1 Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. София, 01.07.2016г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3527/2015 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на К. В. Ц. срещу решение № 2190 от 28.11.2014г , допълнено с решение №206 от 02.02.2015г по в.гр.дело № 2385/2014г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение от 14.02.2014г по гр.д №[ЕГН] г на Софийски градски съд е уважен иск на основание чл. 79 ал.1 във вр. чл.284 ал. ЗЗД и ответникът , понастоящем касатор ,е осъден да заплати сумите 48 000 евро ,37 570 лева и 24 900 щатски долара ,които е получил , съответно е бил длъжен да отчете като довереник , по силата на договор за поръчка с ищеца В. В. ,руски гражданин . В касационната жалба се изтъква неправилност на решението , като постановено при съществено нарушение на процесуални правила ,в противоречие със закона и необосновано Поддържа се и оплакване за недопустимо произнасяне в частта за разноските. В нарушение на процесуалния закон са приети за безспорни обстоятелства , които са спорни ,а именно какви суми са получавани и дали са получавани от ответника ,в частност по парични преводи чрез системата У. Ю. (W. U.). В нарушение на чл.226, ал.2 ГПК от въззивния съд е прието доказателство , което не е ново - ищецът е могъл да се снабди с него при завеждане на иска. Нарушен е чл.235 ГПК, съдът не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата , подлежащи на изясняване. Представените от ищеца документи за паричен превод документи са частни , не доказват получаване на пари, а само какво ищецът е наредил. Въззивният съд неправилно и незаконосъобразно приема обратното. Няма мотиви , не е ясно откъде съдът прави заключение за получаване на парите ,заявени чрез У. Ю. и за дължимост на присъденото .Искът е останал недоказан по основание и размер и по същество се пледира за отхвърлянето му , по съображения изложени в писмена защита. Претендират се разноски по списък . Ответникът по касационната жалба В. В. Г. , представляван от адв. И.Т.С. я оспорва . Удостоверението на П. - ОАД като банка, от чийто клон на W. U. в [населено място] са изпратени процесните суми , е доказателство ,че същите са изплатени на ответника по иска Претендират се разноски. С определение №1173 от 09.12.2015г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане само в една част ,касаеща въззивното решение по иска за сумата 24 900 щатски долара на основание чл. 79 ал.1,във вр. чл. 284 ал.2 ЗЗД, по въпроса представляват ли заявленията за изпращане на пари по системата „У. Ю.”(W. U.) документи , удостоверяващи получаването им от лицето, в чиято полза са наредени и как се прилага чл.154 ГПК при отсъствието на доказателство по какъв начин наредените парични суми са получени . В останалата част касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато и същото е влязло в сила . В допуснатата до касационно обжалване част на решението въззивният съд е приел иска на основание чл. 79 ал.1 във вр. чл.284 , ал.2 ЗЗД за основателен и доказан в предявения размер от 24 900 щатски долара въз основа на представени 6 бр.заявления за изпращане на пари от В. В. Г. на К. В. Ц. чрез W. U.,на руски език , придружени с превод . Софийски апелативен съд е приел ,че последният ги е получил . В подкрепа на този извод е изтъкнал писмо на Ц. до ищеца с дата 07.08.2012г , в което се съдържа признание за получаване на сумата в щатски долари ,за която включително му е бил поискан отчет от довереника . По въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : Предвид Директива 2007/64/ЕО на Съвета от 13 ноември 2007г относно платежните услуги във вътрешния пазар и Регламент ЕО №1781/2006 г на Съвета, във вътрешното право на Р.България от 01.11.2009г е в сила Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), както и приетата от УС на Българската народна банка Наредба№ 3/16.07.2009г за изискванията към платежните операции. Съгласно този приложим в случая закон, платежно нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги,с което се разпорежда изпълнението на платежна операция , а наличнен паричен превод е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на негово или на получателя име, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или друг доставчик, действащ от негово име. Услугата за парични преводи ,която се предлага от W. U. I. B. G. със седалище В. ( в сътрудничество с W. U. I. L.) в над 200 държави , доказана като заявена от ищеца по делото,отговаря на това определение. За нея не се изисква нито изпращачът, нито получателят да имат разкрити банкови сметки, но нейното реализиране на територията на Р.България във всички случаи е посредством доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС. Когато изпращач, или получател оспорват пред доставчика изпълнението на услугата по платежно нареждане, или по директен превод на пари , прилага се доказателственото правило на чл. 59 от Директива 2007/64/ЕО (възпроизведено в чл. 56 ЗПУПС) относно установяването на автентичността и изпълнението на всички платежни транзакции в страната. Правилото се отнася както за банките , така и за платежните институции ,регистрирани по реда на чл. 7 от Наредба № 16/16.07.2009г на БНБ, между които и W. U. . Когато изпращач, или получател на паричен превод оспорват в правоотношенията си изпълнението на транзакция , в частност получаването на паричната сума от посочен в заявката получател - физическо лице, издаваните от доставчика на платежни услуги документи за нейното регистриране идентифицират тразакцията , но сами по себе си не са достатъчно доказателство за получаване на парите, тъй като не се касае за официален, обвързващ съда свидетелстващ документ , удостоверяващ този факт . Документ , който не е първичен относно факта на получаване на паричната сума от посоченото физическо лице – получател и не се касае и за превод по негова банкова сметка , която да е заверена безкасово с исковата сума (чл.75,ал.3 ЗЗД,чл.305 ТЗ), носи диференцирана вторична информация,подобно на регламентираните в чл. 6, ал.2 от Закона за счетоводството вторични документи. Той следва да е основан на първично осчетовояване при платежната институция по смисъла на ЗПУПС, пред която е проверена самоличността на получателя, оформен е формуляр за получаване съгласно условията на доставката и парите са получени, но няма законова презумпция за това. Ето защо и в този случай приложение намира разрешението, указано в реш.№ 187/2013г по т.д №436/2012 ІІ т.о на ВКС и цитираната в него съдебна практика . Когато при предпоставките на чл. 182 ГПК са необходими специални знания за проверка на оспорените документи ,съдът следва да прояви активност , като укаже на ползващата се от тях страна за необходимостта от съответната експертиза - за проверка на първичната счетоводна документация при доставчика. Оспорването на производен счетоводен документ по смисъла на чл.182 ГПК, издаден от платежна институция , не е по реда за оспорване на официални свидетелстващи документи и се реализира чрез оспорване на факта, а не на писменото доказателство. Независимо дали издателят е лицензирана на територията на страната платежна институция или чужда банка ,оспорването е предпоставката за възлагане на доказателствената тежест по чл. 154 ал.1 ГПК на ползващата от документа страна. Тук обаче общото правило за доказателствената тежест при оспорване намира израз в необходимостта да се осъществи проверка за правомерно използване на конкретен платежен инструмент и документна обоснованост при тразакцията. Използването на конкретен платежен инструмент се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Проверката е за спазване принципите за първично осчетоводяване , въз основа на изискването за счетоводната отчетност на платежните институции при предоставените от тях платежни услуги в страната (чл. 22 ЗПУПС), тъй като съгласно чл.182 ГПК това е условието, с което законът скрепва доказателствената сила на подобен документ в случай на спор относно получаването на парични суми . Предвид гореизложеното , касационната жалба е основателна в основния си довод за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение , в допуснатата до касационно обжалване част. На първо място въззивният съд е следвало да отчете пропуск в доклада на първоинстанционния съд по отношение на това кои обстоятелства се признават (чл. 146 ал.1т.3 ГПК) и в тази връзка да отчете липсата на указание до ищеца по смисъла на чл. 146, ал.2 ГПК , предвид възложената му съгласно чл. 154 ал.1 ГПК доказателствена тежест при оспорени частни документи, издадени от платежна институция, за които следва да се приложи чл.182 и в случая чл. 195 и сл. ГПК . Първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на ищеца и процесуалните правила , като при тези свои пропуски е отхвърлил иска като недоказан с единственото съображение, че документите са частни свидетелстващи и поради това не установяват получаването на парите. Въззивният съд е нарушил правото на защита на ответника , като е оставил без последици оспорването, че сумите по шестте заявки за паричен превод чрез W. U. са получени. Не е съобразена компетентността на въззивната инстанция като съд по същество , която е следвало да намери израз в даване на съответните процесуални възможности,или указвания за жалбоподателя, включително извършване на тези процесуални действия , които са служебно задължение.Без това , правилото на чл. 154 ал.1 ГПК не може да бъде съответно приложено при решаващата дейност на съда . След като правилно е приел като ново доказателство представения с въззивната жалба документ от 18.03.2014г на Първа Републиканска Банка –ОАД, [населено място] с превод на български език ( с определение от 27.06.2014г по чл.267 ГПК) ,въззивният съд не го е обсъдил при решаващата си дейност,с което на практика го е изключил от доказателствата. Въз основа на шестте броя заявления за паричен превод W. U.,приети от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел сумите за получени от ответника , без да изложи мотивите си за това. Единственото съображение в подкрепа на крайния извод по основанието на иска в тази част , е че ответникът бил направил извънсъдебно признание в кореспонденцията си с ищеца - писмо от 28.12.2012г ,изпратено като отговор на запитване относно тези суми включително . Този извод е в противоречие с явното съдържание на представеното писмо. В него ответникът е заявил на ищеца по повод превода от 22 800 щ. долара включително , че поради активния за отпуски летен период на годината няма как да му даде поискания отчет, че ще направи необходимите справки , както в личните си архиви , така и в счетоводството си и общо е уверил доверителя си , че всички средства , с които е оперирал е насочвал единствено за защита на интересите му на територията на страната. Изявлението не съдържа белезите на признание относно спорния факт на получаване и въз основа на него не може да се гради извод, че щом като ответникът не оспорва упълномощаването си да тегли суми от сметки на ищеца и обстоятелството че го е правил , признава и за получаването на конкретните преводи чрез W. U. . Налага се отмяна на въззивното решение в обжалваната част и връщане на делото на на Софийски апелативен съд ,за разглеждане от друг състав ,който ще се поизнесе и по въпроса за разноските .Връщането на делото за ново разглеждане налага да се добави , че издаденото на ищеца от руската банка оператор по превода писмено доказателство ,представено допълнително , няма да отмени необходимостта от указване на съответната експертна проверка дали тразакцията е осъществена при заявените пред W. U. условия - доколкото при новото разглеждане на делото страните поддържат фактическите си твърдения и становищата си.При различините системи за парични преводи индивидуализиращите транзакцията признаци са различни, като не винаги идентификаторът е по приложимия за банките стандарт на територията на страната (чл. 4, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 2009 г.). Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение № 2190 от 28.11.2014г , допълнено с решение №206 от 02.02.2015г по в.гр.дело № 2385/2014г. на Софийски апелативен съд в частта , с която К. В. Ц. е осъден да заплати на В. В. Г., гражданин на Руската Федерация , представляван от адв. И. С. от САК сумата 24 900 щатски долара със законните последици , на основание чл. 79 ал.1,във вр чл. 284 ал.2 ЗЗД . Връща делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане ,от друг състав ,в отменената част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: