такива са: чистото съдебно минало, дадените обяснения в хода на досъдебната фаза, изразеното съжаление и искрено разкаяние и признание, че не бил видял пресичащия зад управлявания от него автомобил възрастен човек. Възражението на частните обвинители, че оказването на помощ на пострадалия е елемент от привилегирования състав и не може да се приема като смекчаващо при индивидуализация на наказанието, е неоснователно. Предходната инстанция правилно и съобразно разпоредбите на закона е отбелязала, че оказаната от подсъдимия помощ на пострадалото лице е обстоятелство, което неминуемо води до приложението на привилегирован състав и по-лека наказуемост на деянието, но не го е отчела като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като такова е взела предвид съвкупността от действията на подс. Г. след деянието, а именно, че по молба на пострадалия подсъдимият го е закарал до дома му, съобщил е за случилото се на свид. Н., която се е грижела за възрастния човек, че е предоставил средства за закупуване на телефонен ваучер с цел уведомяване на близките роднини на пострадалия, че е посещавал и се е интересувал от здравословното състояние на пострадалото лице. Изброените действия са продиктувани от проявената от подсъдимия загриженост и заинтересованост от цялостното състояние на пострадалия. Те са извън поведението, обосноваващо приложението на привилегирован състав, като значително го надхвърлят, поради което и правилно са отчетени като смекчаващи вината обстоятелства. Комплексната оценка на обективираното от подсъдимия поведение сочи на значително ниска степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. Наведеният довод от касаторите, за това, че не са изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства че подсъдимият е признал вината си и искрено се е разкаял за случилото се, е лишен от основание. Второистанционният съд при индивидуализацията на наказанието не е взел предвид направеното признание на фактите нито като смекчаващо, нито като изключително такова, а единствено е отчетено като предпоставка за проведената диференцирана процедура по Глава Двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2. В тази процедура подсъдимото лице не признава вина, а признава обстоятелствата, формулирани от държавното обвинение. Процесуалната позиция за признаване на фактите и съгласие да не се събират доказателства за тези факти не може влияе при определяне на наказанието, но фактът на даване на обяснения по същество на обвинението, при това свързани с възпроизвеждане на обстоятелствата по произшествието, както и изразеното съжаление за извършеното без съмнение са обстоятелства, подлежащи на оценка в процеса на индивидуализация на наказанието. Без основание е и оспорването от касаторите на възприетото от въззивния съд по отношение на причината за смъртта на пострадалия Д., ценено с оглед преценката за степента на обществената опасност на деянието. От контролирания съд не е поставена под въпрос причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия летален изход, но е отчетена посочената в експертното заключение намеса в причинно- следствения процес на факторите, свързани с установените заболявания при пострадалия. Изложените съображения водят до извод, че правилно и законосъобразно въззивният съд е приел наличието на множество смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, както преценката на тези обстоятелства с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца е дала възможност за правилен извод за това, че и най-лекото предвидено в закона наказание, предвидено за това престъпление, е несъразмерно тежко предвид особеностите на конкретния случай. Не може да бъде възприето като основателно и възражението в касационната жалба, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Определените наказания са в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, с обстоятелствата, влияещи върху отговорността и са в унисон с целите по чл. 36 НК. При определяне на размера на наказанието, в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, решаващите съдебни инстанции правилно и обосновано са отчели обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието на подс. Г.. Следва да се има предвид, че определянето на наказанието е единен логически процес, при който се прави цялостна оценка на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Именно при извършване на тази комплексна логическа дейност инстанциите по същество правилно са отчели относителната тежест на установените обстоятелства, което е обосновало налагане на наказание пробация с две задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Релевираното възражение по отношение на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, също се възприема като неоснователно. Въззивният съд правилно е приел, че в действителност наложеното наказание е в минимални граници, но цялата съвкупност от множество смекчаващи вината обстоятелства е дала отражение и върху неговото определяне, поради което и не се е наложило увеличаването му, който извод съдебният състав на последната инстанция споделя. Налагащият се краен извод е за липса на очевидна диспропорция между наложените наказания за така извършеното престъпление с обществената опасност на деянието и на дееца. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията, свързани с неправилно приложение на материалния закон с приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и за явна несправедливост на наложеното наказание, са неоснователни. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за изменение на атакувания съдебен акт, още повече че е извън правомощията на касационната инстанция с решението си да утежнява положението на подсъдимото лице, като с оглед заявените касационни доводи може да упражни само правомощието си чл. 354, ал. 3 от НПК, като в случая основания за това не са налице. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415 от 27.10.2016 г., постановено по внохд № 746/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.