6 6 Р Е Ш Е Н И Е № 342 София, 31 октомври година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и девети септември... две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря…..КРИСТИНА ПАВЛОВА......…и на прокурора.....АНТОНИ ЛАКОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 879 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите М. Т. и Я. М. П. срещу решение № 117/ 21.03.2014 г. по внохд № 490/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда на Пловдивския окръжен съд. В жалбата на подс. Т. са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилното му осъждане, както и за явна несправедливост на наказанието. Подсъдимата П. обжалва гражданско-осъдителната част на решението, като моли в тази част то да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение установи следното: С присъда № 96/ 30.09.2013 г. по нохд № 184/2013 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимите М. Т. и Я. П. за виновни в това, че в периода 14.03.2007 г.- 31.03.2009 г. в съучастие като извършители избегнали установяването и плащането на данъци в особено големи размери- 31830.87 лв. дължим ДДС и 7200 лв. дължим годишен корпоративен данък, като при упражняването на стопанска дейност и водене на счетоводство съставили и използвали документи с невярно съдържание, потвърдили неистина в писмени декларации и приспаднали неследващ се данъчен кредит и на основание чл. 255 ал.3, вр. ал.1 т.2, 6 и 7, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и чл.55 от НК ги осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на Държавата обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 39030.87 лв. Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като увеличил наказанието на подс. Т. на три години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия Т.. Доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при изграждането на фактическите изводи относно авторството на жалбоподателя са основателни. Въззивният съд е приел за изяснена фактическата обстановка по делото без да направи анализ на доказателствената съвкупност, като не е дал убедителен отговор на възраженията на подсъдимия за недоказаност на вмененото му обвинение. Безкритичното отношение на въззивната инстанция към приетата от окръжния съд фактология прозира в самото съдържание на мотивите към решението, които са почти буквален препис на тези към присъдата. Върховната касационна инстанция неведнъж е посочвала в решенията си, че въззивният съд е длъжен на даде отговор на възраженията и доводите на страните и да посочи защо ги намира за основателни или не. Този отговор не бива да е формален, защото въз основа на него ВКС извършва касационната проверка, а страните по делото могат да проследят как съдът е формирал фактическите си изводи, в това число по авторството на престъплението. В решението на Пловдивския апелативен съд се констатира именно такъв формален подход към възраженията на подс. Т. за липса на доказателства, че той е мотивирал подс. П. да изготвя процесните документи и да съставя неверни справки-декларации по чл. 125 ал.1 от З., че не е имал достатъчно познания в областта на воденето на счетоводство и затова я е наел за счетоводител, като напълно й се доверявал. На лист 18 от мотивите съдът е посочил, че защитната теза на подсъдимия не може да бъде споделена, защото е опровергана от обясненията на подс. П. и показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на съдебно- графологичната експертиза. Ако бе извършил задълбочена и обективна проверка и оценка на доказателствената съвкупност, съдът би установил няколко обстоятелства. Първо- част от свидетелите / Т., К., И., К., К., А., К., К., М. С./ дават показания, които нямат отношение към спора относно авторството на подс. Т.. Друга част от свидетелите /Е. Н., М. Т., Г. Й., К. и Т./ съобщават информация, относима към обясненията на подс. П. и която би могла да послужи за оценка на тяхната достоверност. Проверката на обясненията на подс. П. е наложителна не само поради двуяката им функция на доказателствено средство и средство за защита, но и поради факта, че основно в тях се съдържат твърденията за участието на подс. Т. в изпълнителното деяние. Пловдивският апелативен съд се е отнесъл безкритично към направената от първата инстанция оценка за достоверност на заявеното от П., без дори да констатира очевидното противоречие в мотивите към присъдата, касаещо приетите за установени факти и доказателствената им подкрепа. Защото първоинстанционният съд приема за установени две взаимно изключващи се обстоятелства- че представителите на фирмите „Р. 2003”, „И. т.” и „Л. г. 2007” не познават М. Т. и никога не са се срещали с него /видно от показанията им/ и в същото време, че подс. П. е организирала срещи между тях и Т. по негова молба, за да се намери начин за намаляване на дължимите данъци. Очевидна е превратната оценка на свидетелските показания, които без съмнение не подкрепят основния доказателствен източник за авторството на жалбоподателя- обясненията на подс. П.. На това възражение на защитата, направено и пред въззивния съд, както и на възражението за превратна оценка на заключението на графологическата експертиза /в което липсва категоричност за лицето, подписало голяма част от инкриминираните документи/ Пловдивският апелативен съд не е дал задълбочен и убедителен отговор, какъвто дължи с оглед нормата на чл. 339 ал.2 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по чл.14 от НПК, което пряко накърнява правото на подсъдимия да разбере въз основа на кои доказателствени източници е признат за автор на деянието и осъден по възведеното обвинение. Това налага отмяна на решението в наказателно- осъдителната му част, включително и по отношение на съучастника, подс. П. и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, която да изпълни процесуалните си задължения като направи анализ на доказателствата, мотивира фактическите си изводи и даде отговор на възраженията на жалбоподателя. По жалбата на подсъдимата Я. П.. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е счел за допустим предявения граждански иск от Държавата за имуществени вреди от невнесени данъчни задължения, което не е отстранено от въззивната инстанция. Изложената от Пловдивския апелативен съд аргументация, с която е отхвърлено възражението на подсъдимата за недопустимост на предявения иск и за неправилното й осъждане по него, не се споделя от касационния състав. В наказателния процес е допустим граждански иск за вредите от престъплението, само когато той не е предявен по реда на ГПК /чл.84/. Няма спор, че в резултат на извършено престъпление против данъчната система възниква щета за държавата, представляваща невнесения данък. Тази щета може да се търси на основание чл.45 от ЗЗД и в рамките на наказателния процес, но само когато тя не е установена по реда на ДОПК с влязъл в сила ревизионен акт. Когато същите неплатени данъчни задължения са установени с ДРА по реда на ДОПК/ както без съмнение е по настоящия казус/, Държавата разполага с изпълнително основание за принудително изпълнение и няма правен интерес от осъдителен иск за причинена имуществена вреда по чл.45 от ЗЗД. Налице е друг, специален ред за реализиране на вземането на Държавата от неплатени данъци и то не може да се претендира повторно като вреди от престъплението /к.д.№ 1712/09 г. ІІІ г.о., к.д. № 1484/10 г. ІІІ гр.о., к.д № 143/08 г. ІІ н.о., к.д. № 85/09 г. І н.о., к.д. № 56/11 г. ІІІ н.о., к.д. № 594/08 г. ІІІ н.о./ Затова настоящият състав прие, че присъдата и решението в гражданско- осъдителната им част следва да бъдат отменени, а производството по гражданския иск прекратено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 177/ 21.03.2014 г. по внохд № 490/2013 г. на Пловдивския апелативен съд и присъда № 96/ 30.09.2013 г. по нохд № 184/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в гражданско-осъдителните им части и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск на Държавата срещу М. Т. и Я. М. П. за причинени имуществени вреди. ОТМЕНЯ решение № 177/ 21.03.2014 г. на Пловдивския апелативен съд в наказателно-осъдителната му част и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: