О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 320 гр. София, 22.07. 2022г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: EМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2105 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца М. Д. Д. срещу определение № 109 от 17. 01. 2022г., постановено по гр. д. № 3936/2021г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено определение № 312 от 01. 11. 2021г. по гр. д. № 476/2021 г. на Софийски окръжен съд (СОС), с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК подадената от жалбоподателя искова молба и е прекратено исковото производство. Касаторът поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на закона, при „явно използване на служебно положение с крайна цел нарушаване на правата му“; от незаконен съдебен състав, съдиите от който са си правили отводи по други дела на Д., и в нарушение на правото на Европейския съюз, при реализация на условията на закона Магнитски и закона Р.. Счита, че е осъществен отказ от правосъдие като не е разгледан предявения от него иск. Моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на СОС. В изпълнение на дадени от администриращия съд указания с разпореждане № 597/18. 02. 2022г. по гр. д. № 3936/2021г. на САС за привеждане на настоящата частна жалба в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, касаторът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с вх. № 4913/07. 03. 2022г., в което се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е формулиран обаче какъвто и да било правен въпрос, а са изложени единствено бланкетни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на Конституцията на РБ и правото на Европейския съюз. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу преграждащо определение на въззивен съд, подлежащо на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. По основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че исковото производство е било образувано по предявен от жалбоподателя против Софийски районен съд иск за парично обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на отказ на съдията - докладчик от Софийски районен съд да се отведе от разглеждане на разпределеното му частно наказателно дело, поради наличието на основание за предубеденост, с което е било нарушено европейското право и правото му на справедлив процес. Установено е, че с разпореждане № 108/05.07.2021г. по гр. д. № 476/2021г. на СОС, подадената искова молба е била оставена без движение, поради неяснота във фактическите твърдения, на които ищецът е основал претенцията си. Дадени са указания и да се конкретизира кои конкретни норми на правото на Европейския съюз са нарушени от ответника във връзка с посоченото в исковата молба наказателно производство. Съдът е посочил още, че при неизпълнение на указанията в дадения едноседмичен срок, нередовната искова молба подлежи на връщане. Въззивният съд е приел, че с подадената от ищеца уточняваща молба, не са изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания, доколкото не са въведени конкретни фактически обстоятелства във връзка с твърдения деликт, нито е направено уточнение на нормите на правото на Европейския съюз, които са нарушени при разглеждане на посоченото в исковата молба наказателно дело. По тези съображения е приел, че първоинстанционното определение, с което е върната на основание чл. 129, ал. 2 ГПК подадената от жалбоподателя искова молба, е правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на въззивно определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. В изложението към частната касационна жалба на жалбоподателя не са формулирани правни въпроси, такива не могат да бъдат и изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Наведените оплаквания за допуснати от първоинстанционния и въззивния съд процесуални нарушения на Конституцията и на правото на Европейския съюз представляват единствено основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалвания съдебен акт, неподлежащи на проверка в настоящия предварителен етап по селектиране на касационните жалби, поради което не могат да обосноват допускане на исканото касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 109 от 17. 01. 2022г., постановено по гр. д. № 3936/2021. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: