4 Р Е Ш Е Н И Е № 4 [населено място] , 25,06,2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на деветнадесети януари,през две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Красимира Атанасова и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 63 / 2014 год. , за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,изходяща от адв.Й.Г., като процесуален представител на С. С. , И. Г. Н.,М. Й. Й. и Д. Г. К.,упълномощили го да обжалва решение № 1793 / 23.09.2013 год. по т.д.№ 3462 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, ТО ,9 състав , с което е потвърдено решение от 26.08.2013 год., постановено по ф.д.№ 535 / 2013 год. по описа на Софийски градски съд , Търговско отделение, VІ – 8 състав,в качеството им на заявители на регистрация на Религиозна общност „Е. Х. Ц. „,чрез религиозна институция - Д. м. „Св.В..Г. П. „ – Б..С потвърденото първоинстанционно решение е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията на „Религиозна общност като религиозна институция – вероизповедание Д. м. „Св.В.. Г. П.„ – Б. „,със седалище и адрес на управление, [населено място],район К. село,ж.к. „Б.„[жилищен адрес]. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като го намират в противоречие с Конституцията и Закона за вероизповеданията, уреждащи свободата на правото на вероизповедание и предпоставките за регистрация на религиозна общност,която неправилност е резултат от неправилния фактически извод за липса на съществени различия между изповядваното от последователите на заявената за регистрация религиозна общност вероизповедание и източното православие .Обстоятелствено се излагат тези различия.Изрично в касационната жалба се акцентира на неправилност на изводите,предвид подвеждащо становище на Дирекция на вероизповеданията,в което се приема претендирана регистрация на самия Д. м.,противно на видното и от заявлението и от устава и приложените документи,искане за регистрация на вероизповеданието „Е. х. ц. „,която да се представлява от религиозна институция Д. м. „Св.В..Г. П. „ – Б.. С определение № 710/20.08.2014 год. касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивния акт,с оглед произнасяне по регистрация на вероизповедание, индивидуализирано с наименование,противно на твърдяното от касаторите,съгласно изявленията им в касационната жалба. За да се произнесе ,в съответствие със задължението си по чл. 293 ал.4 ГПК , настоящият състав на Върховен касационен съд съобрази следното : В заявлението за вписване на религиозна общност се съдържа противоречие,непозволяващо да се изведе еднозначно религиозна общност на кое вероизповедание,чиито именно наименование и седалище би следвало да са и индивидуализиращи белези на регистрацията,заявителите са претендирали.В касационната си жалба същите поддържат регистрация на религиозна общност с вероизповедание „Е. Х. Ц.„ ,а в пледоарията по същество процесуалният представител на касаторите заявява,че смисловото съдържание на „манастир„,използвано в заявлението, е не обичайното – на материализирано в конкретна сграда и помещения място за проповядване и упражняване на правото на конкретното вероизповедание,а като „управленско тяло на новото вероизповедание„.Изявленията на касаторите изключват претендиране регистрацията на вероизповедание с наименование „Д. м. – Св.В. Г. П. – Б.„,по каквото именно са се произнесли съдилищата, а наименованието е съществена характеристика на вероизповеданието и задължителен обект на вписване.Поддържаната от касаторите теза се подкрепя и от заявлението, в което действително се претендира регистрация на манастир, с наименование „Св. В.. Г. П.„–Б.,но като представител и седалище на нерегистрирано вероизповедание „Е. Х. Ц.„,при посочено седалище на религиозната общност в С.. Манастирът се сочи орган на вероизповеданието,като уставът не урежда самостоятелно управление на вероизповеданието,респ. на религиозната общност,състояща се от физическите лица,изповядващи съответните верски убеждения и принципи,с които именно се характеризира вероизповеданието,съгласно чл.9 ЗВ.Предвидено е управление на манастира,чрез който заявителите претендират да се осъществява и управлението на вероизповеданието.Учредителният протокол от 01.06.2013 год. сочи намерение на заявителите манастир,в обичайния смисъл влаган в понятието,да бъде изграден с бъдещо местонахождение на територията на [община],област В.,в който смисъл е видно намерението им за фактическото обособяване на манастира именно с присъщата му функция на място за служене на вероизповеданието,с местонахождение различно от посоченото седалище в раздел - ІV от заявлението,т.е. с характеристика на местно поделение, по смисъла на чл. 19 ЗВ .С оглед чл.20 ЗВ ,обаче,местните поделения подлежат на регистрация като юридически лица при определени предпоставки,но в окръжния съд по седалището им, което видно от документите не би било в С.,отделно от фактическото невъзникване на поделението към момента. Съгласно чл.9 ЗВ,вероизповеданието се характеризира с наименованието си и верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност.По реда на ЗВ се регистрира и възниква юридическото лице на вероизповеданието , респ. религиозната му общност / чл.15/ .Регистрираната по реда на ЗВ религиозна общност,със свои – на общността - ръководни органи и устав, представлява религиозна институция по смисъла на пар.1 т.3 ДР на ЗВ. Следователно,ако се сподели тезата ,че заявителите претендират регистрация на Манастира,като орган на управление на вероизповеданието,заявлението не кореспондира с подлежащия на регистрация обект, по смисъла на чл.15 вр. с чл. 9 от ЗВ.Ако се изхожда от предвиденото функциониране на манастир с посоченото наименование, като бъдещо местно поделение,то същото не е фактически възникнало,нито подлежащо на регистрация пред СГС, съгласно чл. 20 вр. с чл. 19 ЗВ,още повече че такава регистрация не може да предхожда регистрацията на самото вероизповедание към което принадлежи.Ако,обаче, се изхожда от конкретизираната в настоящата инстанция и частично изводима от съдържанието на учредителния протокол и устава на вероизповеданието воля за регистрация на религиозна общност на вероизповеданието „Е. Х. Ц.„ , следва да се съобрази следното : Не само заявлението,но и представените документи / учредителен протокол и устав / съдържат противоречие и неяснота относно действително материализираната воля на учредителите,за подлежащата на регистрация религиозна общност,с характеризиращи я наименование, ръководни органи и седалище.Докато формалното противоречие в молбата за регистрация би било отстранимо по пътя на уточнението и следва да се възприеме в съответствие със заявеното в касационната жалба – желание за регистриране религиозната общност на вероизповедание с наименование „Е. Х. Ц.„, противоречието, респ. формалното несъответствие на съдържанието на приложените документи,материализиращи волята на учредителите относно подлежащото на регистрация вероизповедание,спрямо така направеното уточнение,не подлежи на отстраняване в рамките на регистърното производство и по начин друг,освен изначално формиране на съответна на изискванията на ЗВ воля на учредителите. С оглед преждеизложеното и наличието на непоправима в хода на регистърното производство нередовност,постановеното по същество въззивно решение следва да се обезсили, а производството по заявлението да бъде прекратено. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1793 / 23.09.2013 год. по т.д.№ 3462 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,ТО,9 състав . ПРЕКРАТЯВА производството по заявление вх.№ 76560 / 27.06.2013 год. на Софийски градски съд , фирмено отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :