Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 11 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА н. дело № 696 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Е. Х. против въззивно решение № 357/26.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 473/2010 г. В жалбата се излага довод за явна несправедливост на наказанието поради неприлагане на чл. 66 от НК, като се иска това да бъде направено от ВКС. В допълнение към жалбата, представено с срока по чл. 351 ал. 3 от НПК този довод се поддържа. Едновременно с това се изтъкват съображения за неразяснени права по повод провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК и последиците от нея, като се претендира връщане на делото за ново разглеждане по общия ред, при което да бъдат отстранени и множество процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване на фактическата обстановка по делото. Подсъдимият и служебният му защитник, редовно призовани за с. з. пред ВКС, не се явяват. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна.. Същото становище изразяват явилият се частен обвинител К. П., както и повереника на неявилите се такива адв. Г.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 41/21.04.2010 г. по НОХД № 72/2010 г. Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Е. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „б” и „в”, вр. чл. 242 ал. 1 от НК, за което във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и го е осъдил да заплати направените по делото разноски. С въззивното решение, предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко, с оглед допълнението към касационната жалба, в което са релевирани доводи за процесуални нарушения, изразили се в липса на разяснени права по повод провеждане на съкратено съдебно следствие и последиците от това, следва да се отрази, че те са изцяло неоснователни. Видно от приложените по делото материали подсъдимият писмено е заявил искане делото да се разгледа по глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК (вж. молба на л. 81 от НОХД № 72/2010 г.), потвърдил е тази своя позиция в с. з. на 21.04.2010 г. и при проведеното предварителното изслушване изрично е признал фактите, изложени в обвинителния акт. В съгласие с изискването по чл. 372 ал. 1 от НПК съдът го е уведомил за последиците от този негов избор, а именно, че събраните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата. Надлежно е изпълнил и задължението си по чл. 372 ал. 4 от НПК. В мотивите си първостепенният съд подробно е възпроизвел фактологията, описана в обвинителния акт, която е намерил и за обективно подкрепена от събраните по делото доказателства и признанието на подсъдимия. Поради това ВКС намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че в случая процесуалните права на Х. са били нарушени, като това важи и по повод оплакванията му за неизяснена фактическа обстановка. Всъщност, по всички тези въпроси въззивният съд е изложил подробни съображения, като изрично е проверил и ясно отразил, че доброволно признание от подсъдимия е обхващало всички обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и то е било подкрепено от останалите подробно изброени доказателствени средства, а също и експертни заключения. Поради това и оттеглянето на признанието се явява недопустимо, като такова е положението и в производството пред касационната инстанция. В този смисъл всички възражения относно фактическата обстановка, която понастоящем подсъдимия твърди, че е различна, не могат да бъдат обсъждани. По отношение на втория релевиран довод за явна несправедливост на наказанието поради неприлагане на чл. 66 ал. 1 от НК, ВКС отчита и него за неоснователен. Наказанието на подсъдимия е било отмерено на 1 година и 6 месеца, като в тази връзка конкретното поведение на пострадалите като съпричинители на резултатите (смърт на В. Т. и средна телена повреда на П. М.) е било отчетено като изключително смекчаващо обстоятелство с голяма тежест и то е било преценено в съчетание с други, сред които признанието на вина на досъдебната фаза и изразено разкаяние. Само размерът на наказанието лишаване от свобода, което се изисква да е до 3 години обаче не обуславя приложение на чл. 66 ал. 1 от НК. Необходимо е подсъдимият да не е осъждан за престъпление от общ характер, както и съдебна констатация, че целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения да могат да бъдат постигнати по този начин. В случая е съвсем видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост на Х., че той е осъждан за престъпления от общ характер многократно, като е изтърпявал и ефективно наложени му наказания по НОХД № 148/1998 г. (изтърпяно на 14.02.2006 г.) и № 151/2004 г.(изтърпяно на 12.05.2006 г. и приспаднато при групиране с наказания по други дела). Деянието по настоящото дело е било извършено на 06.09.2007 г. и съответно не са били изтекли нито сроковете по чл. 88а, вр. чл. 86 от НК за реабилитация по право, нито по чл. 87 от НК за съдебна такава, в какъвто аспект са били и констатациите на въззивния съд. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 357/26.10.2010 г. на Софийски апелативен съд, НК, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 473/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.