Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 422 С., 7.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 1194 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Т. В. В. - Ф. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 237 от 24.10.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 325/2011 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявеният от Т. В. В. - Ф. от [населено място] против Ц. Н. Н. и Ц. Г. Г., и двамата от [населено място], иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземане в общ размер на 1 039,83 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 375/2010 г. на Тетевенския районен съд. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът й адв. В. В. от АК-С. поддържа молбата за отмяна. Представя две молби, изпратени по факса за отлагане на делото пред първоинстанционния съд за съдебните заседания на 25.11.2010 г. и на 16.12.2010 г. от пълномощника на молителката-ищца адв. С. М.. Ответниците по молбата за отмяна Ц. Н. Н. и Ц. Г. Г. и двамата от [населено място], не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от узнаване за решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителката са, че е била лишена от възможност да участва лично или чрез пълномощника си в разглеждането на делото, тъй като въпреки двете подадени молби по факса за отлагане на делото пред първата инстанция, поради невъзможност пълномощникът й да се яви и да я представлява, съдът е дал ход на делото. Доводите са неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая за съдебните заседания пред първоинстанционния съд на 25.11.2010 г. и на 16.12.2010 г. пълномощникът на ищцата адв. М. е изпратил по факса до съда две молби за отлагане на делото, тъй като е бил възпрепятстван да се яви – за съдебното заседание на 25.11.2010 г. той е имал служебен ангажимент в СРС по НОХД № 12474/2010 г., а за съдебното заседание на 16.12.2010 г. не е могъл да се яви, поради лоши атмосферни условия. Съдът в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК и в двата случая е дал ход на делото, тъй като не са представени доказателства, че и ищцата е била възпрепятствана да се яви на съдебните заседания, каквото е изискването на тази законова разпоредба, поради което не е допуснал твърдените от молителката процесуални нарушения. Вън от това, от данните по делото е видно, че пълномощникът на ищцата адв. М. се е явил на последното съдебно заседание пред първата инстанция на 20.01.2011 г. и е представил писмена защита. Молителката своевременно е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, съдът е уважил направените от нея доказателствени искания и е постановил въззивното решение, чиято отмяна се иска. В случая съдът не е извършил процесуални нарушения при разглеждане на делото както пред първата, така пред въззивната инстанции. В съответствие с изискванията на чл. 142, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е дал ход на делото, тъй като за двете съдебни заседания е бил препятстван да се яви адвоката, но не и страната. Независимо от това обаче пълномощникът на ищцата се е явил в последното по делото заседание пред първата инстанция, изразил е становище по иска и доказателствата и е представил писмена защита. Ищцата е депозирала въззивна жалба, въззивният съд е уважил доказателствените й искания и е постановил решението си. Т.е. в производството по делото Тетевенският районен съд не е нарушил което и да било процесуално правило при разглеждане на делото, но и да е налице такова нарушение, с подаване на въззивната жалба от ищцата, процесуалните пропуски на първата инстанция са отстранени от въззивния съд, в производството по делото пред който в молбата не се твърдят процесуални нарушения, свързани в правото на участие и защита, поради което оплакването на молителката-ищца по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото й на участие и защита по делото. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нарушение разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд за даване ход на делото, не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на процесуално нарушение при даване на ход на делото, довело до лишаване възможността на страната да участва в делото, какъвто с оглед изложеното по-горе, не е настоящият случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. В. В. - Ф. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 237 от 24.10.2011 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 325/2011 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: