Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
София, 28 март 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седемнадесети ноември ........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Фиданка Пенева .................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин Мавров .............................
при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 2695 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Н. К.. Атакува се решение № 65 от 30.09.11 год., постановено по ВНОХД № 035/11 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1 от 03.02.11 год. по НОХД № С-589/10 год. по описа на Софийски градски съд. Визират се всички касационни основания. Иска се алтернативно: да се отмени решението и подсъдимият да се оправдае по повдигнатото му обвинение; да се намали наказанието; да се отмени въззивният акт и делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите, направените искания на касатора и становището на страните по касационните основания, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С цитираната присъда подсъдимият К. е признат за виновен в това, че на 14.08.07 год. в гр.София, избегнал плащането на данъчно задължение в особено големи размери – 25 000.00 лв., за данъчен период 01.07.07 год. – 31.07.07 год., поради което и на осн. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 7 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.
С атакуваното решение присъдата е потвърдена.
Като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква доводът, че по делото не е налице нито едно гласно доказателство, че К. е предоставил процесните фактури за осчетоводяване от свидетелката Й.. Доводът е без правно основание, тъй като подсъдимият е оправдан, съзнателно да се ползвал от документи с невярно съдържание – четири фактури за извършени строителномонтажни работи по договор с дружество „Кейт Джуниор” ЕООД, както и да е потвърдил неистина в подадената до ТД НАП справка – декларация, че сумите по тях са били платени. В случая е без значение дали лично е предал в счетоводството на фирмата процесните фактури или това е направено от другия съдружник, служител на фирмата или трето лице, или са изпратени по пощата. Без значение е и дали са ползвани услугите на назначен към фирмата счетоводител или външен такъв, който, без да съзнава, незаконосъобразно ги е включил в справката – декларация по ЗДДС за отчетния период и отразил в дневника за покупките. За реализираната му наказателна отговорност има значение само факта, че К. е подписал в качеството си на управител на дружеството инкриминираната справка – декларация, в чието съдържание били отразени данните по дневниците за покупки и продажби, в това число и по четирите фактури. Подписването е осъществено с пълното съзнание, че дружеството не е извършило разход по тези фактури. Ремонтът изобщо не е започнат и е нямало никакъв изглед за реализирането му, тъй като подсъдимият и съдружникът му не могли да установят никакъв контакт с представители на фирмата, която ги е издала. Не е реализирано авансово плащане и плащането по фактурите не е било дължимо. Съзнавал е, че не са били налице основания за осчетоводяването на инкриминираните фактури, но въпреки това ги е предоставил в счетоводството, а по-късно е подписал справката-декларация с приложения към нея дневник за покупките. По този начин в справката-декларация инкриминираните фактури били описани с право на пълен данъчен кредит и сумата от 25 000.00 лв. била приспадната от дължимото за съответния месец ДДС.
На базата на отразените по-горе и установени по съответния процесуален ред фактически обстоятелства, първоинстанционният съд, задълбочено и изключително професионално от гледна точка на данъчното и наказателното законодателство е обосновал от обективна и субективна страна извършеното от К. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 7 НК. Изложените от СГС на л. 188 – 123 от делото подробни мотиви се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. В тях съдът е взел и отношение по всички доводи на защитата в това число - за липсата на престъпно поведение, за невъзможността едностранно да се анулират процесните фактури, съответно да се уведомят данъчните органи за неследващо приспаднатия данъчен кредит, както и за негодна формулировка на обвинението, нарушила правото на защита на подсъдимия. Подробно е обосновал и оправдателната част на съдебния си акт.
Пред настоящата инстанция отново се акцентира на неизползваната законова възможност по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, визиращ задължение на данъчнозадълженото лице да отправи писмено уведомление до органа по приходите за промяна на задължението за съответния данъчен период при неправилно отразени документи в отчетните регистри. В тази насока, защитата изтъква довод, че поведението на К. е следвало да се квалифицира като бездействие, каквото обвинение не е повдигнато. Твърди се, че се касае до административно нарушение по този текст от ЗДДС, а не до престъпление. На този довод СГС също е дал законосъобразен и изчерпателен отговор на л. 120 – 121 от съдебното дело. Въззъвният съд също е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК. Разпоредбата на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС въвежда едно задължение за данъчния субект, което е в негов интерес и представлява възможност за защита срещу поведение на некоректен съконтрагент в обстановка на нестабилен граждански и търговски оборот. Като управител на дружеството К. близо година не се е възползвал от тази възможност. Напротив, разкриването на извършеното от него деяние е на базата на друго разследване, за което първоинстанционният съд е изложил подробни фактически обстоятелства. Ето защо не може да се възприеме тезата за извършено административно нарушение по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС.
На подсъдимия К., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, приемайки, че възприетите смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни. В жалбата на подсъдимия до настоящата инстанция не се изтъкват други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова, които не са приети от инстанциите по фактите или не са били оценени според тяхното значение и тежест. Настоящият състав на ВКС намира, че наложеното на подсъдимия наказание отговаря на целите по чл. 36 НК, като не се налице обстоятелства за неговото намаляване по размер.
Съгласно изложените съображения и изчерпателната и законосъобразна обосновка на първоинстанционната присъда, довела до потвърждаването й от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за реализиране на правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т.т. 2-4 НПК, поради което жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65 от 30.09.11 год., постановено по ВНОХД № 035/11 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 1 от 03.02.11 год. по НОХД № С-589/10 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |