Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288

гр. София, 23.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от единадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА


като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 796/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 10540/2019 г. по описа на Софийския градски съд е оставено в сила решение от 14.08.2012 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 10807/2007 г. в частта му, с която е допусната делба между Т. Д. Д. и Л. И. И. на апартамент, с площ от 132.50 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № 64, ет. 4 ( трети надпартерен) при квоти 3/4 ид. ч за Т. Д. Д. и 1/4 ид.ч за Л. И. И.. Със същото решение е отменено решението на СРС в частта му, с която е допусната делба между Т. Д. Д. и Л. И. И. на апартамент с площ от 20 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], № 64, тавански етаж, заедно с таванско помещение от 32 кв.м., находящо се на същия тавански етаж и на таванско помещение, с площ от 10 кв. м., находящо се на същия адрес и на таванско помещение с малко антре от 14,30 кв.м., при равни квоти от 1/2 ид. ч. и вместо него е допусната делба между Т. Д. Д. и Л. И. И. на мезонет, находящ се в [населено място], [улица], № 64 с обща разгърната застроена площ от 186, 8 кв. м., който се състои от първото ниво на мезонета със застроена площ от 112, 10 кв. м. и второто ниво на мезонета със застроена площ от 74, 70 кв. м., заедно с избено помещение от 6 кв. м., със съответните ид. части от общите части на сградата и идеалните части от дворното място, който мезонет е преустроен от тавански апартамент, находящ се в [населено място], [улица], № 64, тавански етаж, с площ от 20 кв. м., заедно с таванско помещение с площ 32, 00 кв. м., находящо се на същия тавански етаж, заедно с всички подобрения, извършени върху апартамента и таванското помещение, заедно с избено помещение с площ от 6 кв. м., заедно с 5, 83/100 ид. ч. от общите части на сградата и идеалните части от дворното място, както и от таванско помещение, находящо се в сградата на [улица], № 64 на таванския етаж, с площ 10 кв. м. и от таванско помещение с малко антре с площ от 14, 30 кв. м. към апартамент на ІV ет. /трети надпартерен етаж/ при квоти от по 1/2 за всеки от съделителите.
В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от Т. Д. Д. против решение от 14.10.2021 г., постановено по гр.д. № 10540/2019 г. по описа на Софийския градски съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение и на трите касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК, като се иска то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен. Касаторът твърди, че върху първия допуснат до делба имот не е възниквала СИО по време на брака му с Л. И. И., защото меродавен момент на придобиването е този на подписване и одобряване на спогодбата от 21.04.1986 г., а не моментът на окончателното изплащане на дела на другия съсобственик. Оспорва се начинът, по който съдът е извършил индивидуализация на процесния мезонет, както и изводът му, че мезонетът е бил обособен от два други несамостоятелни обекта. Касаторът поддържа, че мезонетът е изключителна негова собственост, тъй като таванският апартамент от 20 кв. м. и таванското помещение от 10 кв. м. са закупени от него и преустройството по изграждане на мезонета са извършени по време на фактическа раздяла с бившата му съпруга през периода 2001- 2002 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът навежда основанията по чл. 281, ал. 1 т.1. и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
С писмен отговор Л. И. И. оспорва касационната жалба с доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователност.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от страна по делото с правен интерес от обжалването, срещу въззивно съдебно решение по иск за делба, което подлежи на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 34 ЗС, предявен от Л. И. И. срещу Т. Д. Д. за делба на придобити по време на брака им недвижими имоти: апартамент с площ от 132. 50 кв. м. на четвъртия етаж; апартамент с площ от 20 кв. м. на таванския етаж и таванско помещение от 10 кв. м., находящи се в [населено място], [улица]. В хода на производството Т. Д. Д. е предявил срещу Л. И. И. инцидентен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 21 СК /отм./ за признаването му за изключителен собственик на спорните имоти на основание пълна трансформация на лично имущество.
С решение от 14.08.2012 г., постановено по гр.д. №10807/2007 г. по описа на Софийския районен съд са отхвърлени предявените от Т. Д. Д. срещу Л. И. И. искове за трансформация на лично имущество и е допусната делба между тях на апартамент с площ от 132. 50 кв. при квоти - 1/4 ид.ч. за Л. И. И. и 3/4 ид.ч. за Т. Д. Д., както и на останалите имоти, предмет на спора, при квоти от по 1/2 ид.ч. Това решение е оставено в сила с решение № 1523 от 07.03.2017 г. по възз. гр.д. 16852/2012 г. на Софийски градски съд, като в диспозитива е посочено, че се допуска до делба мезонет с площ от 186, 80 кв. м. , обособен по присъединяване между апартамент с площ от 132, 50 кв. м., на четвъртия етаж, апартамент с площ от 20 кв. м. на таванския етаж, заедно с таванско помещение от 32 кв.м. и таванско помещение от 10 кв. м. при квоти от 1/4 ид.ч. за Л. И. И. и 3/4 ид.ч. за Т. Д. Д. по отношение на първия недвижим имот и при квоти от по 1/2 ид.ч. за останалите имоти.
С определение № 119 от 16.03.2018 г. по гр.д. № 2606/2017 г. на ВКС, I-во г.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в. гр.д. №16852/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. Д. Д. срещу Л. И. И. искове за трансформация на лично имущество относно предявените за делба имоти. В тази част решението е влязло в сила.
С решение № 84 от 02.08.2018 г. по гр.д. № 2606/2017 г. на ВКС, I-во г.о. е отменено решение № 1523 от 07.03.2017 г. по в. гр.д. № 16852/2012 г. на СГС в частта, с която е допусната делба на образувания по присъединяване мезонет, поради необоснованост на извода, че допуснатия до делба имот включва по присъединяване и апартамента от 132.50 кв. м. на четвъртия етаж и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се изследва статутът на имотите, както и за произнасяне за кои имоти и при какви права се допуска делба между съделителите.
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните са сключили брак на 05.03.1977 г. , който е прекратен с развод с влязло в сила решение на 27.10.2004 г.
Съдът е приел, че в резултат на делба, завършила със съдебна спогодба, одобрена от съда, за което е приложен протокол от 21.04.1986 год. от съдебно заседание по гр. дело № 170/86 год. на СРС, Т. Д. е получил в дял апартамент с площ от 132, 50 кв. м., ет. 4 /трети надпартерен етаж/. За уравнение дела на другия съсобственик /за който не се оспорва, че е 1/2 ид. ч./ е следвало да се заплати сумата, посочена в съдебната спогодба.
Въззивният съд е изложил мотиви, че не е спорно, че по време на брака страните са придобили чрез покупко - продажба останалите недвижими имоти. С нотариален акт № ...., т X., нот. дело № 10823/98 г. от 12.08.1998 г. Т. Д. Д. е закупил апартамент , находящ се в [населено място], [улица], № 64,тавански етаж, с площ от 20, 00 кв. м., заедно с таванско помещение с площ 32, 00 кв. м., находящо се на същия тавански етаж, заедно с избено помещение с площ от 6 кв. м. С нотариален акт № .... от 25.08.1999 год., т. I, peг. № 1832, нот. дело № 127/1999 г. Т. Д. е закупил таванско помещение, находящо се в [населено място], [улица], № 64 на таванския етаж, с площ 10 кв. м.
Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че в периода 2000-2002 г. Т. Д. е започнал преустройство на таванския етаж и съседите не са имали възражения по отношение на това преустройство, като не са виждали и чували ищцата по делото да изразява несъгласие с него. Съдът е посочил, че в тази връзка е и приложената нотариално заверена декларация на К. К., Н. К. и М. Р., в която са декларирали, че извършеното от Д. строителство-промяна на предназначението на помещения на таванския етаж и надстрояване е извършено в периода 2001-2002 год.
Въз основа на допуснатата при новото разглеждане на делото съдебно- техническа експертиза е прието за установено, че не е извършвано преустройство на апартамента на 4 -тия етаж от 132,50 кв. м. и той съществува във вида, в който е изграден. Преустройство е извършвано на таванския етаж. Двата имота, описани в исковата молба, не съществуват като самостоятелни обекти, а са включени в площта на новообразувания имот- мезонет, обособен над апартамента от 132, 50 кв. м. Първото ниво на мезонета заема целия пети етаж на сградата и е с площ от 112.10 кв. м. , второто ниво на мезонета е от 74.40 кв. м., а общата му площ е 186.80 кв. м. Същият отговаря на строителните норми за самостоятелен обект в сграда и е издаден акт за търпимост.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил извод, че апартаментът на четвъртия етаж с площ от 132, 50 кв. м. е съсобствен между страните. Съделителят Д. притежава 1/2 ид.ч. от имота на основание наследство. Останалата 1/2 ид.ч. е придобита по силата на извършена делба и с оглед на осъщественото парично уравнение на дела на другия съсобственик, извършено от страните по делото през време на брака им, по отношение на тази идеална част е възникнала съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им е станала обикновена съсобственост при равни квоти. По тези мотиви съдът е допуснал делбата при делбени части от 3/4 за Т. Д. и 1/4 за Л. И.. За неоснователно е счетено възражението на Т. Д., направено във въззивната жалба, че апартаментът е негова изключителна собственост, като е взето предвид, че с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени исковете му за признаване за установено, че спорните имоти са негова собственост на основание на трансформация на лично имущество.
По отношение на останалите имоти, за които е поискано допускане на съдебна делба и намиращи се на таванския етаж на сградата, е прието, че са били несамостоятелни обекти с оглед нормативните изисквания за жилищен имот, закупени са през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност и по време на брака са преустроени в нов самостоятелен обект, също в режим на СИО. Към настоящия момент съществуващият обект е мезонет с характеристиките на самостоятелен обект на правото на собственост, който следва да се допусне до делба при равни квоти. За неоснователно е счетено възражението на съделителя Д., че мезонетът съставлява главна вещ и към нея са присъединени тавански апартамент и тавански помещения, поради което той като собственик на главната вещ е собственик и на мезонета. Съдът е приел, че не е налице такова отнасяне на главна вещ и принадлежност, а е осъществено преустройство на множество обекти /таванските помещения/, закупени по време на брака на страните в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът на касатора за установяване на трансформация на лично имущество относно придобитите през време на брака имоти, намиращи се на таванския етаж.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 266 от14.04.2000 г. по гр.д. № 771/1994 г., I-во г.о. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл в противоречие с решение № 266 от 14.04.2000 г. по гр.д. № 771/1994 г., I-во г.о., като наред с това и не се установява противоречие на изводите на съда с цитираното от касатора решение. В последното е прието, че обстоятелството, че след придобиване на имота единият съпруг е погасил част от задължението за неговото закупуване, не се отразява на правата на съпрузите след развода, като меродавен момент за влагането на личното имущество е този на юридическото придобиване на вещното право. В случая съдът е направил изводите си за наличие на съсобственост, като е съобразил момента на придобиване на собствеността /през време на брака между страните/ , както и че с влязло в сила решение, постановено по възз. гр. д №16852/2012г по описа на СГС , недопуснато до касационно обжалване с определение № 119/16.03.2018г. по гр.д. № 2606/2017г. по описа на ВКС, първо г.о., искът на касатора за установяване на трансформация на лично имущество е отхвърлен.
На следващо място в изложението по чл. 284, ал.3 ГПК е поставен следният въпрос : „Чия е доказателствената тежест на доказване, че изплатената сума за изравняване на дяловете съставлява СИО, т.е. придобита е чрез съвместен принос на съпрузите?“. Въпросът се обосновава с твърдения, че СГС неправилно е приел, че в тежест на Д. е да установи, че е заплатил с лични средства паричното изравняване на дяловете, като се поддържа, че в тежест на ищцата по делото е било да докаже, че плащането е извършено със семейни средства. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – поддържа се противоречие на изводите на съда с решение № 1314 от 02.07.1991 г. по гр.д. №638/1991 г. на ВС, както и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК - поради наличие на противоречива съдебна практика /без да се сочи такава/, както и за разкриване действителното съдържание на т.8, б.„в“ на ППВС № 7/28.11.73г .
Поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, защото не е включен в предмета на спора, по който е постановено обжалваното решение. Както вече се посочи, с влязло в сила между страните решение по исковете за трансформация, които са преюдициални относно иска за делба, е постановено влязло в сила решение по гр.д. №16852/2012г. на СГС, чиято сила на пресъдено нещо е зачетена с обжалваното решение. Въззивният съд не е имал правомощието да пререшава спор, по отношение на който има формирана сила на пресъдено нещо и съответно не е разпределял доказателствена тежест във връзка с оборване презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК /отм./. Липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване и не се налага произнасяне относно наличието на специалните такива по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В допълнение следва да се посочи, че доказателствената тежест при оборване на презумпция се носи не от този, когото тя ползва, а от този, който твърди, че е оборена.
Следващият въпрос, поставен от касатора е : „Възможно ли е при невъзникнало право на съсобственост върху несамостоятелни обекти, каквито са процесният тавански апартамент от 20 кв.м., таванско помещение от 32 кв.м. и таванско помещение от 10 кв.м., закупени от Т. Д., да се изгради в мезонет на две нива ?“. Касаторът сочи, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 44 от 18.05.1971 г. на ОСГК на ВС и с решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр.д. № 3954/2008 г. на ВКС, II –ро г.о. Въпросът е обоснован с твърдения, че съдът не е зачел обстоятелството, че изграждането на мезонета е осъществено през време на фактическата раздяла между страните, моментът на която е посочен в мотивите на решението за допускане на развод, от което и следва, че този мезонет е изграден с лични средства на касатора и липсва съвместен принос за придобиването му, както и че е налице хипотезата на чл. 97 ЗС – към главната вещ са присъединени несамостоятелните обекти, придобити с нотариален акт №..../1998г. и нот. акт № ...../1999г. и касаторът като собственик на мезонета от 186, 86 кв.м. е собственик и на присъединените 62 кв.м.
Поставеният въпрос не е правен такъв по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, защото е фактически, а е и неотносим към конкретния правен спор. За да се приложи разпоредбата на чл. 97 ЗС трябва да се установи, че е съществувала главна вещ /в случая мезонет/, към която да е присъединена друга вещ /таванските помещения, придобити с нотариален акт ..../1998г. и нот. акт № ..../1999г./, каквито факти по делото съдът не е приел за установени. В мотивите на решението изрично е посочено, че няма такова съотнасяне на главна вещ и принадлежност. Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза, съдът е направил извод, че е извършено преустройство на закупените през време на брака помещения, намиращи се на таванския етаж, които са включени в площта на новообразувания имот- мезонет, а не че помещенията са включени в площта на съществувал преди това мезонет. Самият касатор не излага никакви конкретни твърдения относно момент и способ за придобиване право на собственост върху мезонет, към който да са били присъединени впоследствие таванските помещения. Въпросът за произхода на средствата, вложени при преустройството на таванските помещения в мезонет, е ирелевантен при преценката относно съществуването на съсобственост върху обекта. В случая не се касае за изначално придобиване на нов обект, а за възникнала съсобственост при наличието на правната фигура на чл. 95, ал. 2 ЗС, когато новата вещ е създадена в резултат на преустройство и обединяване на съсобствени вещи.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по третия въпрос за задължението на съда да разгледа и прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка. Поставеният въпрос е от обуславящо значение за крайните изводи на съда. По него съдът се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС, като е взел предвид установеното по делото относно момента на придобиване на собствеността /през време на брака между страните/, както и че по въпроса относно произхода на средствата, вложени за придобиване на спорните имоти, е постановено влязло в сила решение на СГС по възз. гр. д №16852/2012г., с което е отхвърлен искът на касатора за установяване трансформация на лично имущество.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.2, предл. последно ГПК за допускане на касационно обжалване - очевидна неправилност на въззивното решение, на която се позовава касаторът в изложението си по чл. 284, ал.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.
Съдът намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.
С оглед изхода на спора в полза на Л. И. И. следва да се присъдят направите пред настоящата инстанция разноски в размер на 800 лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.10.2021г., постановено по възз. гр.д. № 10540/2019г. по описа на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. да заплати на Л. И. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 800 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :