1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 266 гр. София, 25.06.2019г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 977 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Прима Ел“ ООД – гр. Благоевград срещу определение № 3516 от 14. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 5058/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, втори състав. С него е потвърдено решение от 26. 02. 2018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството в частта по предявения от „Прима Ел“ ООД срещу сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ – гр.София иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 23. 09. 2014 г., за предсрочно освобождаване на Е. Е. като член на Управителния съвет на сдружението, на основание чл. 33, ал. 1 от действащия устав, поради материална незаконосъобразност на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че искането за отмяна на решението на общото събрание за предсрочно освобождаване на члена на УС Е. Е. е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и е недопустимо, тъй като ищецът едва с молба от 19. 12. 2014 г., в изпълнение на дадени от съда указания, е въвел материална незаконосъобразност на това решение поради нарушаване на чл. 33, ал. 1 от устава. Твърди, че в исковата молба е изложил, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от устава при вземане на оспореното решение, съответно искът за отмяна на същото, на основание несъответствието му с устава, е предявен в срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и е допустим. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението поставя следните процесуалноправни въпроси: „1. Допустимо ли е по свой почин съдът да променя предмета на правния спор, като при произнасянето си не се съобразява с въведените факти от страните?; 2. Допустимо ли е съдът при произнасянето си да пренебрегне фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и да наложи съображения, различни от заявените?“. Сочи, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 19 от 30. 05. 2011 г. по гр. д. № 262/2010 г. на ВКС, II г. о. и решение № 229 от 20. 10. 2011 г. по гр. д. № 1465/2010 г. на ВКС, II г. о., а по втория - в противоречие с решение № 98 от 21. 03. 2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, IV г. о. Ответникът по жалбата сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ представя писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, съответно за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като взе предвид данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че от исковата молба, по която е образувано производството, се установява, че ищецът – търговско дружество е навел като основание за исканата отмяна на решението на проведеното на 23. 09. 2014 г. общо събрание на ответното сдружение единствено процесуална незаконосъобразност – нарушаване на правилата за свикването му. Едва с уточнителната молба от 19. 12. 2014 г., в изпълнение на дадени от съда указания, ищецът се е позовал на материална незаконосъобразност на взетото решение на общото събрание, като поддържа, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от устава. Това е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, тъй като не е спорно, че ищецът е уведомен за атакуваното решение на 27. 10. 2014 г. и срокът е изтекъл на 27. 11. 2014 г. Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното: Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси следва да бъдат сведени в съответствие с разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС до по-общия въпрос за задължението на съда да се произнесе в рамките на заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е направил извод за недопустимост на иска по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението на общото събрание на сдружението – ответник по иска от 23. 09. 2014 г. за предсрочно освобождаване на Е. Е. като член на УС на сдружението, като въз основа на обстоятелствата, на които се позова ищецът в исковата молба, е определил предмета на правния спор. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието на въззивното определение с практиката на ВКС по обобщения въпрос, а именно с цитираните от жалбоподателя решение № 19 от 30. 05. 2011 г. по гр. д. № 262/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 229 от 20. 10. 2011 г. по гр. д. № 1465/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 98 от 21. 03. 2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, IV г. о. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, намерила израз в посочените от касационния жалбоподател решения на ВКС, както и в служебно известните на състава решение № 249 от 23. 07. 2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о., решение № 124 от 24. 03. 2011 г. по гр. д. № 882/2010 г., решение № 131 от 14. 07. 2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г., II г. о., решение № 329 от 20. 12. 2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о., решение № 108 от 31. 05. 2013 г. по т. д. № 527/2012 г., II т. о., решение № 157 от 30. 10. 2013 г. по т. д. № 1091/2012 г., I т. о. и цитираните в него решения на ВКС, решение № 130 от 23. 06. 2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о. , решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. и др. се приема, че диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Ето защо недопустимо е съдът по свой почин да променя както параметрите на предмета на правния спор, така и обема и вида на търсената защита. Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Правомощията на съда по един правен спор са ограничени само в предметната рамка на заявените искания и възражения на основата на твърдяни факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Ищецът „Прима Ел“ ООД е предявил срещу ответното сдружение искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на три от решенията на общото събрание на сдружението от 23. 09. 2014 г, между които и решение по т. 3 от дневния ред за освобождаване на Е. Е. като член на УС. В исковата молба се твърди, че ищецът е член-учредител на сдружението. Поддържа се, че са нарушени правилата за свикване на общото събрание, като в тази връзка се въвеждат конкретни фактически твърдения и се прави позоваване на нарушения на посочени норми на ЗЮЛНЦ. Направено е твърдение, че Е. не е подавал молба до УС за освобождаването му като член на този орган на сдружението, и довод, че оспореното решение на общото събрание за предсрочното освобождаване на лицето като член на УС не съответства на чл. 33, ал. 1 от устава на сдружението. При извършената преценка за недопустимост на предявения иск за отмяна на визираното решение на общото събрание на сдружението, тъй като твърдението за нарушаване на правилата за предсрочно освобождаване на членове на УС по чл. 33, ал. 1 от устава на сдружението е направено извън срока по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, в противоречие с разрешението на правния въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, съдът не се е съобразил с предметната рамка на спора и е игнорирал фактическите твърдения и доводи за противоречие с устава на оспореното решение, въведени с исковата молба. Поради това обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд е неправилно и това определение, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решението по т. 3 от дневния ред на проведеното на 23. 09. 2014 г. общо събрание на ответното дружество за предсрочно освобождаване на Е. Е. като член на УС на сдружението с оглед несъответствието му с чл. 33, ал. 1 от устава на сдружението. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение № 3516 от 14. 11. 2018 г. по ч. гр. д. № 5058/2018 г. на Софийски апелативен съд, ГО, втори състав и потвърденото с него решение № 425 от 26. 02. 2018 г. по т. д. № 916/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото в частта по предявения от „Прима Ел“ ООД срещу сдружение „Клъстер за развитие на енергийноефективни решения и алтернативни енергоизточници за домакинства и сгради“ – гр.София иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решение на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 23. 09. 2014 г., за предсрочно освобождаване на Е. Е. като член на Управителния съвет на сдружението, като несъответстващо на чл. 33, ал. 1 от устава на сдружението. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по този иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: