5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 544 С.,11.07.2011 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Й. изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 503/2011 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място] против определение № 159 от 29.03.2011 г. по в. ч. т. д. № 186/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 354 от 28.01.2011 г. по т. д. № 1307/2010 г. С първоинстанционния акт е оставено без уважение направеното от частния касатор, ответник по предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 ГПК, възражение за местна подсъдност. В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му и уважаване на възражението за подсъдност. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, като е обосновано становището, че съобразно тези норми предявените искове са подсъдни на Софийски градски съд, а не на Варненски окръжен съд. Освен това, частният касатор счита, че в нарушение на процесуалните правила и практиката на ВКС /определение № 181 от 08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на ІІ т. о./ въззивният съд се е самосезирал, като е приел наличието на няколко основания за прилагане на изборната местна подсъдност, определяща Варненски окръжен съд като местно компетентен /чл. 113 ГПК и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК/, без самият ищец да се е позовал на тях. Развити са подробни съображения и във връзка с допустимостта на частната касационна жалба, подкрепени с цитиране на конкретна практика на ВКС. Именно с въпросите, свързани с определянето на местно компетентния съд при предявени преки искове по чл. 226, ал. 1 ГПК срещу застрахователя и с приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1, изр. 2 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, е обосновано допускането на касационното обжалване на атакуваното определение, като по отношение на тях се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд /конкретно цитирана и приложена/. Ответницата по частната касационна жалба – Т. Г. Г. от [населено място], [община], Област В. – оспорва същата като недопустима и неоснователна в писмен отговор от 01.06.2011 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Съгласно установената от ВКС практика, част от която е цитирана и приложена от частния касатор /определение № 183 от 17.02.2010 г. по ч. т. д. № 101/2010 г. на І т. о.; определение № 102 от 26.02.2010 г. по ч. гр. д. № 82/2010 г. на ІІІ г. о. и определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/20109 г. на ІІ т. о./, въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по възражение за местна подсъдност /каквото е и настоящото/, са от категорията актове по чл. 274, ал. 3 ГПК, подлежащи на касационен контрол. Ето защо, подадената от Застрахователно акционерно дружество [фирма] частната касационна жалба е процесуално допустима, а направеното в тази връзка възражение от ответницата по нея Т. Г. Г. е неоснователно. Поради това, че на частния касатор не е връчен препис от въззивното определение, срокът за обжалването му следва да се преценява с оглед датата 12.04.2011 г., на която на същия е връчен препис от определение № 1272 от 01.04.2011 г. за възобновяване на производството по т. д. №[ЕИК] г. на Варненски окръжен съд. Изчислен спрямо посочената дата, едноседмичният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 19.04.2011 г. В случая този срок е спазен, тъй като, видно поставения върху пощенския плик печат, частната жалба е подадена именно на тази дата. Процесуалната допустимост на частната касационна жалба налага извършване на преценка относно наличието на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. За да потвърди обжалваното определение, с което Варненски окръжен съд е оставил без уважение направеното от [фирма] възражение за местна подсъдност на предявените срещу него обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че доколкото претенциите на ищцата произтичат от застрахователно правоотношение, същата се явява потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса за застраховането и поради това се ползва от предвиденото в чл. 113 ГПК право да предяви исковете по своя настоящ или постоянен адрес. В подкрепа на това становище е цитирана и практика на ВКС – определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 158 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. № 102/2010 г. на ІІ т. о. Освен това, според решаващия състав, възможността на ищцата да избере Варненски окръжен съд като местно компетентен да разгледа предявените от нея искове произтича и от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като спорът е възникнал от преки отношения с поделение на юридическото лице-ответник в [населено място], извод за съществуването на каквото е направен в резултат от извършена справка за търговската мрежа на ЗАД [фирма] в Интернет /www.ozk.bg/, установяваща наличието на две представителства и ликвидационен център на застрахователя в [населено място]. С оглед мотивите на атакуваното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото следва да бъде допуснато по поставения от частния касатор въпрос, свързан с нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на делото, така и твърдяното противоречие с практиката на ВКС – определение № 181 от 08.02.2011 г. по ч. т. д № 984/2010 г. на ІІ т. о. Доколкото произнасянето по останалите въпроси е в пряка зависимост от решаването на този въпрос, по отношение на същите не следва да бъдат преценявани предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Постановеното от въззивния съд определение е в отклонение от създадената по приложението на чл. 119, ал. 3 ГПК практика на ВКС, обективирана както в цитираното по-горе определение, така и в други актове на ВКС /напр. определение № 158 от 01.03.2010 г.по ч. т. д. № 102/2010 г. на ВКС, ІІ т. о./, според която предвидената в чл. 113 ГПК и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК специална подсъдност е изборна; същата дерогира общата подсъдност по чл. 105, респ. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК и е предоставена на определени лица, поради което не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с наличието на визираните в тези норми предпоставки. В конкретния случай, подадената от Т. Г. Г. искова молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на сезирания съд – Варненски окръжен съд. Съображения за избора на този съд като местно компетентен по предявените искове са изложени в депозираната допълнителна искова молба, в която ищцата е заявила становище за неоснователност на релевираното от ответника-застраховател възражение за местна подсъдност по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК, като е обосновала подаването на исковата молба пред Варненски окръжен съд с предмета на претенциите си – присъждане на обезщетения за вреди от непозволено увреждане и с разпоредбата на чл. 115 ГПК, даваща право за предявяване на тези искове по местоизвършване на деянието. С оглед диспозитивното начало на процеса, при решаването на въпроса за местната подсъдност е следвало да бъде извършена преценка единствено относно наличието на предпоставките за приложимост на изборната подсъдност по чл. 115 ГПК, на която именно се е позовала ищцата. Като е обосновал компетентността на сезирания съд с разпоредбите на чл. 113 ГПК и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, на които ищцата не се е позовавала, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а въпросът за местната подсъдност на спора – следва да бъде решен от настоящия състав. Направеното от ответника по исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 ЗК Застрахователно акционерно дружество [фирма] възражение за местна подсъдност е основателно. Доколкото седалището на същия се намира в [населено място] /видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние/, местно компетентен да разгледа предявените срещу него искове съобразно общата разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК е Софийски градски съд. Като неоснователен в тази връзка следва да се прецени доводът на ищцата за приложимост на разпоредбата на чл. 115 ГПК, съобразно която искът за вреди може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието. Процесуалното правило на чл. 115 ГПК би намерило приложение единствено при предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на увреждането, но не и при искове по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, чиято отговорност произтича от договорно правоотношение, а не от непозволено увреждане. В този смисъл е налице и съдебната практика /напр. определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч. т. д. № 20/2009 Г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 3 от 06.01.2010 г. по ч. т. д. № 770/2009 г. на ІІ т. о./. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че постановеното от Варненски апелативен съд определение следва да бъде отменено, като делото бъде изпратено за разглеждане на Софийски градски съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 159 от 29.03.2011 г. по в. ч. т. д. № 186/2011 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение № 354 от 28.01.2011 г. по т. д. № 1307/2010 г. на Варненски окръжен съд, вместо което постановява: ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Софийски градски съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: