Ключови фрази
Разваляне на договор * договорна ипотека * договор за заем


3


Р Е Ш Е Н И Е

№ 278

гр. София, 02.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, ГК, трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември двехиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ

при участието на секретаря Росица Иванова
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1345/2010 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

С. И. В. чрез пълномощника си, адвокат Б. Т. е подал касационна жалба срещу решение № 87 от 15.01.2010 г. по гр. дело № 195/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответницата по касация – Д. Я. В. чрез пълномощниците си адвокат В. М. и П. М. поддържат становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение /ІІІ г.о./, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение Бургаски апелативен съд е оставил в сила решение № 135 от 24.07.2009 г. по гр. дело № 115/2008 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е развалена договорна ипотека върху недвижим имот по нотариален акт № 100, том І, рег. № 1139, н.д. № 73/2007 г. на нотариус В. Д., с район на действие Районен съд – Бургас, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 491 и е осъден С. И. В. да заплати на Д. Я. В. сумата 800 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че с ипотеката е обезпечен заем за Я. М. П. /починал в хода на процеса и конституирана на негово място дъщеря му Д. Я. В. / в размер на сумата 4500 лв., като доказателства за предаване по договора за заем на сума над 4500 лв. не са налице. Решаващият състав е приел освен това, че обезпечаването на вземането по договора за заем с договор за ипотека изисква пълно тъждество между сумите по договора за заем и обезпечаващият го договор за ипотека, предвид акцесорния характер на последния спрямо първия. Според изложените във въззивното решение мотиви ипотеката е материално - вещно и абсолютно право, договорът с такъв предмет е с вещноправен ефект, тъй като дава възможност на кредитора по обезпеченото с договора за ипотека вземане да се удовлетвори с ипотекирания имот и за това такъв характер на договора за ипотека приравнява същият към договорите, чието разваляне попада в хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и условие, за което в процесния случай е липсата на тъждество между сумата получена по договора за заем и отразената в договора за ипотека. Липсата на посоченото тъждество прави според решаващият състав предявения иск за разваляне на договора за ипотека основателен и доказан.
С определение № 440 от 22.03.2012 г. по настоящето дело на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроси, засягащи допустимостта и основателността на иска, подробно изброени в определението.
ВКС в настоящият си състав приема, че въззивното решение е процесуално недопустимо, предвид произнасянето на съда по нередовна искова молба. В първото по делото заседание процесуалните представители на ответника – адвокат Б. Т. и адвокат Ж. Н. са направили възражение за недопустимост на иска, поради нередовност на исковата молба, като са поискали да не се дава ход на делото, тъй като има неясноти в подадената искова молба и освен това са поискали ищецът да уточни спрямо кой от двата договора, за заем или договор за учредяване на ипотека иска да бъде развален с иска по делото /виж протокол от 22.02.2008 г по гр. дело № 111/2007 г. на първоинстанционния съд/. В производството пред първата съдебна инстанция, както и във въззивното производство не е било проведено производство по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 129, ал. 2 ГПК. Отстраняването на дефектите на исковата молба не може да се извърши от ищеца устно, както пълномощникът на ищеца – адвокат В. М. се е опитал да изясни петитума на исковата молба и както съдилищата са приели уточненията. В обстоятелствената част на исковата молба не е ясно въведено искането за разваляне на договора за заем. В същата е записано: „ на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да постановите решение, с което да развалите договора за предоставяне на заем срещу договорна ипотека”, т.е. не е ясно разваляне на кой от двата договора се претендира. Не е посочено и основанието за разваляне на съответния договор, след като в самата искова молба се поддържа, че сумата 3500 лв. по заема е внесена по сметка на Я. П., а 1000 лв. са задържани за предварителни разхода за закупуване на автомобил за същия, а в нотариалния акт за договорна ипотека върху недвижим имот, акт № 100, том І, рег. № 1139, н.д. № 73/2007 г. е записано, че дадената от ответника на ищеца сума в заем е в размер на 24500 лв.
Преценката относно допустимостта на иска може да бъде извършена по редовна искова молба. Ипотеката е договор с вписването, на който в имотния регистър собственикът на недвижим имот учредява ипотечно право в полза на кредитора по определено вземане. Тази дефиниция извлечена от правната уредба на договора в чл. 166 ЗЗД определя договора като едностранен, безвъзмезден, консенсуален, формален, акцесорен, каузален и на разпореждане. По своята същност ипотеката е особен вид субективно и хетерогенно право. То е право върху чужда вещ, противопоставимо на трети лица и съдържа процесуален елемент - право на предпочтително удовлетворение. Правните разрешения по същността на спорното право не могат да бъдат приложени към спора по същество преди да се проведе производство по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 129, ал. 2 ГПК. Налице е основание по чл. 281, т. 2 ГПК, поради което съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК решението следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд за провеждане на производство, за отстраняване нередовността на сезирането и произнасяне по редовна искова молба.
По тези мотиви Върховният касационен съд, ГК, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 87 от 15.01.2010 г. по гр. дело № 195/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаски апелативен съд за ново разглеждане при друг състав.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: