Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
София, 21.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети май през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1236 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на С. К. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на СГС,ІІ-“а” въззивен състав, постановено на 31.07.2009г. по гр.д.№3564/2007г.,с което е оставено в сила решение от 21.02.2005г.,постановено по гр.д.№8846/1996г. по описа на СРС,43 състав,с което е отхвърлен предявеният от нея срещу З. Г. Х.,Г. Х. Х. и С. о. иск за признаване правото й на собственост върху УПИ * и УПИ * /бивш имот */ от кв.47,гр.С.,местност “в.з.Г. б.”.
В молбата за отмяна се поддържа,че след приключване на производството по делото е образувано тълкувателно дело №3/2010г. на ОСГК на ВКС,по което е постановено ТР №3 от 28.03.2011г.,което представлява според молителя ново обстоятелство от съществено значение за делото,което не й е било известно при неговото решаване.
Ответниците по касационна жалба З. Г. Х. и Г. Х. Х. изразяват становище,че молбата за отмяна е неоснователна по съображения,изложени в открито съдебно заседание и в представена в същото писмена защита. Претендират да им бъдат заплатени направените по делото разноски.
С определение №45/06.02.2012г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. Новите обстоятелства обуславят наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение само ако са свързани с осъществяването на факти от действителността, имащи значение за конкретния правния спор,с възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение, в настоящия случай с нанасянето на възстановен по реда на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ имот в действащия регулационен план,неговото техническо определяне,а оттам и възстановяването на правото на собственост в реални граници и трансформирането на съответните права в право на собственост върху урегулиран поземлен имот, и то само ако са съществували към момента на приключване на съдебното дирене,но по обективни причини страната не е могла да ги установи.
Тълкувателните решения на ВКС не представляват подобно обстоятелство на първо място по причина,че не касаят осъществяването на факт от обективната действителност,който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти,нито представляват нови доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК,тъй като не удостоверяват осъществяването на такива факти. Те съдържат принципно становище по тълкуването на определени правни норми. Значението им е свързано със задължението на решаващия съд да съобрази така даденото тълкуване при прилагането на правната норма,но не е обвързано с осъществяването на конкретни факти от действителността,които да имат пряко и непосредствено значение за разрешаването на конкретния правен спор,тъй като само по себе си тълкувателното решение не рефлектира върху конкретните правоотношения /няма за последица промяна в съществуващи конкретни правоотношения,нито създава такива/. Установеното в чл.303,ал.1,т.1 ГПК основание за отмяна касае фактическата страна на конкретния правен спор /осъществили се преди приключване на съдебното дирене факти и обстоятелства/, докато тълкувателното решение разрешава правен въпрос с цел уеднаквяване на съдебната практика и преодоляване на съществуващите противоречия занапред,като дадените с него указания по приложението на закона могат да намерят приложение само по дела, производството по които все още не е приключило с влязло в сила решение. Законът не предвижда възможност влезли в сила съдебни решения да бъдат отменяни по причина,че след тяхното влизане в сила ВКС е изразил в тълкувателно решение становище по приложението на правна норма,което е различно от възприетото от съда при постановяване на решението по вече приключилия правен спор.
С оглед на това настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и подадената от С. К. П. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. К. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение на СГС,ІІ-“а” въззивен състав,постановено на 31.07.2009г. по гр.д.№3564/2007г.,с което е оставено в сила решение от 21.02.2005г.,постановено по гр.д.№8846/1996г. по описа на СРС,43 състав.
ОСЪЖДА С. К. П. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на З. Г. Х. и Г. Х. Х. сумата 400лв./ четиристотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: |