Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 06.12.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 697 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2416/06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 1538/2012 г. от Софийски градски съд, ІV”Г” отд. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато от състава на ВКС с определение №466/04.10.2012 г. Правен въпрос обосновал допустимостта на касационното обжалване е, вписана искова молба, по която предявения иск е отхвърлен с влязло в сила решение, води ли до недобросъвестност на владелеца, придобил имота на основание, годно да го направи собственик, осъществено след вписването. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема следното: Вписването на исковата молба по искова молба, подлежаща на вписване, има оповестително действие, като трети лица, придобили права върху спорния недвижим имот преди вписването на исковата молба, се ползуват от защитата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, по отношение на придобитите права. По аргумент от тази разпоредба, трети лица, които са придобили права след вписването на исковата молба и в хипотезата, при която искът, предявен с вписаната искова молба е бил уважен с влязло в сила решение, постановено по вписаната искова молба, не могат да противопоставят придобитите права след вписването. Самото вписване на исковата молба, тогава, когато предявения с тази искова молба иск е бил отхвърлен, не води до недобросъвестност на трето лице, придобило владението върху спорния имот на правно основание. Изложените факти във вписаната искова молба е възможно да са станали известни на третото лице към момента на придобиването на права върху спорния имот, но отхвърлянето на предявеното основание на иска е от релевантно значение за защита правата на третото лице на основание чл.88, ал.2 от ЗЗД. Доколко фактите по исковата молба са станали известни на третото лице, предвид определянето на неговото владение като добросъвестно по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗС, следва да се преценява във всеки конкретен случай от фактите по делото, но не и само и единствено въз основа на вписаната искова молба да се направи извод за недобросъвестност на владелеца. По касационната жалба, съдът приема следното: Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че е придобил ½ ид.ч. от недвижимия имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не е бил добросъвестен владелец и не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС петгодишен давностен срок. Съдът е приел, че презумпцията на чл.70, ал.3 от ЗС е оборена, от събраните по делото доказателства. Приел е, че на субективната добросъвестност по чл.70, ал.3 от ЗС може да се позовава лице, което е положило дължимата грижа, за да се убеди, че правото на неговия праводател съществува и не се явява спорно. В тази връзка съдът се е позовал на ефекта от вписването на исковата молба по предявен от двамата съсобственици преди първоначалното прехвърляне на правото на собственост върху целия имот, против купувача по тази сделка, за прогласяването й за нищожна, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. В тази исковата молба се изложени твърдения за притежаваното от Е. О. С. право на собственост и при полагането на необходимата грижа, тези факти и обстоятелства биха били станали известни на ответника по предявения иск за делба. Съдът се е позовал на ефекта от вписването, който се изразява в това, че изложените във вписаната искова молба факти и твърдения, които се считат станали известни на третите лица, които са закупили имота от страната по сделката, ответник по вписаната искова молба, по чиято партида е извършено вписването. Съдът е отчел и обстоятелството, че купувачът е търговец и по смисъла на чл.302 от ТЗ е бил длъжен да полага квалифицирана грижа на добрия търговец, която грижа предполага ответното дружество да притежава и да реализира професионални познание в областта на недвижимите имоти и сделките с тях. Запознавайки се с твърденията по вписаната искова молба, ответникът е бил длъжен да извърши проверка на верността на твърденията в исковата молба и прилагането на притежаваните от него професионални знания в тази област биха го довели до несъмнения извод, че праводателят по сделката – Г. Я., притежава само ½ ид.ч. от имота, а останалата ½ ид.ч. се притежава от Е. О. С.. Освен изложеното, съдът е приел, че и от събраните по делото като доказателства свидетелски показания се установява, че преди процесната сделка, сключена през 2004 г., представители на ответното дружество са били запознати с претенцията на Е. О. С. за ½ ид.ч. от имота, което обстоятелство изключва добросъвестността по смисъла на чл.70 от ЗС. Решението е неправилно. Вписаната искова молба, която според въззивния съд води до извод за недобросъвестност на владелеца, има своето оповестително действие, но само по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани със заявеното за защита с предявения иск право. С нея, ищците по тази искова молба са навели твърдения за недействителност на сделка, поради нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Така предявения иск е отхвърлен, като неоснователен с влязло в сила решение. Тези твърдения на ищците по вписаната искова молба, водещи до недействителност според тях на сделката, са станали известни на купувача по последващата сделка, но това знание, което се предполага, не води до недобросъвестно на владението, придобито въз основа на правна сделка – основание, годно да направи приобретателя собственик. Знанието, че се купува от несобственик ½ ид.ч. от имота не се предполага, а следва да се докаже от страната, която черпи права от този факт – ищците по делото за делба на същия имот, доколкото обратното – незнанието, представлява отрицателен установителен факт. Самото наличие на вписаната искова молба /като предявения иск е отхвърлен с влязло в сила решение/ не е основание да се приеме, че е налице знание от страна на купувача, за това, че купува от несобственик. Доказателства в насока, че купувачът [фирма] е знаел, че купува от несобственик не са събрани в достатъчна степен, за да се приеме, че този факт е доказан при условията на пълно и главно доказване. Свидетелските показания в тази насока не са в достатъчна степен категорични, напротив, не се установява в преговорите по закупуването на имота да е участвувал представител на дружеството – купувач, преди сключването на сделката. Липсата на категорични доказателства, установяващи, че купувачът е закупил имота от несобственик, респ. да е знаел, че правото на собственост не принадлежи изцяло на продавача, водят до извод, че [фирма], чрез своите представляващи, не е знаело, че купува имота от несобственик, до размера на ½ ид.ч. от имота. Разширителното тълкуване на нормата на чл.302 от ТЗ е незаконосъобразно. Тази разпоредба вменява задължение на длъжник по търговска сделка, за полагането на грижата на добър търговец, но винаги по конкретна търговска сделка и то в правоотношенията по същата сделка, по която страната длъжник следва да изпълни своята престация . В случая е налице сделка, по която търговецът е купувач на недвижим имот, като в отношенията между страните по тази сделка /дори и да се приеме, че същата е търговска/ може да се приеме, че е налице задължението на длъжниците по двустранния договор за полагането на грижата на добрия търговец, но не и да доведе до извод за наличие на задължение за страната по договора – купувач, да направи извод за наличие на друг съсобственик в купувания имот, въз основа на вписана искова молба, по която впоследствие е постановено съдебно решение, с което предявения иск е отхвърлен, само въз основа на задължението на длъжника по търговска сделка по чл.302 от ТЗ. Подобно тълкуване е извън задълженията на търговеца по чл.302 от ТЗ и представлява неправилно разширително тълкуване на правната норма, която ограничава своето действие само до страните по конкретно правоотношение, във връзка с конкретна търговска сделка и касае задължение на длъжника по тази сделка. При установеното явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота от страна на [фирма] на процесния имот, продължило повече от пет години, както и установеното владение въз основа на правна сделка – основание годно да направи владелеца собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на ½ ид.ч. от имота, следва да се приеме, че на основание чл.79, ал.2 от ЗС [фирма] е придобил правото на собственик и върху ½ ид.ч. от имота, на която праводателят по сделката не е бил собственик. При този извод, предявения иск за делба на имота е неоснователен, като постановеното в обратен смисъл решение на СГС следва да се отмени, като се постанови ново, с което се отхвърли предявения иск за делба на имота. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по предявения иск за делба, следва да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски за цялото производство по делото, на основание чл.78 ,ал.3 от ГПК, общо в размер на 5030 лева. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2416/06.04.2012 г., постановено по гр.д.№ 1538/2012 г. от Софийски градски съд, ІV”Г” отд., като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. С. от [населено място], кв.Д., [улица] против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6 иск за делба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с пл.№ *, с площ от 592 кв.м. по КП на м.”Б. гр.”, като неоснователен. ОСЪЖДА Е. О. С. от [населено място], кв.Д., [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.6 на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, сумата 5 030 /пет хиляди и тридесет/ лева. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.