4 Р Е Ш Е Н И Е № 521 София, 12 декември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на четвърти ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1802 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения К. М. Авджийски, депозирано чрез неговия защитник, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 16 от 25. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 387 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Перник. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушено право на защита и неизпълнение на задълженията на въззивния съд по чл. 339, ал. 2 от НПК. Претендира се отмяната на въззивното решение и упражняване правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Осъденият не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения Авджийски за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице, имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 888 от 09. 10. 2012 год., постановена по НОХД № 1827 / 2011 год., по описа на Районен съд – гр.Перник, осъденият Авджийски бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е били наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години и „глоба” в размер 4826 лв., представляваща двукратния размер на пазарната цена на държаните акцизни стоки. Недоволен от постановената присъда останал осъдения който обжалвал същата, излагайки пред въззивната инстанция оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила, свързани с проведения анализ на събраните по делото доказателства и ограничаване правото му на защита. С атакуваното по реда на възобнояването въззивно решение № 16 от 25. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 387 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Перник, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационният съд намира релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснато от въззивната инстанция, нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въз основа на комплексната преценка на събрания по предвидения от закона процесуален ред доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, по делото се установяват по категоричен и несъмнен начин. Този извод, е изграден на базата на различни, кореспондиращи си доказателствени източници. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена от инстанционните съдилища и в частност, от въззивната инстанция, при съобразяване с принципа, визиран в разпоредбата на чл. 14 НПК. Въззивният съд достатъчно аргументирано е отговорил на доводите на защитата на осъдения /наведени междувпрочем по същество и в искането за възобновяване/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения, на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения Авджийски престъпление е било правилно квалифицирано, като са изложени необходимите доводи касателно елементите от обективната страна на престъпния състав. Релевираното в искането оплакване за нарушено право на защита поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 284 от НПК е неоснователно. Видно от материалите по делото /л. 46 от първ. пр-во/, веществени доказателства са били предявени на страните. Част от акцизните стоки без бандерол, предмет на престъпното деяние извършено от осъдения, не са били предявени поради обективна причина за която съдът и страните са били надлежно уведомени /л. 42 от първ. пр.-во/. Липсата на част от предмета на престъплението обаче, по никакъв начин не рефлектира нито върху доказаността на авторството на деянието или резултата от проведеното дактилоскопно изследване, нито пък по същество, е довела до ограничаване правото на защита на осъденото лице. Всякакви възможни съмнения касателно установените дактилоскопни следи /оставени върху част от предмета на престъплението от средния пръст на лявата ръка на осъдения Авджийски/ са били законосъобразно отстранени чрез внимателен анализ на експертното дактилоскопно заключение, включая и разясненията дадени от експерта в съдебно заседание, писмените доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели. средства. Така, на възраженията на осъдения и неговата защита е бил даден надлежен отговор, а правото на защита на Авджийски, обезпечено в пълен обем. Възраженията на защитата, свързани с неправилното тълкуване, респективно, липсата, на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието, не могат да бъдат споделени. По делото са налице в достатъчен обем доказателства, установени посредством гласни и писмени доказателствени средства /показанията на свид. Г., свид. И., свид. М., свид. Н., протоколите за оглед и претърсване и изземване и др./, корелиращи и с експертните заключения, които в своята взаимовръзка, водят именно до изводите, достигнати от инстанционните съдилища. Тук следва да се посочи, че при сторения доказателствен анализ, нито районния съд, нито пък въззивната инстанция, са допуснали каквито и да е било нарушения, на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК, обстоятелство, обуславящо неоснователността на направеното в тази насока с искането, оплакване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Авджийски, за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. М. Авджийски за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на влязло в сила въззивно решение № 16 от 25. 02. 2013 год. постановено по ВНОХД № 387 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр.Перник. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.