О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София, 04.01.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря .................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 523 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Спортелит“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 105/11.10.2019г., постановено по т.д.№ 211/2019г. от Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 169/08.05.2019г. по т.д.№ 318/2017г. на Бургаски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, [населено място], сумата от 1505759,56 лв., представляваща неплатена продажна цена на доставени горива в периода 29.01.2014г. – 01.03.2014г., ведно със законната лихва от 07.07.2014г. и разноски по делото.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ срещу „Спортелит“ ЕАД за заплащане на сума, представляваща сбор от неплатени цени за доставки на горива, осъществени в периода 29.01.2014г. – 01.03.2014г. Представеният първоначално писмен договор от 01.01.2014г. е оттеглен от ищеца и същият се е позовал на неформално договаряне между страните в хипотезата по чл.292 ТЗ и при наличието на трайни търговски взаимоотношения по силата на писмен договор от 30.11.2013г. На база на заключението на счетоводната експертиза решаващият състав е установил, че през 2013г. между страните са били извършвани покупко-продажби на горива, като част от цената е била заплатена от ответника – настоящ касатор, а неплатената стойност е била преоформена с договора от 30.11.2013г. като договор за заем, задължението по който е погасено на 29.01.2014г. При така приетите факти въззивният съд е формирал извод за съществуващи трайни търговски отношения между страните, като в исковия период направените от „Нафтект Петрол“ ЕООД счетоводни записвания за доставки на горива са документално обосновани чрез прилагане по всяко от тях на данъчна фактура, нареждане за експедиция и приемо – предавателна разписка. В придружаващите документи са били отразени количеството и стойността на горивото, базата на натоварване, регистрационният номер на превозното средство и ЕГН на шофьора. Фактурите, издадени от ищеца, са били включени в дневниците на покупките на ответника и е ползван данъчен кредит за тях, както и исковата сума на задължението е отразена в баланса на „Спортелит“ ЕАД към 31.12.2014г. в сметка „Доставчици“ по партидата на ищеца.
През 2015г. задължението е отписано от партидата на „Нафтекс Петрол“ ЕООД и е заведено като задължение към „Арвен“ АД на основание договор за продажба на вземане, на основание на който договор на 01.05.2015г. е отразено погасяване на задължението на ответника към ищеца. Съдът е посочил, че ГФО на дружеството е обявен в търговския регистър на 28.03.2019г., т.е. след изтичане на срока за това и след изготвяне на счетоводната експертиза по делото, както и се е позовал на доклад на независим одитор относно липсата на достоверност на финансовия отчет. Представеният от ответника договор за цесия е сключен на 10.03.2014г. между „Арвен“ АД и „Спортелит“ ЕАД и с този договор „Арден“ продава на „Спортелит“ ЕАД свое вземане към „Нафтекс Петрол“ ЕООД по договор за заем от 12.02.2013г. На 18.03.2014г. между „Спортелит“ ЕАД и „Нафтекс Петрол“ е сключено споразумение за прихващане, като са прихванати: задължението на „Спортелит“ ЕАД, произтичащо от доставка на дизелово гориво в размер на 1505759,58 лв. по процесните фактури срещу задължението на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, придобито с договора за цесия от 10.03.2014г., като страните са се съгласили, че след прихващането остава дължимо задължение на „Нафтекс Петрол“ в размер на 14240,42 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че претендираното вземане е било погасено чрез прихващане, докато според въззивния съд извънсъдебното прихващане не е било част от предмета на спора. Апелативният съд е констатирал, че договорът за цесия и споразумението за прихващане са били представени от ответника в открито съдебно заседание на 13.11.2018г. с уточнението, че се представят с оглед на разпределената от съда доказателствена тежест в изготвения доклад. Според решаващия състав възражение, включително и при условията на евентуалност, че претендираното вземане е погасено чрез извънсъдебно прихващане, не е било изрично заявено. Такова изявление се съдържало в протокола от проведеното открито заседание на 09.04.2019г., но в смисъл, че „…не се касае за съдебна компенсация, а за извършено извънсъдебно прихващане“, като липсвало позоваване на погасителния ефект на прехващането в пледоарията на страната. В отговора на исковата молба възражение за прихващане не е било въведено, в резултат на което той е загубил възможността да го направи по-късно – чл.370 ГПК, както и в първото заседание липсвала ясно изразена защитна теза. Прието е, че не е налице и хипотезата по чл.371 ГПК за заявяване на възражение за прихващане до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събиране на нови доказателства, или във въззивната инстанция, когато вземането на ответника е установено със съдебно решение или със заповед за изпълнение, които представки в случая не били налице.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът поставя на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Наличието на трайни търговски отношения може ли да се установи само от единствен сключен договор между страните“, като се позовава на Определение № 434/10.06.2011г. по т.д.№ 1137/2010г. на ВКС, І т.о.
Така заявеният въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, тъй като изводът за съществуването на трайни търговски отношения между страните по спора не е формиран на база на един сключен договор, както твърди касаторът, а след обсъждане на всички депозирани по делото доказателства. От друга страна, определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не представляват практика, противоречието с която да е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не дават отговор на конкретен правен въпрос по прилагането на материална или процесуална норма.
Касаторът заявява на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК седем правни въпроса. Въпроси: 5.“Следва ли съдът при формиране на решаващата си воля да вземе предвид, че материалноправното възражение за прихващане е направено извънсъдебно, като е извършено със споразумение, подписано и от двете страни?“; 6.“Какво е действието на извънсъдебно споразумение за прихващане, обективиращо насрещната взаимносъвпадаща воля на двете страни за погасяване на двете задължения?“; 7.“Необходимо ли е да се доказва извънсъдебното договорно прихващане по своето основание /наличието на компенсационно правоотношение и валидно извършване на компенсационно волеизявление/ или е достатъчно да бъде установено неговото извършване? Следва ли да се заяви изрично в съдебното производство, че се прави възражение за прихващане или е достатъчно да се представи споразумение, че е извършено такова?“, са от значение за формиране на решаващите изводи на въззивния съд. Съставът на Бургаски апелативен съд не е коментирал сключеното между страните споразумение за прихващане, тъй като е приел, че в производството по делото не е било заявено изрично възражение за компенсация. Касаторът се позовава на практиката на ВКС по Решение № 148/29.10.2009г. по т.д.№ 79/2009г. на ІІ т.о. относно правния ефект на извънсъдебното възражение за прихващане, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по обобщения от настоящия състав въпрос за действието на извънсъдебното споразумение за прихващане при съществуващ съдебен спор между страните.
Поставените въпроси: 1.“Заключението за редовно водене на счетоводните книги като частни свидетелстващи документи не следва ли да се направи с оглед изискванията на Закона за счетоводството, а тяхната материална доказателствена сила да се съобрази съответно с другите представени доказателства?“; 2.“Осчетоводеният договор за цесия не представлява ли първичен счетоводен документ и неговото осчетоводяване в противоречие ли е с правилата на Закона за счетоводството?“; 3.“Когато се касае за сделка между търговци не следва ли за воденето на счетоводните книги да се приложи правилото на чл.55 ТЗ, а не това по чл.182 ГПК?“ и 4.“Счетоводното закриване на задължението не е ли достатъчно, за да се установи прихващане, след като е дебитирана сметката на кредитора и кредитирана тази на дебитора?“, са по правилността на решението и по тях съдът ще се произнесе по същество на касационната жалба.
На основание чл.18, ал.1, т.2 ТДТГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 30115,19 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКАкасационно обжалване на решение № 105/11.10.2019г., постановено по т.д.№ 211/2019г. от Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Спортелит“ ЕАД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30115,19 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
Определениетоне подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.