О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 708 гр.София, 01.11.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 6539/ 2013 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е частна жалба на Н. М. Н. срещу определение на Софийски градски съд от 11.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 11316/ 2012 г., в частта му, в която е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 29.06.2012 г. за връщане на исковата молба в частта, с която е заявена претенция в размер 6 022,86 лв и законната лихва върху нея. Жалбоподателят поддържа, че определението е нищожно или недопустимо, тъй като с него се пререшава въпрос за редовността на исковата молба, който вече е разрешен с влезли в сила актове на същата инстанция и на Върховния касационен съд. Излага и доводи за постановяване на определението от състав, по отношение на чиито председател са налице основания за отвод. Поддържа, че актът е постановен при неправилна преценка на доказателствата по делото, без да е надлежно мотивиран и при погрешна преценка за недопустимост на свидетелските показания относно факта изпълнени ли са в срок указанията на съда за представяне на преписи от исковата молба. Моли въззивното определение да се допусне до касационно обжалване по въпросите недопустим ли е въззивен акт, който се произнася по въпроси извън повдигнатите от жалбоподателя или който пререшава въпроси, вече разрешени от същия по степен или от горестоящ съд; допустимо ли е да се постанови връщане на исковата молба преди да се даде отговор по своевременно постъпилата молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите й. Моли след допускане на обжалването определението на СГС да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде отменено като недопустимо или като неправилно, а делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество. Моли също за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз, както и за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима. Искането на жалбоподателя за провеждане на открито съдебно заседание е неоснователно, тъй като съгласно чл.278 ал.1 изр.1 от ГПК частните жалби се разглеждат в закрито съдебно заседание. Открито заседание по тях се провежда само по преценка на съда (чл.278 ал.1 изр.2 от ГПК) – ако той счете това за необходимо с оглед събирането на доказателства или лично изслушване на страните. В конкретния случай доказателства не е нужно да се събират, а доводите на ищеца са подробно изложени и не се налага личното му изслушване. Не следва да се уважава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, тъй като тълкуването на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз не би било от значение за решаването на повдигнатите с частната жалба правни въпроси. Касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са свързани с валидността и допустимостта на съдебния акт и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По тези въпроси настоящата инстанция намира, че съдебен акт, който се произнася по въпроси извън повдигнатите от страната, е постановен в нарушение на принципа на диспозитивното начало. Този принцип ограничава произнасянето на съда до това, което страната сочи като основание на искането си, с изключение на изрично визираните в ГПК хипотези, при които съдът действа служебно. Постановеният в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдебен акт е недопустим, ако дава защита в повече от претендираната или ако дава защита на различно от соченото от страната основание. Във въззивното производство това съображение важи, доколкото въззивният съд е разгледал разрешения от първата инстанция правен спор, без да е сезиран надлежно от страната. Ако той е постановил акта си в рамките на надлежно сезиране, но го е мотивирал в нарушение на чл.269 ГПК (напр. произнесъл се е по довод, който страната не е посочила като основание за отмяна на първоинстанционното решение), актът му се явява неправилен, а не недопустим. Неправилен е и актът, който долустоящия съд постановява при неспазване на задължителни указания на горна инстанция. Такъв акт подлежи на отмяна, а не на обезсилване. Що се касае до актът, постановен в противоречие с вече разрешен процесуалноправен въпрос от същата инстанция по предходна частна жалба, той сам по себе си не е нито недопустим, нито неправилен. Актовете на различни състави на един и същ съд не са обвързващи за другите състави. Ако разрешават един и същ въпрос противоречиво, горната инстанция е тази, която трябва да посочи коя практика е правилна и да даде указания в тази насока. С оглед така приетото обжалваното определение е валидно и допустимо, поради което ВКС следва да се произнесе по същество. По конкретното дело въззивният съд не е разрешил спора в противоречие с указания на касационната инстанция, защото определението по ч.гр.д.№ 7/ 2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, на което касаторът се позовава, не постановява редовност на исковата молба в частта, в която се претендира сумата 6 022,86 лв – обезщетение за вреди, нанесени на собствен на ищеца лек автомобил. Въпросното определение задължава съдилищата да дадат нови указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, което те са изпълнили. След като долустоящият съд е изпълнил указанията на горната инстанция, той може пак суверенно да прави преценка дали ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба. Друг е въпросът за правилността на тази преценка, която, ако е с отрицателни последици за ищеца, може да бъде обект на нов инстанционен контрол. В конкретния случай преценката, че исковата молба срещу ответника Т. е останала нередовна и след депозирането на уточняващата молба от 22.08.2011 г., настоящата инстанция намира за неправилна. Ищецът е изложил всички обстоятелства, които са необходими както за квалифицирането и индивидуализирането на спорното право, така и за организиране на защитата на ответника. Той твърди, че ответникът Т. със свои лични и противоправни действия е увредил негова вещ (чл.45 ал.1 ЗЗД), че вредата е на стойност 10 792,86 лв и че за част от нея му е присъдено обезщетение в размер 4 438,82 лв (44 %) с влязъл в сила съдебен акт. За останалите 56 % (6 022,86 лв) е предявен един от исковете в настоящето производство. Посочено е кои са увредените детайли на вещта и каква сума е необходима за замяна или отремонтиране на всеки от тях. Преписи от молбата от 22.08.2011 г. са приложени към делото, всички нередовности на исковата молба са отстранени и делото следва да се насрочи за разглеждане при условията на пар.2 ал.1 ПЗР на ГПК (по реда за разглеждане на делото от първата инстанция, уреден в отменения ГПК). По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд от 11.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 11316/ 2012 г., в частта му, в която е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 29.06.2012 г. за връщане на исковата молба в частта, с която е заявена претенция в размер 6 022,86 лв и законната лихва върху нея. ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд от 11.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 11316/ 2012 г., в частта му, в която е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд от 29.06.2012 г. за връщане на исковата молба на Н. М. Н. в частта, с която е заявена претенция в размер 6 022,86 лв и законната лихва върху нея и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: