4 гр. д. № 290/2010 г. на ВКС на РБ, І г. о. РЕШЕНИЕ N 96 С., 29.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 22 февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 290/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. М. С. С. е подала касационна жалба срещу решение от 16.11.2009 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.06.2005 г. по гр. д. № 11688/2003 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторката и И. С. К. срещу [фирма],[населено място] искове по чл. 108 ЗС за предаване собствеността върху реална част от имот пл. № 815, от кв. 9 по плана на[населено място], НПЗ “Х. Д. – М.”, с площ от1325 кв. м. и съставляваща югоизточната част на имота. С определение от 01.10.2010 г. състав на ВКС е допуснал касационна проверка на въззивното решение по разрешения с него въпрос реституирано ли е правото на собственост върху целия одържавен на основание ЗНЧИМП терен, който е бил застроен с две сгради, ако към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ едната сграда съществува, а в част от терена след национализацията са построени други стопански сгради. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и намери следното: По делото е установено, че от наследодателите на касаторите, в качеството им на акционери в акционерно дружество “З.-К.”, г. С., е бил отчужден реална част с площ от 2400 кв. м. от недвижим имот, целият представляващ дворно място с площ от 3850 м2 и фабрична сграда, застроена на площ от 658 м2, съставляващ имот пл. № 815, в кв. 9 по плана на[населено място], м. НПЗ “Х. Д.-М.”. При влизане в сила на ЗВСОНИ фабричната сграда застроена на площ от 658 кв. м., състояща се от административна сграда, застроена на площ от 260 кв. м. и производствено хале, застроено на площ от 523 кв. м. ( по данни от договора за доброволна делба), е съществувала реално във вида, в който е била отчуждена, а върху част от дворното място са били построени след национализацията три сгради с обслужващо предназначение: едноетажна сграда на площ от 123 кв. м., с предназначение баня, пристроена към производственото хале; едноетажна сграда на площ от 9.6 кв. м. с предназначение за кантар и едноетажна сграда на площ от 27 кв. м. предназначена за пазачи. Със заповед № РД-57-251 от 17.04.1997 г. на кмета на СО е наредено отписване от книгите за общинска собственост на част от имота с площ от 2400 кв. м. и построената в него фабрична сграда на площ от 658 кв. м. без новопостроените сгради. На основание договор за доброволна делба, сключен между реституираните собственици на 16.07.1999 г., в дял на касаторите е поставена реална част от реституирания имот с площ от 2400 кв. м. и построените в него преди национализацията административна сграда и производствено хале. На 30.06.99 г. между страните е съставен приемателно-предавателен протокол за предаване владението на терен с площ от 2300 кв. м. и реституираните сгради, без изградените след национализацията. Ответникът по иска владее 1325 кв. м. от тази част и отказва доброволно да предаде владението й на правоимащите лица, като поддържа, че владее на правно основание – приемателно-предавателния протокол, в който е посочено че фактически се предава само част от терена, в който са реституираните сгради, а останалата в югоизточна посока остава във владение на ответника. С приета техническа експертиза е установено, че национализираният терен е бил с площ от общо 2646 кв. м. съгласно н. а. за собственост № 21 от 1928 г. и № 104 от 1938 г. В кадастралния план на[населено място], изработен преди 1949 г., имотът е бил заснет с пл. № 1, в кв. 22, с площ от 2660 кв. м. Със заповед от 17.04.1997 г. кметът на С. община е разпоредил деактуване на фабричното здание и неусвоената част от имота около 2400 кв. м. Този имот е заснет в действащия кадастрален план на[населено място] с пл. № 815 по кад. л. 316. По данни от техническата експертиза той е с площ от 2520 кв., тъй като останалите 140 кв. м. попадат в терен на Х.. Застроеният терен и част от незастроения общо в размер на 1200 кв. м. се владее от ответника. След оглед и измервания вещото лице инж. Ем. Й. е изготвил скица, на която е нанесъл реституираните сгради и ползвания от ищците терен, като го е тонирал в син цвят, а ползвания терен от ответника и построените след одържавяването сгради е тонирал в жълт цвят (скица № 2 към заключението на в. л. инж. Й., приета по гр. д. № 11688/03 г. на СРС). Ползваната площ от ответника възлиза на 1325 кв. м. В нея се намират сгради № 4 – съблекални; № 5 - кантар; № 6 – портиерна; по легендата към скица № 2 на в. л инж. Ем. Й.. В скицата няма означена сграда с № 4, а построената на югоизток от № 2 е описана с площ от 183 кв. м. Реституираният терен е определен по скица № 1 от първоначалната експертиза изпълнена от в. л. Й.. Пред въззивния съд е приета друга техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. Св. Б., с която ползвания терен от ответниците по иска е определен с означаването му с цифри и е заключен между точки от 4 до 15 (комбинирана скица № 2, л. 31 по гр. д. № 3679/08 г. на СГС). С експертизата е определен и прилежащия терен към новопостроените сгради. Експертът е достигнал до извода, че реституираният терен без застроения и прилежащия към новопостроените сгради, който съставлява част от имот пл. № 815 и е заключен между т. т. 1-2-3-4-5-К-К,-7-8-М-Л-Л,-O-E,-Г-В-Б-А, -1, не отговаря на изискванията за образуване на парцел, тъй като няма лице на улица спрямо регулационния план на м. „НПЗ-Х. Д.”. Въз основа на тези доказателства възивният съдът е приел, че изводите на първоинстанционния за неоснователност на иска са обосновани и е потвърдил решението. Изводът за неоснователност на иска е направен в противоречие с материалния закон и с разрешението дадено, в ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС на РБ. Поради това, че одържавения терен и част от сградите (стопанска, състояща се от две части - административна и производствена) съществуват при влизане в сила на ЗВСОНИ във вид, който са имали при отчуждаването, по силата на закона – чл. 1 и чл. 2, ал. 3 правото на собственост върху тях е възстановено в полза на наследниците на лицата, от които е бил одържавен. Поради застрояването на част от терена след одържавяването, върху този терен държавата (общината) е запазила право на суперфициарно ползване. То обхваща както пространството застроено със сгради, така и пространството около тях, необходимо за обслужването им. По отношение на този терен, обременен със правото на суперфициарно ползване, изводът за неоснователност на ревандикационния иск е правилен като краен резултат. Правният аргумент за това е, че този терен се ползва от ответника на правно основание. Неправилен е изводът по отношение на останалия незастроен терен, ползван от ответниците, който подлежи на ревандикация. Неоснователно е позоваването на сключено между страните споразумение. Приложения екземпляр от него няма данни за датата на съставянето му. В него не се съдържа индивидуализация на имота, който ще ползва ответника. Формираните волеизявления сочат на намерения за извършване на определени действия, но не и волеизявления за създаване на облигационна връзка между страните. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на въззивното решение. Вместо него ще бъде постановено друго, с което ще бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на ползвания от ответника терен и ответникът ще бъде осъден да предаде владението на тази част от него, която е незастроена и не е необходима за обслужване на стопанските сгради, индивидуализирана по комбинираната скица № 2 между т. т. 15-К-К,-6-7-8-М-Л,-15. Искът по отношение терена, обслужващия новопостроените сгради, който за сграда № 6 е защрихован и ограничен от външната стена на сградата и т. т. О-12-13-14-Л,-М-9, а за сграда № 5 е защрихован и ограничен между т. т. 15-К-К, по комбинираната скица № 2 към заключението на в. л. инж. Св. Б. по гр. д. № 3679/08 г. на СГС, л.31, е неоснователен, поради което въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение, следва да бъде оставено в сила в тази част. Описаната по-горе скица № 2, подписана и от състава на съда, следва да се счита неразделна част от решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, , ал. 1 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски по делото за всички инстанции, които възлизат на сумата 1252.20 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 16.11.2009 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на С. градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.06.2005 г. по гр. д. № 11688/2003 г. на СРС, в частта, с която е отхвърлен иска за незастроената част от терена, ползван от ответника и заключен между т. т. 15-К-К,-6-7-8-М-Л,-15, по скица № 2 към заключението на в. л. инж. Св. Б. по гр. д. № 3679/08 г. на СГС, л.31и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма],[населено място], че М. С. С. и И. С. К., двамата представлявани от адв. Е. Д. от САК, кантора в[населено място], [улица] са собственици на реална част от имот пл. № 815 , в кв. 19, по плана на[населено място], НПЗ “Х. Д. – М.”, която част е с площ от 1300 кв. м., и е нанесена в комбинирана скица № 2 към заключението на в. л. Св. Б. по гр. д. № 3679/08 г. на СГС, л.31, между т. т. 4-5-К,-6-7-8-М-9-10-11-12-13-14-Л,-15-4, която скица подписана и от състава на съда, да се счита неразделна част от решението ОСЪЖДА [фирма],[населено място] да предаде на М. С. С. и И. С. К., двамата он[населено място], [улица] и представлявани от адв. Е. Д. от САК, кантора в[населено място], [улица], владението на собствения им недвижим имот, съставляващ реална част от имот пл. № 815, в кв. 19, по плана на[населено място], НПЗ “Х. Д. – М.”, без частта от него необходима за обслужването на сгради №№ 5 и 6, която незастроена част е площта, заключена между точките 15-К-К,-6-7-8-М-Л,-15 в комбинирана скица № 2 към заключението на в. л. Св. Б. по гр. д. № 3679/08 г. на СГС, л.31, която скица подписана и от членовете на състава на съда да се счита неразделна част от решението, както и да им заплати направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1252.20 (хиляда двеста петдесет и два и 0.20) лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.11.2009 г. по гр. д. № 3679/2008 г. на С. градски съд в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.