Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № 188   гр. София, 08.12.2009 година                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като изслуша докладваното от съдия ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА т. дело № 126 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. Ц. от гр. Д. чрез процесуалния му представител адв. Д срещу решение № 235 от 18.06.2008г. по в. т. дело № 96/2008г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в частта, с която е отменено решение № 19 от 26.03.2008г. по гр. д. № 1905/2007г. на Добрички районен съд в частта, с която „А” О. , с. П. е осъдено да заплати на Е. М. Ц. от гр. Д. сумата 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. със законна лихва и обезщетение в размер 296,76 лв., сумата 5,37 лв. – обезщетение за вреди от забавено изпълнение за 2001-2002г., сумата 2 250 лв. – аренда за 2003-2004г. със законна лихва и обезщетение за забава 210 лв., и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете за заплащане на следните суми: 2 250 лв. – арендна вноска за 2001–2002г., 2 250 лв. – арендна вноска за 2002–2003г., 1 350 лв. – арендна вноска за 2003–2004г., 510 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2001-2002г., 320 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2002-2003г., 126 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2003-2004г., както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Прави оплакване, че съдът необосновано е приел, че са уговорени периодични плащания, поради което неправилно е приложил кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Според касатора въззивната инстанция не е съобразила, че съгласно клаузите на т. 2.1. и т. 2.2. от договора за аренда размерът на дължимата рента може да се определи само след оценяване на получената продукция на декар съобразно средната реализационна цена за всяка година и то след реализация на продукцията. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено, предявените искове да бъдат уважени и претендира присъждане на разноски. Ответникът „А” О. , с. П., община Д. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на допустимостта и правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че арендодателят е платил уговорената аренда за първата стопанска година 2001-2002г. в размер 2 250 лв., а обезщетението за забава в размер 510 лв. е погасено по давност. Относно дължимите арендни вноски за стопанската 2003-2004г. е направил извод, че искът частично е погасен по давност съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД – 60% от минималния размер на арендата или 1 350 лв. е следвало да се плати до 15 август и тъй като искът е предявен на 14.09.2007г. същият е погасен по давност за дължимите суми три години назад след 14.09.2004г. Поради това е отхвърлен и иска за обезщетение за забава в размер 126 лв. По същите съображения като погасени по давност са отхвърлени изцяло исковете за дължима аренда за 2002-2003г. в размер 2 250 лв. и обезщетение за забава в размер 320 лв. С определение № 399 от 08.07.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси от значение за спора относно допустимостта на въззивното решение и от кой момент вземането за цялата арендна вноска става изискуемо. По допустимостта на решението: Въззивното решение на Добрички окръжен съд е постановено по въззивна жалба, подадена от ответника „А” О. , с. П., община Д. срещу решение № 19 от 26.03.2008г. по гр. д. № 1905/2007г. на Добрички районен съд в осъдителната му част, а именно в частта, с която е осъден да заплати на ищеца следните суми: 5,37 лв. – обезщетение за вреди от забавено изпълнение на арендата за 2001-2002г., 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. със законна лихва, 296,76 лв. - обезщетение за вреди от забавено изпълнение на арендата за 2002-2003г., 2 250 лв. – аренда за 2003-2004г. със законна лихва, 210 лв. - обезщетение за вреди от забавено изпълнение на арендата за 2003-2004г., 1 815,39 лв. – аренда за 2004-2005г. със законна лихва, 130 лв. - обезщетение за вреди от забавено изпълнение на арендата за 2004-2005г. и 554 лв. – разноски. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищеца. Въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която частично е отхвърлен предявения иск, представлява положителна процесуална предпоставка за провеждане на въззивно производство и решаване на делото по същество от въззивния съд. Липсата на тази положителна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Поради това, като е отхвърлил повторно исковете в съответните части, въззивният съд е постановили недопустим съдебен акт. Следователно на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК въззивното решение трябва да бъде обезсилено в частта, с която е отменено решение № 19 от 26.03.2008г. по гр. д. № 1905/2007г. на Добрички районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на следните суми: 2 250 лв. – арендна вноска за 2001–2002г., за разликата над 5,37 лв. до 510 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2001-2002г., за разликата над 788,61 лв. до 2 250 лв. – арендна вноска за 2002–2003г. и за разликата над 296,76 лв. до 320 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2002-2003г.   По правилността на решението: Неправилен е изводът на въззивния съд, че дължимите арендни вноски за 2002-2003г. и 2003-2004г. и обезщетението за забава за арендата, дължима за стопанската 2003-2004г. са погасени по давност съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД. По делото е спорен въпроса за продължителността на срока на погасителната давност и неговия начален момент. Разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД урежда погасяване с кратката тригодишна давност на вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време, определени по основание и размер.говореното с процесния договор задължение на ответника за заплащане на годишна аренда не представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В процесния случай с приключването на всяка стопанска година, определяне на средната реализационната цена и реализация на продукцията ответникът дължи плащане на арендна вноска в размер на 35% от получената продукция на декар, но не по-малко от 10 лв. на декар обработваема земя. Посоченият в т. 2.1. от договора срок за плащане от 15 ноември до 30 декември има отношение към изискуемостта на вземането и дава основание за извода, че изискуемостта за заплащането на дължимата аренда за съответната година настъпва на 30 декември на съответната година.говореното плащане на 60% от минималната аренда до 15 август и заплащането на разликата до дължимата за всяка отделна година аренда до 30 декември не представляват повтарящи се еднородни задължения през определени периоди от време. Касае се за едно задължение за плащане на аренда, чийто окончателен размер се определя въз основа на средната реализационната цена и реализация на продукцията и не може да бъде по-малък от 10 лв. на декар обработваема земя. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за всяка отделна стопанска година размерът на дължимата аренда е различен и е по-голям от минималния размер. Обстоятелството, че страните по договора са предвидили възможност арендната вноска да бъде издължена на части, не променя вида и характера на поетото задължение, чийто окончателен размер се определя на база средна реализационна цена, която за всяка стопанска година е различна. Следователно приложимият към конкретното правоотношение давностен срок е общият петгодишен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. Давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, т. е. от момента, в който се поражда правото на иск. При договорена годишна аренда в размер 35% от получената продукция на декар предоставена земеделска земя, остойностена по средна реализационна цена на продажбите, но не по-малко от 10 лв. на декар обработваема земя, с уговорен срок на плащане в края на селскостопанската година в периода от 15 ноември до 30 декември след реализация на продукцията, следва да се приеме, че вземането за дължимата годишна аренда става изискуемо на 30 декември на съответната година. Следователно претенциите за дължимата неплатена аренда за стопанската 2002-2003г. в размер 788,61 лв. и арендата за 2003-2004г. в размер 1 350 лв., чиято изискуемост е настъпила съответно на 30.12.2003г. и 30.12.2004г., не са погасени по давност към датата на предявяване на исковата молба – 14.09.2007г. За неплатената аренда, дължима за 2002-2003г., петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД изтича на 30.12.2008г., а за арендата, дължима за 2003-2004г., на 30.12.2009г. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно в частта, с която въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение в осъдителната част за 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. със законна лихва и 1 350 лв. /част от 2 250 лв./ – аренда за 2003-2004г. със законна лихва и вместо това е отхвърлила претенциите за 788,61 лв. – аренда за 2002-2003г. и 1 350 лв. – аренда за 2003-2004г. В посочената част обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон – чл. 110 и чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което следва да бъде отменен. Правилна е преценката на съда, че предявените искове за заплащане на обезщетение за вреди от забавено изпълнение на арендата, дължима за 2001-2002г., 2002-2003г. и 2003-2004г., в размер на законната лихва се погасяват с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД. Арендата за 2001-2002г. е платена на четири вноски, последната от която на 23.01.2003г. Поради това правилно лихвата за забава е определена в размер 5,37 лв. Същата е следвало да бъде заявена най-късно до 23.01.2006г. В частта, с която искът е отхвърлен за сумата 5,37 лв. поради погасяване по давност, обжалваното решение е постановено в съответствие с чл. 111, б. „в” ЗЗД. Обезщетението за забава върху сумата 788,61 лв. - неизплатена част от арендата за 2002-2003г., за периода от датата на изискуемостта 30.12.2003г. до датата на исковата молба 14.09.2007г. е погасено по давност частично за периода от 30.12.2003г. до 14.09.2004г. За периода от 14.09.2004г. до 14.09.2007г. вземането за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е погасено по давност. Съгласно ПМС № 72/08.04.1994г. за определяне на законна лихва върху просрочени задължения в лева и валута и предвид размера на основния лихвен процент за различните периоди, завишен с 10 пункта, настоящият съдебен състав констатира, че законната лихва върху сумата 788,61 лв. за периода от 14.09.2004г. до 14.09.2007г. е в размер 304,78 лв. Следователно въззивният съд неправилно, в противоречие с материалния закон е отменил решението на Районен съд Добрич в осъдителната част за сумата 296,76 лв. и е отхвърлил иска като неоснователен. Решението на Добрички окръжен съд е неправилно и в частта, с която е отменен частично първоинстанционният съдебен акт за сумата 126 лв. /част от 210 лв./ - обезщетение за вреди от забавено изпълнение на арендата за 2003-2004г. Необосновано решаващият съдебен състав е приел, че изискуемостта на вземанията за аренда в размер 60% от 2 250 лв. и обезщетение за забава в размер 60% от 210 лв. е настъпила на 15.08.2004г. и че вземанията са погасени по давност. Арендаторът изпада в забава за плащане на годишната арендна вноска на 30 декември, след определяне на нейния окончателен размер съгласно клаузите на арендния договор. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимата за 2003-2004г. аренда е общо 2 848,97 лв., от която е изплатена само сума в размер 245,20 лв. и е останала дължима част в размер 2 603,77 лв. Следователно за периода от 30.12.2004г. до датата на предявяване на исковата молба – 14.09.2007г. вземането за обезщетение за забава на арендата за 2003-2004г. в размер 246,50 лв. не е погасено по давност. Въз основа на изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост в частта, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на следните суми: 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г., 298,76 лв. - обезщетение за забава върху арендата за 2002-2003г., 1 350 лв. - аренда за 2003-2004г. и 126 лв. - обезщетение за забава върху арендата за 2003-2004г. и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в съответните части. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови друго решение, с което първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила в частта, с която „А” О. , с. П. е осъдено да заплати на Е. М. Ц. от гр. Д. сумата 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. със законна лихва, сумата 298,76 лв. - обезщетение за забава, сумата 1 350 лв. – аренда за 2003-2004г. със законна лихва и сумата 126 лв. - обезщетение за забава. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК ответното дружество трябва да заплати на касатора сума в размер 665 лв. – разноски за касационното и въззивното производство, изчислена съразмерно на основателността на касационната жалба. Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са поискани и не са направени в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 235 от 18.06.2008г. по в. т. дело № 96/2008г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. М. Ц. от гр. Д. срещу „А” О. , с. П., както следва: 2 250 лв. – арендна вноска за 2001–2002г.; за разликата над 5,37 лв. до 510 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2001-2002г.; за разликата над 788,61 лв. до 2 250 лв. – арендна вноска за 2002–2003г. и за разликата над 296,76 лв. до 320 лв. – обезщетение за забавено плащане на арендната вноска за 2002-2003г. ОТМЕНЯ решение № 235 от 18.06.2008г. по в. т. дело № 96/2008г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в частта, с която е отменено решение № 19 от 26.03.2008г. по гр. д. № 1905/2007г. на Добрички районен съд в частта, с която „А” О. , с. П. е осъдено да заплати на Е. М. Ц. от гр. Д. сумата 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. ведно със законна лихва, сумата 298,76 лв. - обезщетение за забава, сумата 1 350 лв. /част от 2 250 лв./ – аренда за 2003-2004г. ведно със законна лихва и сумата 126 лв. /част от 210 лв./ - обезщетение за забава и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Е. М. Ц. от гр. Д. срещу„А” О. , с. П.искове за заплащане на следните суми: 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г., 298,76 лв. - обезщетение за забава върху арендата за 2002-2003г., 1 350 лв. - аренда за 2003-2004г. и 126 лв. - обезщетение за забава върху арендата за 2003-2004г. Вместо това постановява: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 26.03.2008г. по гр. д. № 1905/2007г. на Добрички районен съд в частта, с която „А” О. , с. П. е осъдено да заплати на Е. М. Ц. от гр. Д. сумата 788,61 лв. – аренда за стопанската 2002-2003г. по договор за аренда на земеделска земя от 22.08.2001г. ведно със законната лихва, считано от 14.09.2007г. до окончателното плащане; сумата 298,76 лв. - обезщетение за забава върху арендата за 2002-2003г. за периода от 14.09.2004г. до 14.09.2007г., 1 350 лв. - аренда за 2003-2004г. по договор за аренда на земеделска земя от 22.08.2001г. ведно със законната лихва, считано от 14.09.2007г. до окончателното плащане; 126 лв. - обезщетение за забава върху арендата за 2003-2004г. за периода от 31.12.2004г. до 14.09.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 235 от 18.06.2008г. по в. т. дело № 96/2008г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „А” О. , с. П., община Д.да заплати на Е. М. Ц. от гр. Д., ул. „Н” № 14, офис 306 на основание чл. 78 ГПК сума в размер 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/ – разноски за касационното и въззивното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.