Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  28   София, 05 февруари   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева       ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Татяна Кънчева   при секретар Кристина Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 683 /2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия К. Г. А. против решение № 196 от 12.10.2009 г. по внохд № 381/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че наложеното на касатора наказание е явно несправедливо и се отправя искане за неговото намаляване в съответствие със смекчаващите отговорността обстоятелства. Представителят на прокуратурата пледира за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347,ал.1 от НПК, установи следното : Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, с присъда № 111 от 03.08.2009 г. признал подсъдимия К. Г. А. за виновен в това, че през периода от 28.12.2008 г. до 21.01.2009 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел от шест лица чужди движими вещи на обща стойност 1430,30 лева, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1,т.4 във вр. с чл. 198, ал.1, чл. 29 ,ал.1, б.”а” и б.”б” и чл. 26 и чл. 58 а вр. с чл. 55, ал.1 от НК му наложил наказание четири години и единадесет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Съгласно чл. 59 ,ал.1, т.1 от НК съдът приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан по настоящето производство. Пловдивският апелативен съд с решение № 196 от 12.10.2009 г. по внохд № 381/2009 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Бланкетно посочената в нея необоснованост на атакувания съдебен акт не е касационно основание и не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. Единственото допустимо оплакване за явна несправедливост на определената санкция не може да бъде уважено по следните съображения: Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия, от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК и съдът е спазил разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, определяйки наказание при условията на чл. 55 , ал.1 от НК под най-ниския предел от пет години лишаване от свобода, посочен от законодателя в санкционната част на чл.199, ал.1, т.4 от НК. При проверка на дейността на първата инстанция по индивидуализация на наказанието въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Той е съобразил значението на направеното самопризнание и не е подходил формално към спазване на императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, намалявайки минимално допустимата санкция само с един месец. Съдът се е ръководил от задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 на ОСНК от 06.04.2009 г. по тд № 1от 2008 г., т.7, и адекватно е оценил процесуалното поведение на подсъдимия в досъдебната фаза. Неговите обяснения не са с решаващо приносно значение за разкриване на обективната истина в процеса предвид останалите, събрани без участието му, доказателствени средства. Много точно апелативната инстанция е акцентирала върху обществената опасност на престъпната дейност на подсъдимия, включваща нападения върху шест жени, избрани поради по-високата им степен на беззащитност, тъй като се движели сами в притъмняващата част на денонощието. Следва да бъде споделено и разбирането за висока степен на обществена опасност на подсъдимия А. Той е осъждан четиринадесет пъти извън случаите, даващи основание за квалифициране на деянието като опасен рецидив. Това показва трайно установено асоциално поведение и липса на респект от наложени и изтърпяни наказания. Младата възраст на касатора като хипотетична възможност за податливост към превъзпитание е съобразена по максимално благоприятен за подсъдимия начин. Обсъдена е и неговата зависимост към хероина, установена чрез съдебно-психиатрична експертиза. Правилно двете предходни инстанции са дефинирали тази пристрастеност като основен мотив за престъпното поведение на подсъдимия , но са подчертали отсъствието на данни за интоксикация или тежка абстиненция. Подсъдимият, въпреки порока си, е съхранил възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си при извършване на инкриминираните деяния. Не е констатиран интелектуален или волеви дефицит, обусловен от фактори извън избрания от подсъдимия начин на живот. Няма основание за намаляване на наложеното наказание,което в определения размер съответства на целите по чл.36 НК. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение ,     Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196 от 12.10.2009 г. по внохд № 381/2009 г. на Пловдивския апелативен съд.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ : 1     2.