Ключови фрази


5

Р Е Ш Е Н И Е



№ 60033
София, 03.06.2021 година


В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

При участието на секретаря: А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 614/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“, [населено място] е подал касационна жалба против решение №2574 от 22.11.2019г. по т.д.3755/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено частично решение №925 от 16.05.2019г. по т.д. №500/18г. на Софийски градски съд, в частта, с която иска с правно основание чл.405 КЗ, предявен от „ Елпида -2003“ ООД, [населено място] против“Алианц България „АД, [населено място] е отхвърлен за сумата 32664.20лв. и по същество иска за тази сума е уважен, както и в частта за разноските.

Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Е. М. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложено разбирането за неправилност на изводите на съда обосновани чрез игнориране на обстоятелството, че ищецът не е доказал твърденията си, че в хипотеза на оставени документи в колата намаляването на застрахователното обезщетение следва да бъде сведено до 20 % от нейната стойност, а съдът не е мотивирал извода си, че това намаляване следва да бъде 30 %. Поддържано е още, че съдът е нарушил материалния закон като не е приложил разпоредбата на чл.20а ЗЗД и не е съобразил установената фактическа обстановка и нарушаването от страна на ищеца на задължението, поето от него с т. 50.7 от ОУ към договора.

Ответникът по касация -„Елпида -2003“ ООД, [населено място], чрез пълномощника си адв. Т. Полежанова е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 614 от 01.12.2020г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2,предл.3-то ГПК.

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение №925 от 16.05.2019г. по т.д. №500/18г. на Софийски градски съд, в частта, с която иска с правно основание чл.405 КЗ, предявен от „Елпида -2003“ ООД, [населено място] против“Алианц България „АД, [населено място] е отхвърлен за сумата 32 664.20лв., по същество е уважил иска за тази сума, като е оставил в сила решението на СГС за отхвърлянето му в останалата част до пълният предявен размер от 48 990.80лв. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно между страните, това че те са обвързани с валиден застрахователен договор / след прехвърляне на правата по него от застрахованото лице на ищеца/, това че, застрахователното събитие е настъпило по посочения от ищеца начин, както и размера на действителната стойност на автомобила, предмет на застраховката. Като спорен въпрос, съдът е възприел този, относно размера на дължимото обезщетение, в хипотеза на нарушаване от страна на застрахования на уговореното по т.50.7 от ОУ към договора, санкцията при неизпълнение, на което е намаление на обезщетението с 50%. Разгледан е интереса на застрахователя, с оглед евентуално осуетяване на вредите от застрахователното събитие при това неизпълнение, като е обоснован такъв с възможността за въвеждане в заблуда органите на реда при представяне на намиращия се в отнетото превозно средство талон на автомобила. При тези приети за установени обстоятелства, съдът е изложил пространни мотиви относно определяне на обичайния процент намаление при нарушаване на обсъжданото правило, съгласно практиката на застрахователните компании независимо от уговореното в ОУ за намаление с 50% на дължимото обезщетение.Така, след отчитане, че управителят на ищцовото дружество е направил необходимото за ограничаване на вредите от престъпното посегателство, изразено в уведомяване веднага на органите на МВР за кражбата на МПС, е направен извод, че обезщетението следва да се намали с 30%. от определената стойност на автомобила.

Касационната жалба е основателна.
Установено е било в производството по делото, че между „Алианц лизинг България“АД и „ Елпида-2003“ООД е сключен договор за финансов лизинг на 27.11.2012г. , като лизингодателят се е задължил за л.а. „Мерцедес Бенц“ да сключи застраховка „Каско“ със срок за валидност до 11.12.2017г. На 05.02.2018г. „Алианц лизинг България“АД е прехвърлил на „ Елпида- 2003“ООД правата по тази застраховка, за което ответникът – ЗАД „ Алианц България“ АД е бил надлежно уведомен. На 08.02.2017г. същият лек автомобил „Мерцедес Бенц“, предмет на застраховката е бил паркиран във вътрешния двор на жилищна сграда, като на следващия ден – 03.08.2017г. е констатирано, че липсва от мястото, на което е бил оставен. Веднага са били уведомени органите на МВР, образувано е досъдебно производство от следовател към VІ РУ – СДВР.За настъпилото застрахователно събитие е бил уведомен, в съответните срокове и ответника, отговорен за риска „кражба“. Дружеството е образувало преписка по щета, по която е била определена общо сумата 163 321 лв. като стойност на отнетия противозаконно автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие. От така определената сума, застрахователят основавайки се на т. 57 ОУ към договора е заплатил уговореното обезщетение с намаляване на 50% от определената стойност, а именно 81660.50лв.

Това са фактите по спора, по които страните не са спорили в съдебното производство, а и които се установяват от приложените към исковата молба документи. При така реализираното правоотношение, във връзка с изпълнение задължението по сключения договор за застраховка, ищецът е останал недоволен от размера на договореното намаление на обезщетението при неизпълнение на задължението поето от него по т.50.7 от ОУ към застрахователния договор, а именно- да не оставя в МПС, която и да е от двете части на неговото свидетелство за регистрация.Съгласно т.57 от ОУ като резултат от неизпълнението на така договореното задължение, при настъпило застрахователно събитие “кражба на цялото МПС“ застрахователят намалява застрахователното обезщетение с 50%. Не е било спорно между страните, че е поето такова задължение, съобразно ОУ към застрахователния договор и че то е действително договорено. Ищецът е поддържал като основание за иска си наличие на практика на ВКС, която приемала, че нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон или ключ на автомобила изрично предвидено в застрахователния договор като задължение, при вече настъпило застрахователно събитие, давало право на застрахователя да намали съответното застрахователно обезщетение с обичайния процент, съобразно установената съдебна практика, който страната е определила в размер на 20% от стойността на застрахованата вещ. Така е била обоснована претенцията за заплащане на още/ извън вече заплатените от застрахователя суми/ 49 990.80лв.

При тези фактически данни, правно необосновано съдът е уважил така предявения иск.Не е било спорно между страните, че същите са обвързани с валидно възникнало и съществуващо към релевантния момент договорно правоотношение, създаващо им насрещни права и задължения. Чл.20а ЗЗД изрично императивно указва,че договорът има силата на закон, за тези които са го сключили, а ал.2 уточнява, че всяко изменение на договорното правоотношение и неговите последици възникват само при взаимно съгласие между страните или по силата на закона. В случая липсва въведено процесуално твърдение, че уговореното с ОУ / част от сключения застрахователен договор/- т.50.7 задължение на застрахования да не оставя в колата, която и да е част от регистрациония й талон и санкцията при неизпълнеието му е било изменено, отменено или е недействително на някакво основание. След като страната счита това задължение за валидно възникнало т.е. като обвързващо я, то и неизпълнението му, следва да води до прилагане на уговореното между страните, като правна последица от това неизпълнение, намаляване на застрахователното обезщетение с 50%. И по отношение на уговорката на т.57 от ОУ също не е въведено твърдение за нейното изменение, отмяна респективно недействителност. Следователно, липсва каквото и да е основание за нейното игнориране т .е. за приетото от съда, че такава уговорка не съществува, респективно, че тя не отразява валидно волята на страните и че съдът може да изменя договора без да е посочено основание за това. С оглед изложеното, без значение е средната стойност определяна от застрахователите компании за намаляване на обезщетението при забравен в колата талон за регистрацията й, без значение е и това, че със съдебни актове на ВКС било прието, че обичайното намаление в тези случаи било 20 % Тези факти не се отразяват нито на сключения договор, нито го изменят, нито дават основание за тава промяна осъществявана от съда служебно, тъй като императива на чл.20а ЗЗД изисква тази промяна да става само по споразумение между страните или по силата на императивно законова норма, каквато в случая не е твърдяно, че е налице.Или задължението на застрахователя да плати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие в случая с оглед договора между страните се обуславя от намаляване на това обезщетение с 50% при неизпълнение на насрещно задължение изрично уговорено в т.50.7.

Следователно, на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в обсъжданата част, а по същество да се постанови друго, с което иска бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед представения списък по чл.80 ГПК от касатора, както и във връзка с осъщественото доказване по отношение на претендираните по списъка суми, на същият следва да се присъдят разноски в размер на 3379.48лв. така както са поискани пред настоящата инстанция.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение №2574 от 22.11.2019г. по т.д.3755/2019г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част, с която е отменено частично решение №925 от 16.05.2019г. по т.д. №500/18г. на Софийски градски съд, в частта, с която искът с правно основание чл.405 КЗ, предявен от „ Елпида -2003“ ООД, [населено място] против“Алианц България „АД, [населено място] е отхвърлен за сумата 32 664.20лв. и по същество иска за тази сума е уважен, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.405 КЗ, предявен от „ Елпида -2003“ ООД, [населено място] против“Алианц България „АД, [населено място] за сумата 32 664.20лв. – обезщетение, дължимо по договор за застраховка, сключен с полица №16-0300/378/5004190 от 06.12.2017г.

ОСЪЖДА „Елпида -2003“ ООД, [населено място] да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Алианц България“, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3379.48лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: